Дълга 18 километра, тази жп-линия е открита на 30 юни 1827 г. за транспортиране на въглища от мините Форез до река Лоара. Това е първата конска железница на европейския континент.

Всъщност строителството на друга европейска линия започва едновременно с това на линията Сент Етиен до Андрезийо – това е жп-линията Ческе Будейовице – Линц – Гмунден, първата обществена конна железница в Австро-Унгария, която е постепенно въведена в експлоатация между 1827 и 1836 г.

Пътническите превози до (пристанищната) гара Андрезийо са преустановени още през 1864 г., а товарните превози – повече от сто години по-късно, през 1980 г. По-голямата част от маршрута отдавна е част от железопътната линия от Сент Етиен до град Роан.

В края на Първата френска империя и началото на Реставрацията на Бурбоните, минният басейн на Лоара е най-големият във Франция; Сент Етиен е един от най-големите градове, но съществуващата комуникация не е достатъчна, за да задоволи индустриалните и минните нужди.

Двама местни инженери, Луи дьо Галоа и Луи-Антоан Боние, след учебно пътуване до Англия, стигат до заключението за необходимостта от железопътна линия.

На 5 май 1821 г. Боние се обединява с финансисти, имащи интереси в региона, за да поискат предоставянето на железопътна линия от Сент Етиен до Андрезийо, дълга около 23 километра.

С кралски указ от 25 февруари 1823 г. на г-н дьо Люр-Салюс и други е разрешено, под името на железопътната компания, да установят линия от Лоара при Пон-дьо-л'Ан на река Фюренс (или Фюран, съвременното ѝ име), до въгледобивния район Сент Етиен.

Трафикът е ограничен до стоки, по-специално въглища. Данъкът за пробег е 0,0186 франка на хектолитър въглища или 50 кг стоки.

Концесията е била безсрочна.

Първата железопътна компания

Наредбата от 21 юли 1824 г. разрешава и одобрява учредяването на компания, наречена Compagnie du chemin de fer de Saint-Étienne à la Loire, за изграждането и експлоатацията на линията. Компанията е създадена за 99 години, освен ако не бъде подновена.

Капиталът е един милион франка, представен от 200 акции от по 5000 франка плюс осем бонус акции, дадени на автора на проекта, Луи-Антоан Боние, който става директор на компанията.

Линията е използвана за изпитания от 1 май 1827 г. и е напълно открита на 30 юни 1827 г. „Официалното“ откриване на 1 октомври 1828 г. никога не се е състояло, нито пък е имало откриване. Тази дата се отнася до първата пълна финансова година.

Първата линия е била само за стоки във вагони, теглени от коне. На връщане те са превозвали чакъл, пясък и вар. Основен недостатък на този проект е, че Лоара е плавателна до Андрезио само в няколко дни от годината. Съответно, в Сен Рамбер (съседен град Андрезийо) са построени и пуснати на вода лодки, които да плават надолу по железопътната линия, но са плавали само надолу, а не са се връщали. След това са били продавани на много ниски цени, което е оказало голямо влияние върху цената на превозваните въглища.

Жп-линията е отворена за пътници на 1 март 1832 г. Тя остава ограничена до животинска теглителна сила с три мили в час (4,8 км/ч) до 1844 г., когато компанията закупува два парни локомотива Schneider („Лоара“ и „Фюрен“) с, до 1845 г., „смесена“ теглителна сила за товари, животинска за пътници.

Линията е била еднорелсова от Сен Етиен дьо Понбул до пристанище Андрезийо. Използвана е система, при която чугунените релси са били с дължина 1,20 м и са били поддържани в двата края от лят стол, сам по себе си прикрепен към каменната траверса с пирони с голяма глава, забити в дъбови колове.

_{Железопътен мост в гората Монзил, пресичащ потока Риотор, 2022 г. Бил е част от железопътната линия Сент Етиен – Андрезио (Credit: Touam (Hervé Agnoux), CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Линията Кото – Андрезийо

За транспортиране на въглища в Етиен, линията Андрезийо при Льо Кото е построена в началото на 1830 г. от Меле и Анри. В равнината Форез тя заобикаля градовете Вьош, Монрон ле Бен, Фьор и Балбини. Оттам поредица от четири наклонени равнини пресичат прага на Ньолиз. Линията се свързва с долината Ган под Сен Симфориен дьо Ле, след което с Рейн, където нейният път е поет от линията Роан – Лион през 1869 г. На всяка наклонена равнина влакът, движещ се нагоре, трябва да чака влак, движещ се надолу, за да се балансира. Тези очаквания едва ли са съвместими с пътническия транспорт, но въпреки това линията е открита през август 1832 г. в равнините и от 15 март 1833 г. по цялата ѝ дължина.

През 1857 г. линията Андрезийо – Льо Кото е преустроена, за да позволи експлоатацията на по-тежки и по-бързи влакове. Преминаването през прага на Ньолиз е изоставено: първата железопътна линия, затворена във Франция. От Балбини линията следва реката до Льо Кото през шест тунела. Мостът над Лоара между Льо Кото и Роан е открит през 1858 г.