Той е известен с това, че е първият в света, който научно обяснява и практически доказва как местните жители на Великденския остров са могли да местят гигантските каменни статуи, наречени моаи.

Разгадаването на това как древните хора са могли да преместват мегалитни статуи и каменни блокове се превръща в хоби на Павел, като той започва тази линия на изследване още като дете, като си представя, че е пренесен назад във времето и е натоварен със задачата да премества тежки предмети.

Павел Павел е роден на 11 март 1957 г. в град Страконице, Чехословакия. Завършва Факултета по електротехника Висшето училище по машинно инженерство и електротехника в град Пилзен. През 1986 г. (преди да пътува до Великденския остров) той работи като председател на oсновната организация на Социалистическия младежки съюз в Асоциацията за селскостопанско строителство в Страконице.

_{Инж. Павел Павел през 2020 г. (Credit: MKoala, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Павел Павел се е интересувал от откритията на норвежкия етнограф и пътешественик Тур Хейердал на Великденския остров и бил е заинтригуван от това как тамошните жители са могли да транспортират огромните статуи, които се намират на острова, използвайки примитивни технологии. Основният принцип на тяхното движение е публикуван през 1971 г. в книгата на френския етнолог и арxеолог Франсис Мазиер „Тайната на Великденския остров“: „Отново си спомням за друго твърдение на един от местните. Той каза, че статуите се движат изправени и се движат напред-назад в полукръгове върху кръглата си основа.“

Подобно на някои други експериментатори, независимо от тях, Павел успешно изгражда и тества няколко модела, за да провери практически разсъжденията си. Той обаче е единственият, който прави публична презентация на експеримента си. На 1981 г., с щедрата помощ на Социалистическия младежки съюз, политическата коалиция „Национален фронт на чехите и словаците“, работодателя си и други приятели, Павел изработва 20-тонен бетонен модел на статуя моаи в Страконице и тества преместването й само с помощта на въжета, контролирани от малка група хора.

_{Модел на статуята моаи, включително шапката пукао от Павел Павел в двора на Детския и младежки център – водна кула „Летна“ в Прага (2013 г.) (Credit: OndrejZeman, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

През 1986 г. Тур Хейердал кани Павел на Великденския остров. Наричан и Рапа Нуи, този вулканичен остров, заобиколен от около 887 малки необитаеми островчета и скали в Тихия океан, се намира се на 3514 км западно от Чили, което го прави най-изолираното населено място в света. Световноизвестен е с 940-те си монументални каменни статуи моаи, представляващи монолитни човешки фигури, издялани от камък, повечето датиращи периода между 1250 г. и 1500 г. Според легендите, статуите са защитавали не само селата, но и енергията на целия остров – т. нар. „мана“.

На Рапа Нуи чешкият инженер повтаря експеримента – този път с оригиналната статуя. Там група от 16 души с един водач и няколко въжета успява сравнително бързо да „разходи“ 9-тонна статуя, карайки я да се движи изправена чрез завъртане и пристъпване. Този метод потвърждава местните легенди, че статуите са „ходили сами“.Експериментът обаче е прекратен преждевременно поради повреда на основата на статуята от отчупване на камък. Предишните експерименти на Хейердал са показвали, че са необходими стотици хора.

Около 90 статуите на Великденския остров имат каменни шапки, издълбани от светлочервена вулканична шлака, открита в източната част на острова, в кратера Пуна Пау. Такава шапка се нарича пукао или възел за коса и има предположения, че е украшения за глава на вожд, кралска корона, ореол, прическа...

_{Статуя с шапка, разположена на платформата Аху Ко Те Рику (с реставрирани очи) (Credit: Picture taken by Bjarte Sorensen., CC BY-SA 3.0 , via Wikimedia Commons)}

Една от най-големите технически загадки е била да се обясни как местните жители са поставили каменните шапки (с тегло от 1 до 12 тона) върху главите на статуите, които често са били високи над 10 метра. Павел Павел прави демонстрация, чрез която показва, че шапката може да се издърпа върху главата на статуята с помощта на наклонена равнина (например от земна могила или с помощта на дървесни стволове). Според неговата теория, местните жители постепенно са повдигали шапката от двете страни с камъни и са я накланяли от едната страна на другата с въжета, като по този начин са я „изкачвали“ до върха на главата.

Реплика на статуята моаи, включително шапката пукао, чийто авнор е инж. Павел, е дарена на общински район Прага 6 от посолството на Република Чили през 2023 г.

Други експерименти

Друг опит, който Павел Павел прави, е да премести валун, тежащ почти 30 тона, намиращ се близо до село Кадов, окръг Страконице, в южната част на областта Бохемия. Този огромен балансиращ камък е бил избит от първоначалното си място от неизвестен вандал през 1893 г. През 1983 г. шестима души, водени от инж. Павел, екипирани само с дървени лостове и клинове, издигат отново този валун и го преместват в първоначалното му положение. Чешкият техник изчислява, че само 160 души с подобна проста технология биха били необходими за транспортирането на 800-тонните камъни в ливанския град Баалбек.

Павел Павел провежда експериментите си и на други места в Южна Бохемия, например през 1988 г в град Требон. Той придвижва четиритонен камък през местното езеро Свет, като за тази цел използва свои собствени копия на тръстикови лодки, вдъхновени от плавателни съдове от езерото Титикака.

Един от следващите експерименти на инж. Павел, реализиран през 1991 г., е изграждането на един сегмент от макет на Стоунхендж в мащаб 1:1. Десет души са транспортирали за един ден петтонен бетонен камък до върха на другите два камъка, използвайки само въжета и дървени шейни. Този макет е издигнат в Страконице.

Политическа дейност и бизнес

След Кадифената революция (1989 г.) Павел се включва в местната политика като член на Гражданската демократическа партия. Кандидатства на два пъти в изборите за чешкия Сенат (през 2002 г. и отново през 2003 г.), където завършва втори.

От 1990 г. Павел работи в областта на тежкия транспорт, като през 2000 г. основава компанията си PAVEL PAVEL s.r.o.

В периода 1998–2014 г. e заместник-кмет на град Страконице.

Награда

10 юни 2023 г., инж. Павел Павел е въведен в Залата на славата на рекордьорите. Церемонията по награждаването се състои по време на 33-ия фестивал „Пелхримов – град на рекордите“.