Принципът на кубизма се крие в пространствената му концепция за произведението, той не изобразява обекта само от един ъгъл, а от много ъгли едновременно. Същевременно това означава и огромна промяна в подхода към реалността, не само във визията, но преди всичко в работата с реалността. Изобразеният обект се разлага на най-прости геометрични форми (предимно кубчета – cubus на латински), които след това се сглобяват в изображение с помощта на въображение, поради което изобразените обекти създават впечатлението, че са деформирани и се появяват от няколко перспективи едновременно. Проблемът възниква с обекти, които са във връзка помежду си, защото тогава се създават много перспективи с необичайни ъгли на гледане.

Кубизмът се опитва да вземе предвид и четвъртото измерение (повлиян от физичната теория на Алберт Айнщайн) и безкрайността. Следователно кубизмът трябва да реши нови проблеми на перспективата и да създаде нови пространствени взаимоотношения между обектите.

Кубизмът оказва голямо влияние върху художниците от първите десетилетия на XX век и по този начин повлия (пряко или косвено) върху развитието на нови художествени стилове (футуризъм, конструктивизъм и експресионизъм). Едва в Чехия и Словакия кубизмът се превърна в така наречения национален архитектурен стил на ПърватаЧехословашка република (1918 – 1938). В Чехия той се прояви и в други области като интериорен дизайн, дизайн на книги и облекло. Предмети от ежедневна употреба, оформени в кубистки дух, станаха представители на нов социален стил, който няма паралел в други страни.

_{Кубистичен порцелан – захарница, Павел Янак (Credit: VitVit, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Тъй като кубизмът е движение, в което литературата е имала малко влияние, той няма точно определено начало (т.е. не е публикуван манифест).

Първите импулси, повлияли на кубизма, могат да бъдат проследени до около 1906 г. в произведенията, създадени от френския художник и скулптор Жорж Брак и испанския художник и скулптор Пабло Пикасо по време на обучението им в Париж. Първоначално работата им е независима една от друга, като и двамата са повлияни от френския живописец Пол Сезан и африканското изкуство на коренното население. През 1907 г. те започват да работят заедно и остават заедно до избухването на Първата световна война (1914 г.).

Терминът „кубизъм“ е използван за първи път от френския художeствен критик Луи Восел през 1908 г. (като „bizarreries cubiques“ = „кубични странности“). Тази употреба е била предназначена да бъде пренебрежителна. По-късно терминът е приет, въпреки че неговите основатели не са го харесвали.

Кубисткото движение, благодарение на подкрепата на немския галерист Даниел-Анри Канвайлер, се разпространява бързо и след 1910 г. можем да говорим за кубистка школа.

Според произведението, кубизмът се разделя на:

1. Предкубизъм (1906–1909) – този период е започнат от кубистите Жорж Брак и Пабло Пикасо. Периодът, в който се заражда кубизмът, произведенията са повлияни от предишни живописни тенденции, открива се кубистката перспектива. (напр. Пабло Пикасо – „Женски акт“). Постепенно изобразяваните обекти се ограничават до основни геометрични форми, от цветовете се използват само нюанси на сивото и кафявото.

2. Аналитичен кубизъм (1909–1912) – в този период кубизмът не е абстрактно изкуство, цветът все още почти не се използва. Наблюдава се частична абстракция, т.е. изобразяваните обекти се заменят с други подобни обекти. Изобразеният обект се разлага на отделни геометрични форми, които след това се показват една до друга по неперспективен начин.

3. Синтетичен кубизъм (наричан също и зрял кубизъм) (1912–1914) – в тази фаза кубизмът се доближава до абстракцията, но изобразеният обект, съставен от линии и повърхности, все още е важен за него. Появява се колажът и с него цветът.

4. Орфизъм – този период достига пълна абстракция, използва цвят. В този период художниците вече не имитират или не се опитват да разложат или сглобят реален обект, което означава, че отделните елементи на картината са станали напълно независими от реалността.

5. След 1923 г. кубизмът се развива допълнително, но вече не е чист кубизъм, а кубизъм, повлиян от нещо, например въображаемият кубизъм е повлиян от сюрреализма.

Литература

Кубизмът не е бил особено привлекателен за литературата, поради което са създадени много малко произведения, свързани с това движение. За кубистките стихотворения значението или мелодията не са определящи, а образът, поради което кубистките стихотворения са неконвенционални по отношение на формата си (те често създават форми от букви, които са свързани със стихотворението). Акцентът е поставен върху динамиката и фантазията. Т.нар. свободна асоциация на образи се превръща в популярен поетичен похват, с който те искат да изразят един вид „сюрреализъм“.

_{Кубистична лампа от Емил Краличек на площад „Юнгман“ в Прага (Credit: VitVit, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Архитектура

Някои архитекти са били силно повлияни от кубизма; техните сгради, разбира се, е трябвало да бъдат предимно функционални, така че не може да се говори за чист кубизъм. Архитектите, повлияни от кубизма, са създали много специални произведения, които са направили много силно впечатление. Кубистката архитектура е възникнала на територията на днешна Чехия благодарение на група художници като Емил Фила, Ото Гутфройнд, Йозеф Чапек и архитекти като Йозеф Гочар, Йозеф Хохол и други. Кубисткото движение е уникално и никъде другаде кубистката архитектура не е постигнала такъв бум, както в Чехия. Кубистката архитектура по-късно е последвана от по-декоративния рондокубизъм, наричан още чешко ар деко.

