Тархоня е сушена съставка на основата на яйца и пшеница, която се среща в унгарската и словашката кухни.
Тархонята е официален „хунгарикум“ (унг. hungarikum) – събирателен термин, който обозначава ценност, достойна за отличие и акцент, която със своите характерни черти, уникалност, особеност и качество е върховното постижение на унгарския народ.
Тархоня (на унгарски: tarhonya, понякога targonya; на словашки: tarhoňa; на английски: еgg barley) са малки ньоки, приготвени от тесто за нудли. Това е прост продукт, направен от вода, пшенично брашно и цели яйца, който се оформя на „зърна“ с размер на ечемик на ръка, или чрез рязане или настъргване, което го прави подобен на външен вид на големия кускус.
Зърната, след като се изсушат и съхранят, могат да се пекат и след това да се варят, преди да се използват в различни ястия. Сервират се с месни или зеленчукови яхнии, ястия с яйца, печено птиче месо, пържени наденички или в салати.
В Унгария тархонята понякога се пържи в масло или свинска мас, преди да се свари. Тархоня се използва в „пергелт левеш“, обилно старо селско или овчарско ястие.
Английското наименование на ястието тархоня – egg barley (яйчен ечемик), произлиза от повърхностната му прилика с варен перлен ечемик. Поради относително големия размер на люспите, тархонята понякога се смята за вид малки кнедли.
Думата „тархоня“ е заемка от унгарския език (tarhonya), където, както е и в словашкия, по правило ударението винаги е на първата сричка (тáрхоня), но при навлизането си в българския език езиковата практика е установила изговора с ударение на „о“-то.
Приготвяне на тархоня (Credit: Nillerdk, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons)
„Тархоня“ е дума, произлизаща от староперсийската tarhana (тархана), която се отнася до смес от смляно зърно и кисело мляко (или смляно зърно, сварено в кисело мляко), използвана от древни времена от номади от Централна Азия като основа за приготвяне на каша. Самата дума „тархоня“, навлиза чрез османо-турския език, вероятно и чрез южнославянско посредничество. Като унгарска дума „тархоня“ се появява за първи път около 1600 г., като все още не означава паста, а вероятно „варени месни остатъци“. Според друга версия, това е „тархо“ (охлаждаща, леко кисела напитка, състояща се от малки топчета), която се е приготвяла от преварено мляко в Голямата унгарска равнина (равнина, заемаща по-голямата част от съвременната територия на Унгария). Овчарите са варили сухата паста в това застояло или кисело мляко (тархо), откъдето идва и името „тархоня“.Най-значимото в диетата на селяните от този регион е било под формата на стара тархоня, твърда тархоня, плътна тархоня и печена тархоня.
Тархонята достига Унгария през XVI век с турските нашественици. Първото появяване на думата „тархоня“ на унгарски датира от около 1600 г. В модифицирана форма тя се превръща в основна храна в южната част на Унгария, особено около град Сегед, където е била основна храна дълго време. Жените от град Сегед са особено известни с изкуството си да правят тархоня, традиция, която те все още пазят и днес. Участници за фестивала на тархоня обаче идват не само от Сегед и околностите му, но и от Войводина и Румъния.
Популярността на сегедската тархоня нараства след голямото наводнение от 1879 г. , като според данни от Първата световна война в Сегед и околностите му вече се произвеждат няколко хиляди тона тархоня, а през 1928 г. количеството надхвърля 100 вагона. Унгарският писател и журналист Ференц Мора също допринася за популяризирането ѝ със своите съвети.
Тестото, разточено на топки, раздробено през два квадратни отвора с различна плътност на мрежата тархоняроста, е описано за първи път като тархоня през 1788 г. и следващите години в поетични произведения. Предшествениците са малките средновековни форми на паста. Приготвянето ѝ е много трудоемко, поради което по-късно настърганата паста заема нейното място.
Овчарска тархоня (Credit: OsvátA, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)
Традиционно времето за приготвяне е било през първата половина на лятото, периодът преди жътвата, поради което жегата на юни се е наричала „тартоняс“ (време за сушене на тартоняс), а юнската луна – „тартоняс“ (звезда за сушене). В сборника от исторически ръкописи „Историята на реформираната църква в Сентеш“ е публикуван ръкопис от началото на XIX век, който гласи: „Освен хляб, тархонята е била обичайна храна за селяните и надничарите, която домакините са ронили през лятото.“ Правела се е на ренде за тархоня, преработвала се е през две сита с различна плътност на отворите и колкото по-кръгла е била, толкова по-красива се е смятала. Готовата тархоня се е поставяла върху сушилня за паста и след изсушаване се е съхранявала в ленена торбичка в килера.
