Чермак пристига в България през 1895 г., като живее и работи в страната почти двадесет години. Пише колоритни и изпъстрени с лични впечатления статии, и преобразява българската преса, въвеждайки съвременния европейски стил на репортажно писане от „горещите точки“ на събитията. Признат е от съвременниците си и изследователите за „баща на репортажа“ в България. Смятан е и за основател на българската политическа журналистика.

В историята на чешката журналистика Емил Чермак има двоен приоритет: като първи главен редактор той стои в основата на вестник „Лидове новини“, а по-късно, като първи директор, участва в създаването и развитието на Чехословашката телеграфна агенция. Преди всичко обаче той е изключителен политически и новинарски журналист от европейски мащаб, ценен повече заради дългогодишната си дейност в България, отколкото в родината си.

Емил Чермак е роден на 5 юли 1864 г. в град Валашске Мезиричи, Австрийска империя, в семейството на управител на дъскорезница. След като завършва местната гимназия, той отива в Прага, където през 1883–1885 г. учи право в Чешкия университет и едновременно с това посещава избрани лекции във Факултета по изкуства, главно по история и философия.

Изключителният му интерес към политическите събития и симпатиите му към радикалното течение на Младочешката партия обаче скоро го отвеждат от следването му към журналистиката, в редакцията на „Народне листи“ и списание „Чех“; често е подписвал статиите си с псевдонима Козак, който вероятно е избрал под влияние на русофилското настроение по онова време. Широкия си интелектуален обхват прилага и като сътрудник на най-голямата чешка универсална енциклопедия „Учебен речник на Ото“.

Опит като главен редактор

На прага на новото десетилетие той се сближава с д-р Адолф Странски, адвокат, журналист и политик от Бърно, и се мести в същия град, където през 1890–93 г. редактира списанието „Моравски листи“, издавано от Странски, което излиза два пъти, а след това три пъти седмично.

Заедно с д-р Странски, през февруари 1891 г. участва в основаването на Моравската народна партия, клон на Младобохемската партия в Моравия, и става член на нейния изпълнителен комитет. Поддържа контакти и с лидерите на реалистичното движение в Прага и Виена – Томаш Гариг Масарик (бъдещият първи президент на Чехословакия), Йозеф Кайцл и Карел Крамарж (бъдещият първи министър-председател на Чехословакия); те оценяват журналистическите му умения и през 1890–91 г. се опитват да го привлекат да ръководи вестник „Час“ вместо предишния главен редактор Ян Хербен, от чийто журналистически стил не са доволни.

През декември 1893 г. Чермак става главен редактор на вестник „Лидове новини“, издаван в Бърно, нов моравски ежедневник, създаден чрез сливането на „Моравски листи“ и „Позор“, издаван в Оломоуц, и той е до голяма степен отговорен за неговия успешен и уверен старт. „Първият брой на популярен, свободомислещ и независим ежедневник в Моравия!“, пише той в редакционната статия на първия брой от 16 декември 1893 г.

В следващите месеци Чермак допринася за вестника си с дълга поредица от редакционни статии, свързани с политически събития у дома и в чужбина, като обръща специално редакционно внимание на фейлетона, за който се опитва да набира качествени автори от литературни, художествени и научни среди, рубриката „От региона“, публикуване на репортажи от регионални кореспонденти, както и издаване на поредици от романи. В политическата журналистика той следва радикално младобохемски курс, съответстващ на линията на Моравската народна партия.

Под негово ръководство „Лидове новини“ остро атакува старочешкия консерватизъм, политическия клерикализъм, виенското правителство и усилията за германизация на германските партии в Моравия и застъпва прогресистите, съдени в процеса срещу т. нар. „Омладина“ през 1894 г. в Прага (политически и съдебен процес в Австро-Унгария срещу чешки националисти и радикални младежи). В резултат на това те често са конфискувани, а главният им редактор е бил съден многократно. В първата редакционна колегия на „Лидове новини“ Чермак е най-изявената журналистическа личност. Той се откроява и като енергичен оратор с впечатляващо мъжествен външен вид и харизма и притежава всички предпоставки за активна политическа кариера.

