Домашните любимци са ценни не само заради обичта и другарството, които осигуряват. Изследванията отдавна свързват съжителството с куче или котка с намаляването на стреса, а някои ефекти от такъв контакт са дори забележими в мозъчната функция. Механизмите зад тези ползи обаче остават не напълно разбрани. Ново проучване на австрийски психолози предполага, че физическият контакт с животно може да играе значителна роля. Работата е публикувана в списание Biological Psychology.

Човешкото докосване е добре проучено: физическият контакт може да намали тревожността и стреса, да понижи сърдечната честота и да понижи хормоналния отговор, свързан с кортизола. Ползите от притежаването на домашен любимец също са потвърдени от множество проучвания. Но докосването на домашен любимец рядко се е разглеждало като отделен фактор – трудно е да се отдели от разговора с животното, прекарването на време с него, един поглед или самото чувство за близост.

Учените от Университета в Инсбрук си поставят за цел да определят как взаимодействието с домашни любимци влияе върху човешкото благополучие. В експеримента са участвали 64 собственици на кучета – 51 жени и 13 мъже, със средна възраст 34,1 години. Всички кучета са били здрави и на възраст над две години. На участниците са били дадени задачи, предназначени да предизвикат стрес: те бързо отговаряли на общи въпроси или брояли назад в предварително определено време. Оценител наблюдавал задачата дистанционно, предоставяйки отрицателна обратна връзка.

Реакциите на тялото са били записани с помощта на електрокардиография и електроенцефалография. След първия блок задачи на участниците са давани пет минути за възстановяване. Някои са били свободни да галят кучето си и да взаимодействат с него, ако желаят. Други държали кучето си на каишка, извън обсега им. След това всички били задължени да направят отново стрес теста.

Както се очаквало, задачите предизвикали ясни физиологични признаци на стрес. ЕКГ показала повишена сърдечна честота и намалена вариабилност на сърдечната честота. ЕЕГ показала намалена активност на алфа вълните, обикновено свързана с релаксация, докато активността на бета вълните, отразяваща когнитивното възбуждане, се е увеличила.

Незабавният ефект обаче не e бил това, което учените са очаквали. По време на петминутната почивка хората, които са имали възможност да докоснат кучетата, не са се възстановили значително по-бързо от тези, които не ска могли да го направят. Ключовата разлика се е появила по-късно: във втория кръг от стресови задачи участниците, които били галили кучетата, са показали по-слаби физиологични признаци на напрежение.

Според авторите, докосването на домашния любимец може да смекчи реакцията на тялото към стресор, който все още не се е случил. Собствениците вероятно естествено търсят такъв контакт, когато взаимодействат с животните си, и това прави очакваната заплаха по-малко значима за организма. Това може да е един от начините, по които домашните любимци подкрепят психологическото благополучие на човек.

Интересното е, че субективните оценки на участниците не са съвпаднали с обективните показатели: те не винаги са чувствали по-малко стрес, въпреки че устройствата са регистрирали промени. Може би някои от благоприятните ефекти от взаимодействието с животни остават незабелязани от хората. Следователно, простото галене на куче преди труден разговор, изпит или стресираща работа може да бъде не само акт на обич, но и начин да се подготви тялото за стреса.