Мощно земетресение (магнитуд 7,7–7,9) разклаща Андите и дестабилизира огромна ледена и скална маса на върха Уаскаран — най-високата планина в Перу. Земетресението дестабилизира ледник на планината и масата от лед, скали и кал се понася надолу със зашеметяваща скорост — по някои източници достигаща над 300 км/ч — и се превръща в разрушителен поток от кал.

За три минути лавината изминава 15 километра и достига до високия 200 метра защитен хребет на град Юнгай. Но той не е достатъчно висок за поток от осемдесет милиона кубични метра лед, скали и кал. Част от лавината прескача хребета и за по-малко от минута покрива града със седем метров слой кал и развалини. Единствената структура, останала видима след трагедията е осемнадесет метрова статуя на Христос, разперила ръце с поглед към планината.

Бедствието застига града в неделен следобед, когато на пазара са се събрали хиляди хора. В края на града, на сравнително високо място е разпъната шатрата на местния цирк, където 300 деца се забавляват. Никой не е подозирал, какво предстои.

Общо от близо 20 000 жители на Юнгай оцеляват само около 400 души, като 300 от тях са децата в цирка. Още при първите трусове на земетресението, клоунът предприема незабавни действия, за да отведе децата на високо и безопасно място , преди изобщо да е ясно какъв ще бъде мащабът на бедствието. Така ги спасява от лавината, която залива целия град. За съжаление, повечето от тези спасени деца остават сираци — техните семейства и домове в Юнгай изчезват напълно.

Други 92 души оцеляват, защото в момента на бедствието са се намирали на изкуствен хълм на градското гробище на Юнгай. Те оцеляват на върха на хълма, под протегнатите ръце на статуята на Христос.