Танкова бира (на чешки и словашки: tankové pivo; на английски: tank beer) е най-свежата възможна форма на наливна бира, обикновено непастьоризирана и нефилтрирана, която се доставя директно от пивоварната и се съхранява в ресторантите в големи, специални резервоари (танкове) от неръждаема стомана или мед вместо в стандартни бурета (кегове).

Това не е различен стил бира, а специална технология на съхранение и сервиране, която запазва вкуса на напитката точно такъв, какъвто е в избата на пивоварната.

Танковата бира е най-често е „Пилзенски Праздрой“ (на чешки: Plzeňský Prazdroj; на немски: Pilsner Urquell) – светло пиво, тип лагер. В заведенията с танково пиво често ще попаднете на класически чешки видове като hladinka, šnyt, mlíko или čochtan.

През 60-те години на XX век чехословашката (чешка) пивоварна „Пилзенски Праздрой“ започва да експериментира с идеята как да транспортира бира от пивоварната до ресторантите, така че тя да има абсолютно същия вкус, както в лагерните изби на пивоварната (т.е. възможно най-прясна и без пастьоризация). Истинският бум и революция във вида, който е познат днес, настъпват през 90-те години на миналия век. Първият модерен резервоарен парк от нов тип с бира „Гамбринус“ (Gambrinus) е открит в кръчмата в град Пилзен „При халбата“ (U Korbele). Впоследствие системата се разпространява в цялата страна и света.

_{Наливна бира „Пилзнер Урквел“ (Credit: Jürgen Striewski, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Танковата бира е най-разпространена и издигната в култ в Чехия.

Страната е абсолютният пионер, световен лидер и визитната картичка на тази технология. В Чехия специализираните заведения за такава бира се наричат Tankovna (в буквален превод думата означава „резервоарна“ или „кръчма с танкове“). В Прага танковата бира е широко достъпна в целия град, особено на места, обозначени със знак за резервоар или зелен кран. Освен в Чехия, благодарение на огромния успех на чешкия модел, такава бира е силно разпространена и в Словакия, Полша, Австрия и Германия (където големите чешки брандове и местни пивоварни поддържат сериозна мрежа от танкови барове).

Великобритания (през последните години преживява истински бум, като вериги от пъбове инсталират специални медни танкове, доставяни директно с цистерни от Чехия). Може да бъде намерена резервоарна бира в Лондон, Единбург и Глазгоу. Избрани барове и дистрибуторски мрежи предлагат резервоарна бира на места като Берлин, Виена, Братислава, Амстердам и Букурещ.

В Австралия прясна наливна бира от резервоари, се предлага на избрани места, като например Afl Bar & Restaurant на летище „Мелбърн“.

Транспортиране

Готовата бира се бутилира непастьоризирана в пивоварната от резервоари за съхранение в автомобилни цистерни. В превозното средство може да има няколко отделни камери, всяка с капацитет от десетки хектолитра. В ресторант бирата се бутилира в резервоари с капацитет от пет или десет хектолитра, разположени в специално, топлоизолирано помещение – резервоарната къща.

Резервоарно помещение

Термоизолирано помещение в задната част на ресторанта. Тук са разположени резервоари от неръждаема стомана. Охлаждащ агрегат, разположен извън резервоарната къща, охлажда цялото помещение до температура от 8 до 10 градуса по Целзий. Извън помещението, но в непосредствена близост, се намира компресор с резервоар за подаване на сгъстен въздух. Вътре в резервоарната къща се намира оборудване за дезинфекция на тръби и почистване и дезинфекция на резервоари. Има и разклонителни клапани за възможност за захранване на множество кранове и разходомери за наливната бира. Тръбите за подаване на бира, за изхода на бирата към крановете, за циркулацията на охлаждащата среда и подаването на сгъстен въздух се въвеждат в резервоара. Тръбата за подаване на бира завършва извън резервоара с фитинги за свързване на маркучите. Това може да бъде директно на стената на резервоара, но също и на външната стена на сградата, в която се намира ресторантът. От съществено значение е цистерна да може да се движи близо до края на тръбата. Маркучите за свързване на цистерната към стационарното оборудване са част от автомобила.

_{Схема на резервоарното помещение 1) Охладително устройство 2) Компресор, източник на сгъстен въздух 3) Изходна тръба 4) Входна врата 5) Изпарител на охлаждащото устройство 6) Резервоари от неръждаема стомана 7) Тръба за подаване на бира 8) Топлоизолирани стени (Credit: Leotard, Public domain, via Wikimedia Commons)}

Принцип на функциониране

Бирата се съхранява в резервоари от неръждаема стомана с вместимост от десет или пет хектолитра в специален непропусклив полипропиленов чувал. За поддържане на перфектна хигиена се използва нов, абсолютно стерилен чувал за всяка партида бира. Бирата се вкарва в тръбата чрез въздух, вдухван между стената на резервоара и чувала. Въздухът от компресора не влиза в контакт с бирата. Цялото резервоарно стопанство, включително всички тръбопроводи и собствените му резервоари, се охлажда до правилната температура. Цялото подаване на бира се охлажда постоянно до подходящата температура, така че дори при голям кран няма да има проблеми с охлаждането.

Предимства и недостатъци на системата

Предимства

Сгъстеният въздух не се смесва с бирата. Бирата се пени по-малко.

Бирата, съхранявана по този начин, може да бъде непастьоризирана и следователно по-вкусна.

В заведения с голям кран не е необходимо да се пълнят нови бъчви толкова често, което спестява труда на оператора.

Недостатъци

Това устройство има смисъл само когато кранът за бира е наистина голям.

Цялото оборудване заема известно място, а захранващите тръби също трябва да се почистват и поддържат.

Трябва да е възможно да се стигне до ресторанта с цистерна и да се паркира там по време на процеса на наливане. Това може да е проблем за заведения в историческите центрове на градовете.