Докато консервирането на храна в Холандия се е осъществявало с помощта на тенекиени кутии поне от 1772 г., първите отварачки за консерви са патентовани едва през 1855 г. в Англия и през 1858 г. в САЩ. Тези ранни отварачки са били по същество вид нож, въпреки че дизайнът от 1855 г. продължава да се произвежда и днес. Първата известна отварачка за консерви с остър, въртящ се режещ диск е изобретена през 1870 г., но е била много трудна за използване от обикновения потребител. През 1925 г. се появява новаторски дизайн, добавящ второ назъбено колело, което да държи режещия диск към пръстена на консервата. Този лесен за употреба дизайн се е превърнал в един от най-популярните модели отварачки за консерви.

По време на Втората световна война са разработени няколко отварачки за консерви за военна употреба, като например американските P-38 и P-51. Те се отличават със здрав и компактен дизайн със сгъваемо режещо острие и без дръжка. Електрическите отварачки за консерви са въведени в края на 50-те години на миналия век и са добре приети.

Изобретяването на консервирането

Храна, консервирана в тенекиени кутии, е била използвана от холандския флот поне от 1772 г. Преди 1800 г. в Холандия вече е имало малка индустрия за консервирана сьомга. Прясно уловената сьомга е била почиствана, варена в саламура, пушена и поставяна в железни кутии с калаена облицовка. Това производство на консервирана сьомга е било известно извън Холандия и през 1797 г. английска компания доставя 13 кутии на един от своите клиенти.

Консервирането на храна в консервни кутии е патентовано от Питър Дюран през 1810 г. Патентът е закупен през 1812 г. от Брайън Донкин, който по-късно през 1813 г. основава първата фабрика за консерви в света в Лондон. До 1820 г. консервираната храна е призната стока в Англия и Франция, а до 1822 г. и в Съединените щати. Първите консервни кутии са били здрави, тежали повече от храната, която съдържали, и изисквали умения за използването на инструментите за отварянето им. Тези кутии са носили инструкцията: „Отрежете горния ръб на кутията с длето и чук.“

Лостови отварящи механизми

Специализираните отварачки за консерви се появяват през 1850-те години и имат примитивен дизайн с форма на нокът или „лост“. През 1855 г. Робърт Йейтс, производител на прибори за хранене и хирургически инструменти, базиран в Лондон, Обединено кралство Великобритания и Ирландия, проектира първата отварачка за консерви с нокът – ръчен инструмент, който се увива около горната част на метални консерви.

_{Дизайн на отварачка за консерви с лост, създаден от Робърт Йейтс през 1855 г. (Credit: own work, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons)}

През 1858 г. Езра Уорнър патентова по-сложна отварачка за консерви с лостов тип в град Уотърбъри, Кънектикът, САЩ. Устройството се е състояло от остър сърп, който е натискал отварачката за консерви и е режел ръба на консервната кутия. Човекът, който е държал инструмента, е предотвратявал сърпът да навлезе твърде дълбоко в консервата. Отварачката се е състояла от няколко части, особено сърпът, който е можел да се смени, ако се износи. Тази отварачка е била използвана от армията на Съединените щати по време на Американската гражданска война (1861–1865); незащитеният, подобен на острие сърп обаче е бил твърде опасен за домашна употреба. Домашна отварачка, наречена Bull's head opener, е проектирана през 1865 г. за консерва с пакетирано говеждо месо, наречена Bully beef. Отварачката е изработена от чугун и има много подобна конструкция на отварачката на Йейтс, но има по-артистична форма, което е първата стъпка към подобряване на външния вид на отварачката за консерви. Дизайнът с бича глава се произвежда до 30-те години на миналия век и също е представен във формата на рибена глава.

_{Странична отварачка за консерви (Credit: Materialscientist at English Wikipedia, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons)}

Нови дизайни

Отварачата за консерви „Червена Клара“ е дизайнерска класика, чийто дизайн се приписва на Зигвард Оскар Фредрик Бернадот, принц Бернадот, граф на Висборг (1907 – 2002) – шведски принц и индустриален дизайнер. Първият модел „Червена Клара“, произведен от шведската компания NilsJohan, е пуснат на пазара през 1948 г. и е наречен „Клара“ от Йонас Нилсон (след младежко влюбване). Зад гениалния дизайн на отварачката стои Хенинг Линдал. През 1956 г. устройството е преработено и става червено-бяло. През 1966 г. отварачката е преработена от Зигвард Бернадот, който запазва името и започва да се произвежда в няколко цвята, като: бяло, лимоненозелено, кафяво, синьо, зелено, оранжево, жълто, бежово, светлосиво. Функцията и формата му допринасят за успеха му. Когато „Клара“ е изпечена в червена пластмаса, търсенето рязко се увеличава. Формата е допълнително подобрена от Бернадот, който се присъединява като консултант по дизайн. Хенрик Валфорс е дизайнерът, който е служил в Bernadotte design AB и който е действителният дизайнер.

_{Отварачката за консерви „Червена Клара” (Credit: Foto: Jonn Leffmann, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons)}

През 1986 г. отварачката е преработена от Ролф Зинемарк, за да е подходяща както за десничари, така и за левичари. През 2000 г. е преименувана на „Червена Клара“ (Röda Clara). Устройството получава и наградата „Отличен шведски дизайн“.

През 80-те години на миналия век се появява нов тип отварачка за консерви. Докато много други отварачки премахват капака, като отрязват отгоре точно под ръба, премахват горната част и я оставят прикрепена към ръба, тези използват ролка и режещо колело, за да премахнат горната част и ръба, като режат точно от ръб до ръб на консервната кутия. Кутията остава с относително безопасен, гладък ръб. Зъбите на подаващото колело имат малко по-фина повърхност от предишните конструкции и са разположени в долната част на V-образния жлеб, обграждащ три ръба в точката на действие.

В художествената литература

Разказът на Хенри Кътнър от 1943 г. „Гордият робот“ разказва за изискан нарцистичен робот, създаден от пиян изобретател, който има „по-голяма и по-добра отварачка“ и е описан от един експерт като „най-добрата отварачка за консерви в света“.