_{Кубистична къща на улица „Некланова“, Прага (Credit: VitVit, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Чешки кубизъм

Чешкият, или по-скоро чехословашкият кубизъм, е много активно авангардно художествено движение в Чехословакия в началото на XX век. Моделът е френският кубизъм, който се очертава като авангарден стил в живописта и скулптурата на двамата предишни представители на фовизма (течение в модерната живопис във Франция, просъществувало в годините 1905 – 1907), Пабло Пикасо и Жорж Брак, и техните последователи, борещи се срещу декоративизма на aр нуво и историцизма в Париж по време на Бел епок (термин за периода от европейската история между 1890 и 1914 г.), който е представен от официалните художници на годишните Парижки салони (изложби), Парижката академия за изящни изкуства и от чехите, особено от Алфонс Муха.

Чешкият кубизъм е вдъхновен главно от престоя на чешки художници в Париж. Той е активен от приблизително 1910 г. през 20-те години на миналия век, главно в Прага, където най-видните представители на стила са обединени в сдружението, наречено Асоциация на изящните художници Mанес. Чешкият кубизъм се различава от френския кубизъм, става световноизвестен и уникален главно защото сред основателите му са архитектите: Йозеф Гочар, Йозеф Хохол, Властислав Хофман и многостранният дизайнер Павел Янак, а проектите им включват къщи. Чешката кубистична архитектура е уникална, както и дизайнът на приложното изкуство и жилищната култура, която е била насърчавана от художници в пражката кооперация „Aртел“ и художници от различни професии около сдружението „Деветсил“.

Художниците на чешкия кубизъм са били главно Емил Фила, Антонин Прохазка, Бохумил Кубища, Отакар Кубин, Антонин Прохазка, Вацлав Спала, художникът и писател Йозеф Чапек, брат на писателя Карел Чапек, а за кратко и Винченц Бенеш. Словашки художници, представители на кубизма, са Людовит Фула, Николас Галанда, Естер Шимерова-Мартинчекова, Людовит (Людо) Лехен.

Първият чешки скулптор-кубист е Ото Гутфройнд (със своята „Тревога“ от 1912 г. той е сред първите кубо-експресионистични скулптори). Винченц Крамарж и Вацлав Вилем Щех са действали като теоретици на изкуството.

По-късно кубизмът повлиява ранното творчество на някои художници от поколението от 1909 г. Кубисткият рационален конструктивизъм и дисциплина също бележат младото артистично поколение в средата на 50-те години на миналия век. В областта на дизайна на книгите и типографията, през първата половина на XX век, словашкият художник, учител по изобразително изкуство и есперантист Мартин Бенка създава редица интересни експериментални шрифтове и дизайнерски адаптации на книги, които очевидно са повлияни от кубистката идея, но шрифтовете често не са използвани. Може би най-известното използване на кубисткия шрифт на Бенка е официалният шрифт за името на Словашката академия на науките. Мартин Бенка се посвещава и на създаването на цигулки; в контекста на кубизма е интересно да се отбележи, че той създава и няколко уникални кубистки цигулки от 1945 до 1963 г.

Основните градивни елементи на кубизма са геометричните форми квадрат, правоъгълник и триъгълник, както и телата призма, куб и пирамида. Те обаче не могат да се използват самостоятелно, а по-скоро в комбинация с криви. След Първата световна война прекалено опростената концепция отживява и преобладаващите тенденции на движението се насочват към рондокубизмa. Това е естетически по-богато и по-сложно съчетание и пресичане на съществуващи елементи с други геометрични форми, като кръг, елипса, сфера, цилиндър или конус. Противниците на стила са го наричали „маниер“ на кубизма. Италианският футуризъм, руският кубофутуризъм и машинизмът също са претърпели подобно развитие. Втората фракция се е движела към абстракцията, нейни представители са били например чешкият художник Франтишек Купка.

Чрез възхищението и наклона към парижкия кубизъм, чешките кубисти частично се отклоняват от виенския сецесион и авангард, които били последвани от Пражкото училище за приложни изкуства. Прага, като град на Австро-Унгарската империя, е била доста провинциална до 1880-те години, което не е отговаряло на амбициите на младите чешки архитекти. По-старото поколение чехи и голямото немско малцинство тук са споделяли традициите на историцизма, както в реализацията на неоренесансова архитектура (Чешкият национален театър и Новият немски театър), необарок (жилищни сгради, вилата на Крамарж), така и в спомените за фолклора. В началото на XX век авангардът се превръща в нови сгради, базирани на Виенския сецесион. Геометричният сецесион в годините 1905-1910 и след него кубизмът са определени срещу тях като авангардна и културна съпротива.

Значителна роля като пионер и популяризатор на кубизма играе чешкият теоретик на кубизма Винченц Крамарж (1877-1960), от 1911 г. един от първите колекционери на кубистични картини на Пикасо и Брак, които той закупува от търговците на изкуство Амброаз Волар и Даниел-Анри Канвайлер. Колекцията, завещана на Националната галерия в Прага, е оказала значително влияние върху развитието на кубизма в Чехословакия. Крамарж е бил и директор на Картинната галерия на Дружеството на патриотичните приятели на изкуството от 1919 до 1939 г. и автор на първата теоретична работа, написана на чешки език, „Кубизъм“ (1920).

В Първата Чехословашка република кубизмът и особено другият му вариант, рондокубизмът, характеризиращ се с кръгли мишени, използвани върху фасадите на сградите, е играл ролята на така наречения национален стил, който е имал за цел да изрази развиващата се динамика на новата държава. В Братислава има и редица кубистични сгради от този период. За съжаление, много от тях са подценени и се намират в недобро състояние.

Въпреки това, в архитектурата все още съществува концепцията за кубистична архитектура в по-широк смисъл, която се характеризира с кубистично изобразяване на строителните материали, използването на основни геометрични форми и материали (триъгълник, квадрат, кръг, куб...). Това включва някои произведения на съветския конструктивизъм, холандската група De Stijl, Льо Корбюзие и др.