Живял и работил във времената на Чехословакия, Меншик е роден и израснал в Моравия, историческа област, която днес е част от територията на Чехия. Той е бил филмов и театрален актьор, но е играл на театрална сцена само в началото на кариерата си. Има над 150-те роли, повечето от които са в кино и телевизионни филми и телевизионни сериали. Освен основното си амплоа на комедийни герои, Меншик изиграва цяла редица от трагикомични и драматични роли. Актьорският му стил му е подчертано народнически, непосредствен и автентичен. Имал е множество изяви и като увеселител, разказвач на приказки, конферансие и комик, в това число и по телевизията. Участвал е и в скечове и моноспектакли. Меншик е първият, който въвежда форма на стендъп комедия в Чехословакия. През 50-те и 60-те години на миналия век проявява и добри вокални умения, изпълнявайки песни в четири филма. Освен това се е изявявал – на два пъти – и като киносценарист.

Меншик печели националната анкета за най-популярен актьор четири пъти (през 1969, 1973, 1974 и 1978 г.). През 1974 г. става „заслужил артист“ (държавно почетно звание, присъждано на изключителни артисти). През 1978 г. е удостоен със званието „народен артист“ (почетно звание от по-висока степен).

Смятан е от мнозина за най-добрия чешки филмов актьор на всички времена.

През 2005 г., след анкета, проведена сред чехи в телевизионно предаване, Владимир Меншик е включен в списъка на 100-те „Най-велики чехи“, където заема 37 място.

За него големият чехословашко-американски режисьор Милош Форман казва:

„Искам да избегна откриването на това, което отдавна е открито. А именно, че Владимир Меншик е бил гений. И че принадлежи към светата троица редом с Власта Буриан и Ян Верих. Всички останали са просто техни апостоли.“

Живот и кариера

Владимир Меншик е роден е на 9 октомври 1929 г. в град Иванчице, Чехословакия, в семейството на Владислав Меншик и Андела Меншикова, по баща Кудлачкова. Малкото име на момчето обаче е Владислав (то ще бъде променено десетилетия по-късно). Първия си артистичен опит бъдещият актьор придобива в Детския ансамбъл за песни и танци „Адолф Пищелак“. Под натиск от баща си, който е бил автомонтьор, той първоначално завършва техническо училище и известно време работи в машинния завод в Бърно. Едва по-късно се опитва да се запише в Театралния факултет на Академията за сценични изкуства „Яначек“, което успява от втория си опит. Там учи актьорско майсторство и след като завършва през 1953 г. се присъединява към Селския театър в Прага, където е открит през 1954 г. (в пиесата „Търсач на светлина“) от режисьора Емил Франтишек Буриан, който също и го наема.

Въпреки факта, че Меншик получава много актьорски възможности там и е изцяло погълнат от театъра, той копнее да играе във филми. Първата му поява пред камерата е във филма от 1948 г. „Голямата възможност“ (режисьори: Вацлав Бедржих и Ярослав Можиш), по-скоро в качеството на статист. Едва с филма „Дядовият автомобил“ (1956), режисиран от Алфред Радок, където играе италиански автомонтьор, Меншик привлича повече внимание към себе си. Заради работата си по филма обаче влиза в конфликт с Буриан, който не харесва филма. Актьорът напуска театъра и през 1958 г. подписва договор с пражкото филмово студио „Барандов“.

В средата на 50-те години на миналия век Меншик започва да използва името Владимир вместо рожденото си име Владислав и от 1958 г. се изявява изключително под това име. Причините за тази промяна не са напълно ясни; има спекулации, че е предложена от Е. Ф. Буриан за „по-добре звучащо“ име или че е следствие от объркване в регистъра (преобразуване на Владислав/Владимир) на бащата на актьора.

Владимир Меншик се завръща в театъра повече или по-малко спорадично. През 50-те и 60-те години филмовата му кариера се разраства. Освен с комични роли (барман в „Лимонаденият Джо или Конска опера“, полицай в „Бяла дама“, инж. Черт в „Убийството на инж. Черт“), успява да се справи блестящо и с трагикомични или дори драматични персонажи (сервитьорът Кици в криминалния филм „105% Алиби“, портиерът от филма „Когато дойде котката“, монахът Бернард в „Маркета Лазарова“ и Йорек Пирк от филма „Всички добри местни граждани“, получил награда за най-добра режисура на Международния филмов фестивал в Кан през 1969 г.).

