Тя прекарва цялата си кариера като танцьорка в балетната компания Sadler's Wells, сега известна като Кралски балет, като в крайна сметка е назначена за примабалерина на компанията от кралица Елизабет II.

Марго Фонтейн сформира танцов дует с руския балетист Рудолф Нуреев, след неговото „бягство“ от СССР, който е бил почти двадесет години по-млад от нея. Двамата фигурират в „Книгата на рекордите на Гинес“ като балетните артисти, получили най-много аплодисменти в историята – през октомври 1964 г. те са извикани на завесата 89 пъти във Виенската държавна опера след представление на „Лебедово езеро“.

Марго избира сценичното си име Фонтейн от името Фонтес в началото на кариерата си (Фонтес е португалски за „фонтан“, фонтейн е средноанглийската дума за фонтан).

Марго Фонтейн (имена по рождение: Маргарет Хукам) е родена през 1919 г. в град Рейгейт, графство Съри, Англия. Майка ѝ е от бразилско-ирландски произход, дъщеря на бразилския бизнесмен Антонио Фонтес.

Започва да учи балет на четиригодишна възраст с по-големия си брат Феликс при учителката Грейс Босустоу. На осемгодишна възраст тя се премества със семейството си в Шанхай, където баща ѝ работи като инженер в тютюнева фабрика и продължава обучението си там в студиото на руския емигрант Георгий Гончаров. Живяла е с тях в Шанхай в продължение на осем години.

През 1933 г., на четиринадесет години, тя се завръща в Лондон с майка си (баща ѝ е интерниран от японците по време на Втората световна война) и започва да учи в балетното студио „Нинет дьо Валоа“, където сред нейните учителки са Олга Преображенская и Матилда Кшесинска. През 1934 г. дебютира на сцената с балетната трупа „Вик-Уелс“, ръководена от Нинет дьо Валоа. Младата танцьорка веднага печели сърцата както на критиците, така и на публиката с мекотата на танца си.

През 1939 г., след като примабалерината Алисия Маркова напуска трупата, Марго заема нейното място. Като солистка тя изпълнява водещи роли в постановки на балети като „Лебедово езеро“, „Жизел“ и „Спящата красавица“. Марго репетира всички свои класически балетни роли с Вера Волкова в частното си лондонско студио. Волкова става учителката, която помага на балерината да развие напълно артистичния си талант.

_{Марго Фонтейн през 1960 г. (Credit: Hurok Concerts (U.S.), Public domain, via Wikimedia Commons)}

След войната тя танцува в премиерите на балетите на Фредерик Аштън „Дафнис и Хлоя“ (1951), „Силвия“ (1952) и „Ундин“ (1958). Последното си представление танцува в Болшой театър в Москва по време на турне в СССР (1961).

През 1956 г. получава Ордена на Британската империя.

Дует с Нуреев

През 1961 г., на 42-годишна възраст, Марго Фонтейн среща 23-годишния Рудолф Нуреев. Той идва в Лондон за благотворителен концерт, който Марго организира за Кралската академия по танци. Въпреки че Марго вече обмисля да прекрати изпълнителската си кариера, след като се срещат лично, те решават да опитат да танцуват заедно. Тяхното изпълнение в балета „Жизел“ постига безпрецедентен успех: когато танцьорите се поклониха, те биват посрещнати с безпрецедентна буря от емоции. Танцьорите се поклоняват 30 пъти, овациите продължават почти час, а публиката не е искала да си тръгва. Нищо не се е променило с течение на времето.

През 1963 г. хореотрафът Фредерик Аштън поставя балета „Маргарита и Арман“ по музика на Франц Лист специално за тях.

Те също така изпълняват балета „Ромео и Жулиета“ на Кенет Макмилан в премиерата. Танцуват заедно до пенсионирането ѝ през 1979 г., когато е била на 61 години.

Рудолф и Марго танцуват заедно повече от петнадесет години, пътувайки много по света, изявявайки се в различни театри. Въпреки значителната разлика във възрастта, дуетът им се смята за един от най-значимите в историята на класическия танц. Тези талантливи и трудолюбиви хора не винаги са имали лесни отношения, но и двамата са говорили за партньора си с голямо уважение и признателност, което се е превърнало в основата на дългосрочното им сътрудничество.

