Зона 30 (зона с максимална скорост от 30 км/ч) е вид ограничение на скоростта, базирано на определена площ, използвано в градските райони.
Въвеждането на зони 30 е един от важните елементи, които водят до повишена безопасност на движението и повишен комфорт на улицата за пешеходци и велосипедисти.
Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), ограничението на скоростта от 30 км/ч намалява броя на сериозните наранявания със 70% и на фаталните произшествия с 90% в сравнение с ограничение на скоростта от 50 км/ч. Те също така подобряват видимостта на кръстовищата. Въвеждането на зони от 30 км/ч се подкрепя и от Световната здравна организация, която заявява, че те намаляват броя на пътнотранспортните произшествия, нараняванията и смъртните случаи.
В допълнение към самите знаци за ограничение на скоростта, успокояването на движението в зоните от 30 км/ч се постига и чрез използване на физически или психологически елементи за забавяне.
Зоните 30 представляват абсолютно доминиращия режим на движение по мрежата от местни пътища в повечето европейски страни. В Германия установяването им започва през 1983 г., в Швейцария през 1989 г., в Обединеното кралство през 1990 г. В Холандия зони 30 обхващат половината от всички пътища.
Германският град Хамбург въвежда 600 зони 30 между 1983 и 2011 г. Това е направено без никакви строителни мерки, само въз основа на правилата за движение и целенасочена работа с обществеността. Въпреки това е възможно да се елиминират превозните средства, движещи се много бързо, и да се постигне 20% намаление на честотата на сериозните пътнотранспортни произшествия.
През 2020 г. Париж обявява, че иска зони 30 да обхванат целия град, с изключение на главните улици, до 2021 г. Същите стъпки вече са предприети от Билбао в Испания, френските градове Гренобъл, Лил и Нант, както и Брюксел в Белгия. Причините за установяването на 30 зони в страничните улици са редица предимства, като например повишена безопасност или превръщането на градските центрове в по-приятелски настроени за велосипедисти и пешеходци. Оптималната скорост с най-нисък разход на гориво (най-ниски емисии) за дадено разстояние обаче е около 60 км/ч.
Барселона: началото на зона 30 често е маркирано на пътя с различен материал или хоризонтална маркировка (Credit: Eric Fischer, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons)
За разлика от пешеходните или жилищните зони, в зона 30 се запазва разделението на движението на пътно платно и тротоар. Ширината на лентите за движение трябва да бъде по-скромна, спазването на скоростта може да се регулира чрез напречни прагове, полицаи, редица паркирани автомобили или поставяне на зеленина. В цялата зона може да се прилага предимство на дясното движение. Хората, които вървят пеша, трябва да използват тротоара, а хората с велосипеди трябва да се движат заедно с автомобили по пътното платно. По еднопосочни пътища велосипедистите могат да имат право да се движат в обратна посока. Зони 30 трябва да образуват ясна градска единица.