Построен е през 1943–1949 г. като пътен тунел и е преустроен в трамваен тунел през 1981–1983 г. Тунелът, дълъг 792 м, минава под 80-метровия Замъчен хълм, издигащ се над река Дунав. На върха на на този хълм се извисява монументалният Братиславски замък.

Пътен тунел

Първите съображения относно изграждането на тунел под Замъчния хълм датират от 1929 г., когато е обявен международен конкурс за регулационен план и решение за железопътна линия за територията на града и околните общини. Две от конкурсните предложения включват и решение за свързване на центъра с дунавския насип под формата на тунел под замъка. Едното от предложенията е спечелено, другото е закупено. Целта е била да се облекчи трафикът в центъра и да се приближат гъсто населените части на града до кварталите на дунавския насип, където е било планирано и изграждането на площадка за международните търговски изложения „Дунавски панаири“ (първоначално известни като „Ориенталски пазар“), функциониращи в Братислава от 1921 г. (бъдещият комплекс „Парк за култура и отдих“). Достъпът от града до крайбрежието на Дунав и по-нататък към кварталите„Карлова Вес“ и „Девин“ е бил възможен до 40-те години на миналия век само през неподходящия стар път по улица „Карловеска цеста“ (днешната улица „Жижкова“) и алея „Подхрадско набрежие“ от площад „Рибно наместие“. Тунелът е трябвало да се използва и за полагане на комунални линии (водопровод, канализация, електрически линии), което би позволило съкращаване на дължината им. Друг аргумент е бил създаването на масово убежище за военно време, удобно разположено в близост до училища и гъсто населени и важни части на града.

_{Трамвай Tatra T6A5 2013 излиза от западния портал (Credit: Tokfo, CC0, via Wikimedia Commons)}

Строежът на тунела започва по време на Втората световна война в Словашката република (1939 – 1945) през септември 1943 г. с работа по източния (градския) портал и в началото на октомври по западния (дунавския) портал. Тунелът е изкопан по австрийската тунелна система (насочваща щолна, таванна щолна, калота, пълен изкоп). Завършен е и пуснат в експлоатация едва на 4 юли 1949 г., когато възстановилата своята държавност Чехословакия (след като по време на войната в окупираната от нацистка Германия чешка част на страната функционира зависимото държавно образувание Протекторат Бохемия и Моравия, а в словашката част е основана Словашка република – частично призната клерикално-фашистка сателитна държава на нацистка Германия) вече е поела по пътя на социализма. Общите разходи по строителството на тунела достигат 145 милиона чехословашки крони. Пътят е двулентов и първоначално е достъпен за пешеходци, които използват тротоарите по цялата дължина, както и страничен, 134 м дълъг разклонителен коридор, водещ към улица „Палисади“ близо до Братиславския замък (в момента служеща като авариен изход от тунела). Поради нарастващия обем на автомобилния трафик обаче вентилацията на тунела е недостатъчна, а интензитетът на осветлението също е нисък, така че пешеходците след известно време спират да използват тунела. В годините 1952–1972 и 1974–1981 г. през тунела са се движили и автобуси на градския транспорт.

Трамваен тунел

Поради необходимостта от увеличаване на капацитета на трамвайната връзка между центъра и кварталите „Карлови Вес“ и „Дубравка“, където са построени нови панелни жилищни комплекси, тунелът е затворен от 2 декември 1981 г. и е превърнат в трамвайна линия, която е открита на 29 август 1983 г. Разходите за изграждане на двурелсова трамвайна линия с обща дължина 1619 м достигат 83,7 милиона чехословашки крони.

През 2009–2010 г. тунелът е изцяло реновиран (нова дренажна система, преместване на кабелни линии и 800 мм водопроводи в технически канал и кабелни канали под настилката, ново дъно на коловоза и горна повърхност от твърд тип коловоз, технологии, безопасност), но поради дългосрочно проникване на вода, е трябвало да бъде затворен отново през 2012–2013 г. и аварийното състояние да бъде отстранено.

_{Източният портал на тунела (Credit: Валерий Дед, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons)}

Геоложки условия

Замъчният хълм е съставен главно от гранит, издигащ се на повърхността, покрит със склонови седименти с различна дебелина. Гранитът е равномерно зърнест, на места пронизан от пегматитови и аплитови жилки с различни посоки. Максималната височина на покриващия слой достига 60 м. Инженерно-геоложките свойства на скалата са нарушени от тектонични разломи и последиците от изветрянето до дълбочина от 8 до 20 м.

Дизайн

Тунелната тръба е с дължина 792,2 м и, с изключение на късите насочващи криви при двата портала, е права. От запад на изток тунелът се издига с дължина 732 м с променлив наклон от 7 до 29,6 ‰ (с максимален наклон, достигащ 480 м на дължина), след което в лява крива се спуска с наклон 2,5 ‰ на дължина 58 м. Ширината на тръбата е 11 м, а височината е 6 м. По отношение на височината, оста на тунела започва на кота 141,390 м надморска височина от страната на Дунав и завършва на кота 159,450 м надморска височина от страната на града, т.е. кота на източния портал спрямо западния е 18 м. Облицовката на тунелната тръба и порталите е изградена от риолитови блокове от кариера близо до село Хлиник над Хроном.

Облицовката на параболичното напречно сечение на тръбата е изградена от каменна редова зидария и сводове. Асфалтова хидроизолация отзад е направена само в наводнените тунелни ивици. Зад опорите са разположени дренажни канали за събиране и отвеждане на подземните води в дренажната канализация. В началото на 60-те години на миналия век в тунелната тръба от южната ѝ страна е положен водопровод с диаметър 800 мм.

Убежище за въздушна атака

Тунелът включва и отделно бомбоубежище, състоящо се от тръба с дължина 30–50 м с подобно напречно сечение и дизайн като основната тунелна тръба. Достъпът до нея е през къс свързващ коридор от основната тръба и отделна галерия, водеща към замъка.

Главната тунелна тръба в процес на изграждане е служила и като бомбоубежище в края на Втората световна война, докато бъдещият тунел е започнал да се използва по-широко като убежище, особено след масираното бомбардиране на рафинерията „Аполо“ от части на 15-та въздушна армия на САЩ на 16 юни 1944 г. По време на тревогата се е очаквало около 10 хиляди души да се укрият в тунела. Тунелът е използван за последно като убежище по време на освобождението на Братислава от войските на Червената армия в началото на април 1945 г.