Условията в Бърно, все още твърде провинциални по това време, се оказват донякъде тесни за амбициозния журналист, който все повече се интересува от международна политика. Възможността да замине за Прага, където многократно е бил настоятелно канен от политическите си приятели с предложение за водеща журналистическа позиция, засяга съзнанието му за лоялност към Адолф Странски и към вестника, на който е съосновател.

Дотогава успешната и обещаваща професионална кариера е прекъсната през пролетта на 1895 г. от лични проблеми, кулминиращи в раздяла с годеницата му точно преди сватбата. В крайна сметка Чермак се справя със ситуацията си по авантюристичен начин в началото на април 1895 г.: един ден внезапно изчезва от Бърно и в продължение на няколко седмици изобщо не осъществява никакъв контакт, така че се спекулира за самоубийството му (някои вестници съобщават, че дрехите и шапката му са намерени на брега на река Свратка, а според други – прощално писмо) или за тайното му заминаване за Русия в редакцията на „Moсковские ведомости”.

Карел Крамарж пише на Масарик, че „Чермак вероятно е в Пеща“, добавяйки, че е „много раздразнен“ от момчешкото му бягство. Едва в края на април 1895 г. „Лидове новини“ съобщават, че предишният им главен редактор е „напуснал Бърно по семейни и чисто лични причини“...

А причината, поради която е напуснал страната си, е бягство от обещания, но нежелан годеж. Запазено е писмо от явно неосъществената годеница Зденка Седлакова, която изпраща писмо до негови роднини и настоява за информация дали Емил е при тях. Писмото е от 17 април 1895 г.

_{Емил Чермак през 1949 г. (Credit: https://www.gfpvm.cz/vyznamni-absolventi, Public domain, via Wikimedia Commons)}

Чешки журналист на Балканите

След това драматично приключение Чермак се установява в София, където постепенно работи за различни български вестници и скоро става кореспондент на много известни европейски ежедневници, първо „Мюнхене Aлгемайне Цайтунг”, по-късно „Берлинер Лакаланзайгер“, „Франкфуртер Цайтунг“, „Рариж Матин“ и лондонския „Дейли Мейл“; пише и за пражкия вестник „Народне листи“.

Първоначално се препитава, като урежда документи на чешки търговски дружества и на чехи, пристигащи и пребиваващи в България. Става близък с известни чешки фамилии и предприемачи в София. Тук се запознава и с бъдещата си съпруга, младата художничка Анета Ходина, негова сънародничка, една от първите три възпитанички на Рисувалното училище в София, призната портретистка, завършила Мюнхенската и Парижката академии за изящни изкуства, единствената жена от кръга около вестник „Българан“. Тя е дъщеря на Едуард Ходина, представител на Източната железница, по-късно висш чиновник на Българските железници.

През 1908 г. Емил и Анета сключват брак. На следващата година се ражда синът им Боян, а през 1912 г. – дъщеря им Ема. Интересното е, че на сина си родителите дават българско име. И години по-късно, в писмата си, вече писани на чешки, след като са живели в Чехословакия след завръщането си, бащата продължава да се обръща към сина си с българското умалително име Боянчо.

Емил Чермак бързо научава български и се включва в живота на българската столица. Любопитен факт е, че вкъщи Чермакови са говорили на български. Съпругата му е била толкова приобщена към българската среда, че когато семейството се завръща в родината си (Чехия вече е част от новооснованата Чехословакия), тя е ходила по пазарите с дъщеря си, която е трябвало да й превежда на чешки при покупките й.

Чермак работи в различни вестници в България. Често е сменял редакциите. Най-дълго работи за в. „Вечерна поща“ – влиятелен високотиражен вестник, излизал до Първата световна война. Той е сред първите членове на редакционния съвет на органа на Народно-либералната партия „Воля“, чийто директор е Симеон Радев, с когото се запознава във „Вечерна поща“. Сред сътрудниците, заедно с Иван Вазов, Антон Страшимиров, Анна Карима и др., е и на вестник „Мир“ – орган на Народняшката партия.

