Дълги години танцът тарантела е бил използван като средство за премахване на ефекта, причинен от ухапване от тарантула и други отровни животни.
Тарантела е народен танц и съответните мелодични линии, са предимно в бързо темпо, характерно за Южна Италия. Танцът се играе под съпровод на китари, флейта, тамбурин (известен още като дайре) и кастанети (в Сицилия), а понякога и с участието на вокал. Ритъмът на различните видове тарантела е в размер 3/8, 6/8, 12/4 или 4/4. Мелодията е в йонийски лад (европейски мажор) или еолийски лад (европейски минор).
Има много легенди, свързани с историята на този танц. Като се започне от XV век в продължение на две столетия танцът тарантела е смятан за единственото средство за лекуването на "тарантизма" - лудост, за която се смятало, че е причинена от ухапване от тарантула - паяк, чието име произхожда от името на южния италиански град Таранто.
Според някои учени, името "тарантела" произлиза от "таранта", диалектна дума от южните италиански региони, с които се обозначава тарантула или Lycosa tarentula, широко разпространен в Южна Европа отровен паяк. В тези райони танцът тарантела е частично свързан с терапията против ухапване от тарантули. Традицията придава на отровата на този паяк различни ефекти, в зависимост от местните вярвания: меланхолия, конвулсии, психологически стрес, възбуда, физическа болка и морални страдания.
Рисунка на танцуващи тарантела от 1673 г.
Който е бил ухапан или се смята, че е ухапан от тарантула (но също и от скорпиони, насекоми или различни влечуги), има тенденция към прекомерно увеличен динамизъм на действията и е прибягвал до танцувално-музикални терапии, особено ефективни по време на празника на Светите Петър и Павел. Смятало се е, че практикуването на танца, подпомага изхвърлянето на отровата от тялото вследствие на изпотяването и повишаване на настроението. Не всички форми на танца са свързани с това явление: тарантела се танцува и на различни обществени мероприятия (религиозни празници, поклонения на светилища, селскостопански събития) и на частни събития (бракове, кръщения и др.) като израз на религиозност и радост.
Страница от книга на Атанасий Кирхер, разглеждаща ефекта на тарантела като противодействие на отровата от тарантула.
През XVI век в Италия са пътували специални оркестри, под съпровода на които, са танцували пациенти с тарантизъм. Музиката, на чийто ритъм се танцува тарантелата обикновено е импровизирана и се характеризира с дълготрайно разгръщане на мелодии с големи разширения и кадансови допълнения. Тарантелата често се базира на един мотив или ритмична фигура (в ранните образци - и на двойна метрика), многократните повторения на които имат омайващ, „хипнотичен“ ефект върху слушателите и танцьорите. Танцът тарантела е екстатичен и може да продължи няколко часа.
Съществуват различни видове тарантела, като например Тарантела пулиезе, Тарантела арбъреше, Тарантела кампаня, Тарантела чилентана, Тарантела абруцезе, Калабрийска тарантела и др. Според някои легенди, движенията в Тарантела сорентина са използвани от сирените, за да бъде съблазнен Одисей.
Тарантела на балетната сцена
На балетната сцената танцът тарантела става популярен благодарение на "La Tarentule" – балет по музика на Казимир Жид и либрето на Еужен Скриб, поставен през 1839 г. в Парижката опера специално за австрийската прима-балерина Фани Елслер.
През 1964 г. година майсторско па-де-дьо под музиката на тарантелата, композирана от Луи Готшалк, поставя хореографът Джордж Баланчин.
През 1919 г. е поставен балетът "La Boutique Fantasque", по музика на Оторино Респиги, вдъхновена от пиеси за пиано на Росини, като либретото и хореографията са на Леонид Mясин, интерпретиран за пръв път от Руският балет на Дягилев.