Запомнен със смелите си плонжове, точни далечни хвърляния и активно игрово поведение, Иво Виктор оставя ярка следа във футболната история и с изявите си като „вратар-либеро“. Начинът му на игра, при който той не се е страхувал да напусне голлинията и да играе като последен човек в защитата, определя съвременната концепция за вратарската позиция през 60-те и 70-те години на XX век.

Майстор в отразяването на дузпи, Иво Виктор демонстрира високите си технически умения при париране на ударите, прецизно позициониране в рамката на вратата, увереност и способност да поддържа концентрация дори при дълги периоди на натиск от страна на противника. Висок „само“ 180 см, той компенсира този недостатък, благодарение на светкавичната си реакция и своята невероятна гъвкавост и пъргавина. Виртуозните му спасявания срещу най-добрите нападатели в света – от европейските суперзвезди до Пеле – се помнят и до днес.

Иво Виктор носи веднъж фланелката на сборния тим на ФИФА – през 1971 г., когато е избран да пази на вратата на прощалния мач на Лев Яшин в Москва. Два пъти той с излиза на терена с фланелката на сборния отбор на УЕФА – в Цюрих в бенефициен мач в подкрепа на организацията SOS Villages, както и през 1973 г., когато играе за сборния тим на УЕФА срещу този на Америка.

Иво Виктор изиграва 63 международни мача за националния отбор на Чехословакия между 1966 и 1977 г., в 17 от които е капитан. Той е титулярен страж на европейските шампиони през 1976 г. на турнира в Белград, където избран и за най-добър вратар. В анкетата за „Златната топка“ през същата година се класира на трето място след Франц Бекенбауер и Роб Рензенбринк. Иво Виктор е двукратен носител на наградата „Вратар на годината“ на Европа (1969, 1976). Избран е за 24-ия най-добър вратар на XX век (IFFHS Century Elections).

_{Иво Виктор по време на мача „Дукла“ (Прага) – „Аякс“ 2:1, 8 март 1967 г. (Credit: Jack de Nijs für Anefo, CC0, via Wikimedia Commons)}

Живот и кариера

Иво Виктор се появява на бял свят на 21 май 1942 г. в родилния дом в град Оломоуц, Протекторат Бохемия и Моравия. Роден е по времето на Втората световна война и има изключително трудно детство. Както повечето следвоенни деца в страната и той израства без баща, но за разлика от тях, дори не е знаел нито кой е баща му, нито как се казва. За Иво се грижат с майка му и баба му, с които той живее в село Кршелов. През 1947 г. те се преместват в град Щернберк. Иво започва футболната си кариера през 1956 г. като 14-годишен в отбора на „Спартак“ (Щернберк). През 1960 г. преминава в „Железари“ (Простейов). Година по-късно се присъединява към отбора на „Руда звезда“ (Бърно), където отбива военната си служба. Този клуб е обединен със „Спартак“ (Бърно) на следващата година. От 1963 г. до края на активната си кариера Виктор играе за „Дукла“ (Прага).

Популярен сред футболните привърженици с прозвището си „Витя“, Иво Виктор изиграва общо 316 мача от първа лига, 310, от които за отбора на „Дукла“. С пражкия тим печели титлата в първенството през 1964 и 1966 г. и Купата на Чехословакия през 1965, 1966 и 1969 г. През сезон 1966/67 „Дукла“ (Прага), в чиито редици е и Виктор, постига най-големия си международен успех, когато достига до полуфиналите на Купата на европейските шампиони (КЕШ). Там се изправя срещу бъдещия победител в турнира шотландския клуб „Селтик“, от когото губи с 1:3 като гост, а мача-реванш в Прага завършва завършва 0:0. Преди това „Дукла“ елиминира датския „Есберг“, белгийския „Андерлехт“ и холандския „Аякс“.

За националния отбор на Чехословакия Иво Виктор дебютира на 12 юни 1966 г. в приятелския мач, загубен с 1:2 от действащите световни шампиони Бразилия, проведен на стадион „Маракана“, като и двата гола са отбелязани от легендарния Пеле. През ноември същата година Виктор играе в друг приятелски двубой – срещу Англия на „Уембли“, малко след като английския тим печели пред родна публика Световното първенство. Младият чешки страж почти сам отблъсква атаките на англичаните, които доминират в мача, и печели възторжени отзиви в британската преса на следващия ден, а Чехословакия удържа нулевото равенство. След срещата съветският вратар Лев Яшин взема вратаря под крилото си и помага за повишаване на популярността му. Иво Виктор участва и на Световното първенство през 1970 г. в Мексико, в което отборът на Чехословакия се представя под очакванията и отпада още в предварителната група.

_{Иво Виктор на тренировка на отбора на Чехословакия на Олимпийския стадион в Амстердам, 4 ноември 1966 г. (Credit: Anefo, CC0, via Wikimedia Commons)}

В средата на 70-те години на миналия век Иво Виктор вече е сред най-добрите футболни вратари на планетата. Това става видно по време на квалификациите за Европейското първенство през 1976 г., където Чехословакия изпреварва Англия в крайното класиране с само с една точка и печели правото да участва в заключителната част на шампионата в Югославия. На мачовете в Белград той затвърждава репутацията си, като прави редица ключови спасявания срещу Холандия на полуфинала (спечелен с 3:1 след продължения, в редовното време 1:1) и Западна Германия на финала (2:2 в редовното време, 5:3 след изпълнения на дузпи). След като получава гол в последната минута на финалния двубой, игран на 20 юни, с който западногерманците изравняват резултата, Иво демонстрира психическа закалка и силен характер в продълженията на мача, запазвайки мрежата си суха. При дузпите той е пределно концентриран и дочаква момента, в който вдига радостно радостно ръце – Хьонес прави пропуск, изпращайки топката на гредата. Следва фамозният единадесетметров удар, изпълнен по иновативен начин от Антонин Паненка – в негова чест тази дузпа е наречена „паненка“. Лекият параболичен изстрел на Антонин е насочен в средата на вратата, а плонжиралият встрани Майер гледа безпомощно полета на топката, оплитаща се в мрежата – гол! Чехословакия е европейски шампион!