По спомени на съвременници приходите на журналистите от работата им за българските вестници не са особено високи, така че за Чермак е било много важно сътрудничеството му с чуждестранни агенции като Ройтерс, Петербургската телеграфна агенция, немски вестници. Той е ползвал 8 езика. През 1912 г. кандидатства за военен кореспондент на органа на Младочешката партия „Народни листи“, но водачът на партията и по-късно премиер на Чехословакия Карел Крамарж предпочита друг чех – Владимир Сис, писател, славянофил и страстен защитник на българската национална кауза.

От 1900 до 1914 г. Чермак работи и като софийски кореспондент на Санктпетербургската телеграфна агенция. Той печели значително уважение в българските журналистически и политически среди, установява контакти с дипломати и държавници на Балканите и в крайна сметка се превръща във външнополитически журналист от европейски мащаб, смятан за експерт отвътре по българските и балканските въпроси като цяло и един от най-информираните местни кореспонденти.

Емил Чермак участва активно в живота на чешката общност в София и допринася за развитието на чешко-българските отношения.

След избухването на Първата световна война, която по съвпадение слага край на двадесет години от задграничната му дейност, Чермак остава в България, която все още е извън воюващите страни. В началото на декември 1914 г. известният руски журналист В. П. Сватковски, основател на Петроградската телеграфна агенция и сътрудник на д-р Карел Крамарж от новославянското движение, го посещава в София и го моли да пътува до Бохемия, да получи автентична информация за политическата ситуация и атмосфера там, а след това да дойде да му докладва в Цюрих.

Чермак незабавно заминава за Прага, където посещава и интервюира редица водещи чешки политици, включително Карел Крамарж и Т. Г. Масарик; само австрофилският д-р Бохумир Шмерал рязко го отхвърля. С пресни новини, наблюдения и впечатления той след това отива в Швейцария, за да се види със Сватковски, на когото предава и важно послание от Томаш Масарик, който тъкмо се готви да замине за изгнание.

Когато се завръща в Прага веднага след това, е арестуван от австрийската полиция като „политически заподозрян“ и затворен в полицейското управление в Прага, където разширява компанията на арестуваните преди това националсоциал-антимилитаристи, водени от Емил Шпатни, и анархисти, водени от Бохуслав Върбенски. Заедно с тях на 2 март 1915 г. е депортиран в печално известния лагер за интернирани в Гьолерсдорф в Долна Австрия, където прекарва следващите две години в трудни условия и откъдето напуска едва по амнистия в началото на юли 1917 г.

След освобождаването си се завръща в България, която междувременно е влязла във войната на страната на Австро-Унгария и Германия, и установява тайни контакти с парижкия център на чехословашката чуждестранна съпротива. В началото на октомври 1918 г., когато България е окупирана от съюзническите сили, той създава Чехословашкия национален съвет в София, който представлява интересите на чехи, словаци и югославяни от Австро-Унгария, заселили се в България, пред българските и окупационните власти. По този начин той успява да постигне, че всички сънародници, защитени от съвета, са считани за съюзници от окупационните власти.

_{Централата на Чешката телеграфна агенция (от 1918 до 1992 г. – Чехословашка телеграфна агенция ) на улицеа „Opletalova“ 5, Прага, Нове Место. В същата сграда са намира и театър „Радек Бръзобохати“ (Credit: JiriMatejicek, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons)}

Основател на Чехословашката телеграфна агенция

Малко след създаването на независимата чехословашка държава, Емил Чермак заминава за Прага, където семейството му го последва в началото на 1919 г. Първоначално участва в създаването на отдела за преса на Министерството на външните работи, а през април 1919 г. е назначен за управляващ директор на Чехословашката телеграфна агенция. На тази позиция той успява да използва по уникален начин дългогодишния си опит в областта на международната политическа журналистика и широките си езикови умения (владее свободно английски, френски, немски, руски и български, а отчасти и турски и италиански).

За кратко време той успява да изгради добре функционираща и модерна за времето си агенция, основана на принципите на фактическо, обективно, надеждно и бързо отразяване и с широка мрежа от местни и чуждестранни кореспонденти. Установява сътрудничество с най-важните световни агенции по онова време и участва в създаването на първата асоциация на европейските информационни агенции, Agences Alliées.