Филмът „Всички добри местни граждани“, режисиран от Войтех Ясни, е прожектиран малко под четири месеца през лятото и есента на 1969 г., но въпреки това е гледан от над 900 000 души. След това е скрит в сейф в продължение на много години и не е било позволено да бъде прожектиран до падането на комунистическия режим. За участието си в този филм Владимир Меншик получава наградите „Трилобит“ 1968 за актьорско изпълнение, „Малко златно слънце“ (VII. Филмов фестивал на младите в Трутнов) през 1969 г., годишна награда Karel 69 на списание Kino за най-добро актьорско изпълнение (XX. Филмов фестивал на трудещите се) през 1969 г.

През 1965 г. Меншик участва във филма на Милош Форман „Любовта на русокосата”, където изпълнява една от най-известните си роли – тази на запасняка Вацовски. Почти половин век по-късно, през 2010 г., британското филмово списание Empire класира този шедьовър сред 100-те най-добри чуждоезични филма – на 89 място.

През 70-те години Меншик се появява предимно в комедийни роли, както във филми, така и в телевизионни продукции, приказки и сериали. Дори в този късен период обаче той изиграва няколко големи драматични роли. През 1973 г. участва и във великолепната чехословашко-източногерманска филмова приказка „Три орехчета за Пепеляшка“. освен в Чехословакия, този филм, режисиран от Вацлав Ворличек, постига голям успех и в ГДР, Западна Германия, Австрия, Швейцария, Норвегия, Испания, ОАЕ, Япония, Филипините, САЩ и Канада.

Владимир Меншик е познат на широката част от българската публика от култовите чехословашки тв-сериали „Господин Тау“ (1975), „Жената зад щанда“ (1977), „Болница на края на града“ (1978), „Тридесетте случая на майор Земан“ (1978), „Арабела“ (1980), „Днес в един дом“ (1980) и ,„Летящият Честмир“ (1983), като оставя най-трайни впечатления с играта си в „Арабела“ (реж. Вацлав Ворличек), където се превъплъщава в образа на г-н Майер, разказвач на приказки по телевизията, предан съпруг и добродушен баща на двама синове – малкия Хонза и Петър, който се залюбва с принцеса Арабела.

В допълнение към актьорската си игра, Меншик се е появявал в стотици телевизионни предавания, от които заслужава да се споменат изявите му като водещ в тв-програмата „Ергени” (1971) и различни вариететни новогодишни програми. В комедийните скечове най-често си е партнирал му с актрисата Иржина Бохдалова.

Меншик е бил заклет пушач и също така често е злоупотребявал с алкохол (известни са били пиянските му ексцесии с актора Иржи Совак), но се спира и с двата порока поради здравословни проблеми – страдал е от тежка астма още от юношеските си години (16-годишен се е сринал, докато е бягал, преживявайки първия си пристъп) и винаги е имал медицинска сестра под ръка по време на снимките. Постоянният му задух и хрипове, които са се чували дори по време на обикновен разговор, са били типични за него. Освен от астмата, Меншик е бил обезпокоен и от външния си вид в младостта си, смятал се е за грозен и дори е обмислял да си коригира зъбите хирургически. В крайна сметка обаче не го е направил.

_{Паметна плоча на Владимир Меншик, поставена на стената на родната му къща в Иванчице, 2011 (Credit: Dendrofil, Public domain, via Wikimedia Commons)}

През януари 1977 г. Владимир Меншик е принуден да подпише т. нар. „Антихарта“ заедно с много други творци, за да изрази солидарност със социализма и да осъди дисидентската петиция за правата на човека „Харта 77“.

През 1983 г. той играе във филма „Прелетни птици“, където изпълнява особено правдиво ролята на пианиста Кара, попаднал в плен на алкохола – зависимост, от която е страдал и самият актьор.

Последният филм, в който Меншик участва, е чехословашката телевизионна драма „Като принц Рохан“ (1983), където той изпълнява главната роля – тази на Антонин Шпата.

За последно Владимир Меншик се появява пред камерата на 27 май 1988 г. в предаването „Абецеда“, където говори необичайно сериозно за здравето си. На следващия ден, въпреки силните болки в стомаха и невъзможността да диша правилно, той решава да пътува до Бърно, въпреки че лекарката му Здена Липарова се опитва да го разубеди от пътуването, но той не я послушва. В Бърно, заедно с Иржи Совак, който е бил неразположен поради гипсираната си ръка, изнасят представление в Работническия дом в кв. „Лишен“, откъдето Меншик е откаран директно в болницата „Света Анна“. Там той умира на следващия ден, 29 май 1988 г. Причината за смъртта му е била язва, която се спуква и причинява кръвоизлив в корема.

Погребан е в Олшанските гробища в Прага, в част от гробище IX, секция 1, гроб № 32.