В Югозападна Германия жителите на Швабския, Баденския и Пфалцския региони също смятат тархонята за свое блюдо, а тя също е и местно ястие там, под името riebele или „натъркана“. Получила е името си от факта, че при приготвянето ѝ жените са разточвали тестото между ръцете си или са го търкали през ренде за паста.
От 60-те години на миналия век машинно произведената тархоня се произвежда и чрез екструдиране, като има по-правилна форма от ръчно изработената. Предлага се във варианти с две и четири яйца.
Днес тархонята може да се купи в магазините като полуготов продукт. Нокедли, малко по-големи кнедли, наподобяващи халушки, също се правят от същото тесто като тархонята. Нокедли обаче се правят от много по-меко тесто с повече вода и веднага след приготвянето им се „пускат“ на малки парченца във врящата вода, откъдето се изваждат, след като излязат сварени.
Тестото се приготвя от едро брашно и яйца, достатъчно твърдо, за да се настърже на парчета с ширина около половин сантиметър. След това те се сушат на слънце или в леко загрята фурна и се съхраняват за по-късна употреба. Тархоня се приготвя като гарнитура, особено с перкелт, използва се като пълнеж за супи или може да се яде самостоятелно, пържена в свинска мас и поръсена с червен пипер.
Според най-разпространената рецепта брашното се смесва с яйце и сол и след като се омеси добре, се прекарва през специално сито за тархоня. Готовата паста се суши на слънце. В този вид може да се съхранява няколко години. В района около унгарския град Мезьотур тархонята се прави чрез овалване и заливане с вода. Малките парчета се пресяват през сито, по-големите се пресяват през сито. Класическият метод на производство винаги е ръчно месене, раздробяване и пресоване през сито. Колкото по-закръглени и по-хомогенни са парчетата, толкова по-добра се счита тархонята. Приготвянето с помощта на ренде е по-модерно и по-бързо, но получените парчета имат неправилна форма. Индустриалното производство осигурява на търговската мрежа тархоня, произведена по съвременен начин на машини с голям капацитет.
Тархонята има няколко начина за приготвяне. В унгарския град Сентеш например се вари във вода и след това се смесва със заквасена сметана или яйце. В повечето случаи първо се задушава на сухо в свинска мас с лук или олио. След това се подправя с червен пипер и се вари в подсолена вода. Приготвената по този начин каша от тестени изделия се нарича öregtarhonya (стара тархоня), keménytarhonya (твърда тархоня), aratótarhonya (тархоня за жетва). В района на историко-географската област Надкуншаг се готви с бекон, лук и картофи. Приготвя се и на млечна каша, тархонята се задушава в мазнина, залива се с мляко и се вари до омекване.
Отделна категория е тархоня като гарнитура. Тя се вари в подсолена вода, водата се отцежда и сварената паста се сервира с месни ястия, точно както варени картофи или шпецле (нем. spätzle – традиционен вид домашно приготвена яйчена паста или меки нудли, широко разпространени в Германия (особено в Швабия и Баден-Вюртенберг), Австрия, Швейцария, Унгария и региона Южен Тирол).
Машинно произведен вариант на тархоня (Credit: Teemeah, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)
Рецепта за тархоня
Съставки:
400 г тархоня
3 чаши вода
2 супени лжици олио
сол на вкус
Начин на приготвяне:
1. Сложете 400 г тархоня (1 пакет) в тенджера и запържете на сухо, докато започне да покафенява. (средно кафяво, кафяво, тъмнокафяво – всеки може да пържи толкова, колкото му харесва много тъмна тархоня)
2. Когато тархонята придобие желания цвят, добавете 2 супени лъжици олио, разбъркайте и запържете отново.
3. Залейте печената тархоня с 3 чаши вода (400 г тархоня са 2 чаши, иначе са 3 чаши вода)
4. Добавете сол и, като бъркате непрекъснато, оставете таархонята да заври. След това покрийте с капак и оставете настрана в най-горещата част на фурната (може да се готви в пещ на дърва – за тези, които имат класически фурни, намалете газта на минимум) и гответе 15-30 минути. Всеки трябва да настрои начина на готвене във фурната си – така че тархонята да не се препече и слепи.