През 1925 г. той сключва споразумение с новосъздадения „Радиожурнал“ за радио новините на Чехословашката телеграфна агенция, които след това се излъчват редовно няколко пъти на ден директно от сградата на агенцията. Под негово ръководство през 20-те години на миналия век е изградена илюстративната новинарска служба на Чехословашката телеграфна агенция и са положени основите на фотоархива на агенцията, който постепенно се превръща в най-големият организиран архив на документални и портретни фотографии в Чехословакия.

През 1925 г. Чермак е награден с Командирски кръст от цар Борис III. А през 1935 г. е присъствал на единствената среща на Борис III с чехословашкият президент Томаш Масарик.

Емил Чермак завършва директорския си мандат, като построява нова, функционалистична сграда за агенцията на тогавашната улица „Лютцова“, сега улица „Оплеталова“, в Прага, където агенцията се намира и днес. Малко след откриването ѝ през септември 1930 г., той е принуден да се пенсионира в разцвета на силите си, главно поради разногласия с министъра на външните работи д-р Едвард Бенеш (станал президент на Чехословакия след смъртта на Масарик), който се стреми да направи Чехословашката телеграфна агенция по-подчинена на своето министерство.

В годините 1928–1938 Чермак изнася лекции по теория и практика на агенционната журналистика в Пражката свободна школа по политически науки, където предава богатия си опит на слушателите си по увлекателен начин. От тези лекции той по-късно редактира своеобразен сборник за журналистическа журналистика, който е публикуван като продължение в шестата и седмата година на сега труднодостъпното списание на Свободната школа по политически науки (1933/34 и 1934/35); за съжаление, не е публикуван като книга.

Още по-жалко е, че мемоарите му, в които той описва забележителния си и понякога романтичен живот, журналистическата си дейност и срещите си с важни исторически личности, не са запазени.

След вълнуващ живот, Чермак изживява спокойна старост, помрачена само от смъртта на съпругата му през 1941 г. Въпреки че още от младежките си години е бил запален пушач на цигари и пури, наричани виржинки, до 84-годишна възраст се е радвал на добро здраве, къпал се е със студена вода ежедневно и плувал в река Сазава всяка сутрин по време на летните си престои в село Стрибърна Скалица, независимо от времето.

Обичал е да посещава родния си край и е участвал в различни местни етнографски събития. Синът му Боян Чермак (1909–2001), с чието семейство живее до смъртта си в споделен апартамент на улица „Коренни“ в историческия район „Краловске Винохраде“ в Прага, става успешен инженер-химик, работил в Прага за Standard Oil Company и след 1948 г. ръководи изследователския отдел на компанията Dehtochema на Либенския остров – полуостров на река Вълтава в квартал „Либен“ (Прага 8).

Синът му Боян е баща на Анна Кандлова (род. 1940), архитектка, и Боян Чермак (род. 1941), доктор по природни науки, физик и водещ чешки експерт в областта на сушилната техника. Дъщерята на Емил Чермак, Ема (1912–2011), преводач и устен преводач от български, се омъжва за д-р Вацлав Пачес (1906–1987), хируг и уролог, по-късно университетски професор, ръководител на урологичната клиника към Университетската болница „Буловка“ в Прага и основател на Балнеологичния институт в курортния град Марианске Лазне, човек с разностранни културни интереси, включително председател на Дружеството „Фредерик Шопен“.

От брака им се раждат двама сина: Томаш (род. 1937), водещ чешки геохимик и хидрогеолог, и Вацлав (род. 1942), който остава в историята на чешката наука като виден биохимик и генетик, директор на Института по молекулярна генетика на Академията на науките на Чешката република и през 2005–2009 г. президент на Академията на науките на Чешката република.

През последните години от живота си Емил Чермак посещавал семейство Пачес на улица „Легерова“ всеки ден за обяд; след обяд палел цигара, а по време на сиестата често диктувал мемоарите си на зет си „на пишещата машина“.

Емил Чермак оцелява след германската окупация, като доживява до февруарския преврат от 1948 г. и установяването на комунистическия режим в Чехословакия. 84-годишен, той развива тежко заболяване, от което умира на 10 август 1949 г. Погребан е в пражкото гробище „Нусле“.