Марго Фонтейн прекратява танцовата си кариера в края на 70-те години на миналия век. Последното ѝ изпълнение е било през 1986 г., по време на турне в Съединените щати.

Личен живот

През 1955 г. Фонтейн се омъжва за Тито де Ариас, панамския посланик в Обединеното кралство. Две години след сватбата им съпругът ѝ прави опит за политически преврат в родината си. Той въвлича жена си в своите схеми, принуждавайки Марго да похарчи всичките си приходи „за доброто на революцията“. Фонтейн разбира малко за революцията, но много се възхищава на образа на авантюриста и благородния престъпник, който Тито си е създал. Веднъж той убеждава жена си да му помогне с една „мисия“: моли я да вдигне платната на яхтата им, за да си помислят преследвачите, че се опитва да избяга по вода, въпреки че самият той бяга по съвсем различен маршрут. Трюмът се оказва пълен с оръжия. Марго е арестувана и депортирана в Англия няколко дни по-късно. Журналистите проявяват остроумие: „Принцесата лебед се оказа примамка!“

През 1964 г. Тито е нападнат: съратник, чиято жена той е съблазнил, прострелва де Ариас четири пъти. „Революционерът“ се озовава в инвалидна количка, а Марго посвещава следващите 25 години от живота си на служба на парализирания си съпруг. Тя работи постоянно, за да плаща за лечението му и скъпите му екстравагантности – представления и приемане на ученици. Появява се артрит и е време да се откаже от балета, но Марго продължава да практикува. Ще танцувам, стига да имам публика“, повтаряше тя. За да не се чувства Тито самотен, тя водело със себе си: хранела го с лъжичка на приеми, миела го е сама и действала като медицинска сестра.

Де Ариас се е отплащал на жена си по особен начин: натоварвал я с грижите за трите си деца от предишен брак и продължавал с изневярата си. Щом Марго си е тръгвала, се е появявала любовницата му, Анабела Валарино, която умишлено е разпръсквала вещите си из стаите с надеждата Фонтейн да ги намери. И така се случва. Марго е страдала, плакала, лежала е будна през нощта, признавала е на приятели, че вече не може да търпи изневярата на съпруга си, и след това отново му е прощавала.

Марго Фонтейн официално прекратява кариерата си на 61 години. След това се премества в Панама и живее с Тито във ферма. До края на живота на съпруга си тя се грижи за него, разказвайки на приятелите си как ѝ харесва да дои крави и да слуша тишината около себе си. Те, разбира се, не повярват изобщо: всички, които са познавали Фонтейн, са знаели, че танцът е нейната същност и че не може да бъде щастлива без него.

През 1989 г. Тито умира. Марго Фонтейн вече е болна по това време: диагностициран е с рак на яйчниците. Тя претърпява три операции, но все пак се шегува: „Преди обикалях театри, а сега обикалям болници.“ Няма пари – спестяванията отиват за лекари за нуждите на де Ариас и децата му, а Марго няма право на пенсия. Нуреев тайно плаща болничните ѝ сметки, когато я посещава.

Марго Фонтейн умира на 21 февруари 1991 г. Твърди се, че Рудолф възкликва, когато научава новината: „Трябваше да се оженя за нея!“ Танцьорът я надживява само с две години. Марго е погребана в Панама – дори след смъртта си тя избира да остане със съпруга си, вместо да се върне в родината си.

_{Бронзовата статуя на Фонтейн в Рейгейт, Съри, 2012 (Credit: Ian Yarham, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons)}

Признание

През 1954 г. Марго Фонтейн е удостоена с титлата Дама на Големия кръст. От 1981 до 1990 г. тя е почетен канцлер на университета в Дърам.

През 1960 г. е удостоена с финландския медал Pro Finlandia.

Benjamin Franklin Medal (1974)

През 1979 г., на 60-ия си рожден ден, е удостоена с титлата prima ballerina assoluta със съгласието на кралица Елизабет II.

През 1996 г. Кралската поща издава пощенска марка с нейно изображение.

През 1989 г. Фонтейн участва в документалния биографичен филм „Историята на Марго Фонтейн“.