През 1943 г. преследван от нацистите, датският физик Нилс Бор бяга от окупирана Дания.
Преди да напусне родината си, той разтваря в царска вода (смес от азотна и солна киселина) златните медали, присъдени с Нобеловата награда, поверени му от колегите му Макс фон Лауе и Джеймс Франк.
Той скрил бутилката с разтворения метал на рафт в лабораторията си в Копенхаген и в края на войната Бор изпратил златото на Шведската академия и там те възстановили медалите на физиците.
По време на бягството от окупирана Дания, Нилс Бор първо пътува с лодка до Стокхолм. Той носи със себе си зелена бирена бутилка, за която вярва, че съдържа тежка вода, ключова съставка за нацисткия проект за атомна бомба.
При пристигането си в Швеция той осъзнава, че е взел грешната бутилка – тази, която носи, съдържа само бира. Свързват се с датската съпротива и агенти влизат в дома на Бор, който вече е бил претърсен. Бойците на съпротивата разпитват икономката на Бор, която ги отвежда до бутилка, съхранявана сред другите неща в килера, съдържаща четвърт литър тежка вода.
Бутилката е изпратена на Бор в Стокхолм, където е посрещнат от британски боен самолет, за да избяга в Англия. Когато самолетът излита на учения е дадена пилотска каска с вградени слушалки, но тя е твърде малка за главата му. Поради това Бор не чува инструкциите на пилота да започне да използва кислородната си маска и припада. Пилотът е принуден да спусне самолета на по-ниска височина, за да съживи учения, лишен от кислород.