Владимир Меншик е бил женен два пъти. С първата си съпруга Вера има две деца – син, Петър (1955) и дъщеря, Владимира (1957). С втората си съпруга Олга той също има две деца – син Ян (1962) и дъщеря Мартина (1965), която е актриса и водеща.

Меншик никога не е забравял родния си град и винаги е подчертавал произхода си. Правел го е предимно в разказите си. Понякога е споменавал родния си град дори и в ролите си във филмите, които е популяризирал по този начин. (Например, във филма „Господине, вие сте вдовица!“ (1970) Меншик играе в ролята на градски скитник. Изненадан от офицер, когато го питат: „А вие кой сте?!?“, той отговаря: „Шести пехотинец от Иванчице!“)

_{Експозиция, посветена на Владимир Меншик, град Иванчице, 2025 (Credit: Palickap, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons)}

Памет

Паметна плоча с портрета на актьора е поставена на стената на родния му дом в Иванчице. Намиращият се наблизо Мемориал на Алфонс Муха също е домакин на постоянна изложба на Владимир Меншик. На 29 април 2007 г. официално е открита наблюдателната кула на Владимир Меншик в село Хлин. На 12 октомври 2018 г. официално е открит бюст на актьора на сградата на началното училище в Иванчице, което носи неговото име. Автор на бюста е чешкият скулптор от гръцки произход Никос Армутидис.

В село Долни Полич (част от град Жандов, окръг Ческа Липа), семейство Меншик са имали вила на номер 6 в продължение на много години. През 2005 г. съпругата на актьора Олга Меншикова предлага част от обзавеждането от вилата на Краеведския музей в град Ческа Липа. Скоро след това музеят създава отделна зала на партера на основната сграда, изложбата се казва „Във вилата на Владимир Меншик“.

В град Бърно до 2013 г. е имало кафене „Владимир Меншик“ (в центъра на града, на улица „Веселе“), собственост на сина му Петър. През декември 2016 г. новодоставен трамвай Škoda 13T на Транспортната компания на Бърно е именуван на Владимир Меншик.

В Културно-информационния център в Иванчице е изложена експозиция за живота и творчеството на Владимир Меншик.

Улици в няколко чешки града са именувани на Меншик, включително родния му Иванчице, в Прага (кв. „Саталице“) и Бърно (кв „Садова“), където те са част от набор от имена на улици, посветени на актьори или като цяло артистични личности.

Любопитни факти

- Владимир Меншик е можел да свири на пиано и мандолина.

- Играел е хандбал на състезателно ниво, а футбол –с развлекателна цел.

- Когато е трябвало да отиде на първата репетиция на пиесата „Тежката Барбора“ (чиято премиера е през 1937 г.), режисирана от Ян Верих, той се успива и Верих не му дава втори шанс.

- Темпото на Владимир Меншик е било наистина забързано, той е имал до три срещи на ден с няколко колеги, а понякога и по двадесет пъти за две седмици. По време на ваканциите си обикновено е снимал филми. Той винаги e носел със себе си голямо количество лекарства, някои от които дори не са били достъпни в Чехословакия по това време. Имал e няколко причини за тази натоварена работна ангажираност: първо, обичал общуването с хората, и второ, издържал финансово голяма част от семейството си.

- Бил е член на Комунистическата партия на Чехословакия в продължение на 10 години, но е изключен заради пасивност.

- Президентът на Чехословакия Густав Хусак го предлага за званието „народен артист“.

- Не е харесвал снимките на „Ергена“, смятал ги е за „топка на крака му, която е депресиращо редовна и скучна, където е притиснат от банален текст“.

- Предпочитал е да участва в предаването „Стол за госта“, в което е канил предимно учени и лекари. Когато обаче бил принуден да покани комунистически функционери, се опитвал да се измъкне от предаването. Заради това и се скарва и с тогавашния директор на Чехословашката телевизия Ян Зеленка. Твърди се, че се актьорът се е измъкнал от предаването, като дошъл на една от снимките пиян.

- Меншик посочва немския романист Лион Фойхтвангер като свой любим писател, а също така е харесвал и военната литература.

- Някъде през 60-те години на миналия век Владимир Меншик губи личната си карта и когато подава документи за издаване на нова, служителят написва втората деветка толкова небрежно при изписването на годината на раждане (1929), че Меншик лесно я превръща в четворка. Мотивът му е бил, че е искал да се пенсионира по-рано. Измамата му нараства до такива размери, че през 1974 г. получава званието „заслужил артист“ за „петдесетия“ си рожден ден, а през 1984 г. Густав Хусак му изпраща поздравително писмо за „шестдесетия“ му рожден ден.