Спортната храброст на Иво обаче слага край на кариерата му малко след триумфа в Белград. Три месеца след Европейското първенство, на 3 септември 1976 г., преди мача със „Спарта“ (Прага), по време на тренировка той скача след топката, така че след като я хваща, се търкулва, и усеща леко пробождане във врата си. Иво не обръща внимание, но в три часа сутринта се почувства зле, като масажистът веднага се се опитал да облекчи болката му, но намесите му са били напразни. В болницата, където вратарят е откаран сутринта, лекарите откриват, че „е изскочил диск“ в шийния отдел на гръбначния му стълб. Иво получава инжекция и започва мача, защото „вторият“ вратар Нетоличка също е контузен. „Дукла“ губи с 2:1, а Иво не спи два месеца заради болката. Преодолява болката с ходене, а когато може, се посвещава на обучението си във Факултета по физическо възпитание и спорт в Карловия университет в Прага. През януари 1977 г. здравето му се подобрява толкова много, че се опитва да играе в мача на „Дукла“ на зимния турнир Татра Смихов, но по време на тренировката преди мача контузията му се обада отново. Този път лекарите са категорични, че ако той продължи да играе, ще се озове в инвалидна количка. С „Дукла“ Иво Виктор се „сбогува“ преди мача с френския „Нант“ от първия кръг на турнира за Купата на европейските шампиони, игран на 14 септември 1977 г. в Прага, завършил 1:1 (мачът-реванш приключва 0:0 и „Дукла“ отпада от надпреварата). През същата година, в приятелски двубой срещу отбора на Унгария, проведен на 9 ноември в Прага, Иво играе символичните две минути в 63-ия си и последен мач за чехословашкия национален тим, преди да бъде сменен, с което приключва своята забележителна кариера. Във втората минута на мача на мястото му влиза стражът на пражкия „Бохемианс“ Хрушка, а срещата приключва при резултат 1:1. През пролетта на 1978 г. Иво Виктор обявява края на футболната си кариера.

Иво Виктор веднага получава треньорска диплома и започва да тренира младежкия отбор на столичния „Дукла“, а след края на кариерата си ръководи юношеския отбор на същия клуб. Работи като старши треньор в провинциалния „Гмюнд“ в Австрия. През сезон 1989–1990 работи като помощник-треньор на Ярослав Яреш в първия отбор на „Дукла“, а година по-късно го заменя като старши треньор. Клубът завършва сезона на 11-то място.

През 1993 г. Иво Виктор е привлечен като асистент в националния отбор на Чехия от старши треньора Душан Ухрин. Виктор работи там повече от осем години, до 2001 г. Като помощник-треньор той преминава два квалификационни цикъла за Европейско първенство и два за Световно първенство. Най-големият му успех по време на този период е на Европейското първенство в Англия през 1996 г., когато отборът на Чехия, воден от Ухрин, печели сребърния медал, губейки драматично на финала от отбора на Германия с 2:1, след „Златен гол“, отбелязан в продълженията на мача.

_{Отборът на Чехословакия преди мача срещу Холандия в Амстердам, игран на 6 ноември 1966 г. (Credit: Eric Koch für Anefo, CC0, via Wikimedia Commons)}

От 1989 г. Иво започва да работи и с младежи. Обучава таланти в Спарта, след това в собствената вратарска школа Иво Виктор. Дълго време си сътрудничи и с младежката комисия на Чешко-Моравския футболен съюз. В градовете Роуднице над Лабем, Докси и Хлук води празнични тренировъчни лагери за десет- до тринадесетгодишни момчета. Той е ръководил и тренировъчните лагери на талантливи ученици-вратари от отделни региони, от които след това са селектирани най-добрите за националния отбор до 15 години. В следващите години се фокусира изключително върху работата с младежи. Като ученик бъдещият вратар на лондонския „Челси“, Петър Чех, също се е обучавал при Иво Виктор.

Иво Виктор е възпитаник на Факултета по физическо възпитание и спорт в Карловия университет. Има титла PaedDr (доктор по педагогика, съкращение от латински: Paedagogiae Doctor – научна степен, присъждана в Чехия и Словакия).

Понастоящем Иво Виктор живее близо до Прага със съпругата си Яна, за която се жени през 1967 г. и от която има две деца – Иво и Яна.

Други награди и признания

Част от Европейския отбор на FUWO за 1968 г.

Награда AND „Футболист на сезона“ в Източна Европа: 1976

Част от идеалната единайсеторка на Европа (Sport Ideal European XI): 1976

Награда „Вацлав Ира“ (2009)

На 28 октомври 2012 г. президентът на Чехия Вацлав Клаус Иво Виктор награждава с медал „За заслуги“ II степен.

На 4 февруари 2013 г. Иво Виктор е въведен в Залата на славата на чешкия футбол.

От 1975 г. в Чехия ежегодно се провежда юношеският турнир „Купа Иво Виктор”.

На най-добрият вратар на сезона в Чехия се връчва „Приз Иво Виктор”.