„Дворът на Европа“ в Комарно, областен град в Нитранския край на Словашката република, лежащ при сливането на река Вах в Дунав, е място, където са разположени повече от 40 цветни сгради, построени в мащаб едно строителство, типични за почти всички европейски страни, както и за някои региони на континента.

Тъй като дворът е изцяло заобиколен от къщи, е необходимо да се мине през къща, за да се стигне до него. Достъпът до него е от улица „Жупна“ (юг), от площад „Генерал Клапка“ (изток) и от улица „Похраднична“ (север).

„Дворът на Европа“ е създаден по инициатива на сдружение „Палатинус“. Той е открит на 16 декември 2000 г. от президентите на Словакия Рудолф Шустер и на съседна Унгария Ференц Мадъл.

Основната идея за създаването на „Двора на Европа“ (по проекти на инж. Нандор Литомерически и инж. арх. Петр Варга) е тясно свързана с началото на хилядолетието и същевременно сочи към общите корени на европейската култура. Същността на архитектурното решение е, че отделните сгради на площада представят в стилизирана форма архитектурните особености на строителството на широк спектър от европейски страни и региони.

_{Фонтанът и северната част на площада (Credit: Globetrotter19, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons)}

Посетителите имат възможност да видят на едно място характерните черти на архитектурата на 36 държави и региони. Досега са построени следните сгради: Германия, Сан Марино, Исландия, Гренландия, Уелс, Шотландия, Ирландия, Англия, Дания, Норвегия, Нидерландия, Фризия, Белгия, Финландия, Естония, Латвия, Литва, Чехия, Полша, Словакия, Унгария, Австрия, Испания, Турция, Португалия, Ватикана, Малта, Италия, Швейцария, Лихтенщайн, Румъния, Трансилвания, Гърция, Крит, Кипър, Андора. Комплексът „Монархия“ се състои от Словашката, Унгарската и Австрийската къща. „Дворът на Европа“ обхваща площ от 6500 кв.м., от които 3500 кв.м. са застроени със сгради, като застроената площ на всички етажи е 25 000 кв.м.

Вероятно най-впечатляващата е къщата от Испания, с впечатляваща кула. Първоначално до тази кула е трябвало да се издигне минаре, но то не е построено.

Къщите на Сан Марино и Германия разделят двора на северна и южна част. В средата на северната част се намира голям фонтан; в средата на южната част е „музикалният павилион“, копие на бивш павилион, където например роденият в Комарно унгарски и австрийски композитор и диригент Ференц Лехар е изнасял концерти.

Гренландия не е представена от къща, а от порта, разположена зад къщата на Сан Марино. Отвъд тази порта са къщите, в които са се провеждали сесиите SUS 27 и SUS 29 на AIS Сан Марино; планирано е било те да служат като постоянен международен езиков университет (LEUKAIS), но този план не се е осъществил.

_{„Дворът на Европа“ (Credit: Aktron / Wikimedia Commons, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons)}

Уникалният комплекс от сгради, e проектиран от дизайнерското студио Europa Ateliér, базирано в Комарно. Сградите, които обграждат ново пространство от 6500 кв м, показват архитектурните особености на различни региони на Европа.

„Дворът на Европа“ е свързан с историческия център на град Комарно чрез историческите входни порти: Портата на Свети Стефан, Портата на Бела IV и Портата на Мария Терезия.

Вътрешният парк на двореца „Зихи“ е свързан с площадa чрез Портата на Матиаш. Тази порта е именувана на унгарския крал Матиаш Корвин (1443 – 1490). Това е една от доминиращите сгради на площада, като формата и цветовете ѝ напомнят за сградите, построени по време на управлението на Матиаш Корвин в периода 1458 – 1490 г.

В средата на площада се намира и фонтан, наречен „Милениум“. Това е действащо копие на фонтана, който е стоял на площад „Хлавне наместие“ пред кметството на Комарно до 1878 г. Там се наблюдава хармонично взаимодействие на понякога напълно различни архитектурни елементи. Докато обикаляте ярко оцветените сгради, можете да се възхитите и на статуите на светците покровители на Европа (напр. Мария Терезия, Матиаш Корвин, Дева Мария и други), които допълват атмосферата на двора. Дворът е популярна спирка за туристите, които са привлечени не само от сградите, но и от приятната среда, подходящо допълнена от зеленина.