News

Счита се, че ключовата характеристика, която отличава първите хуманоиди от праисторическите маймуни, е да ходят изправени. Кои хуманоиди обаче първи са развили тази способност, е предмет на спорове. Открита в България бедрена кост, може да преобърне общоприетото схващане в науката. Фосилът на 7,2 милиона години доказва, че европейският хуманоид Graecopithecus freybergi вече е бил способен да ходи на два крака.

Дълго време Ardipithecus ramidus, който е живял в Източна Африка преди около 4,4 милиона години, е бил смятан за първия примат, който е ходил изправен за кратки периоди от време и следователно за първия истински хуманоид. Анализите на вкаменелости обаче показват, че Sahelanthropus tchadensis, който е живял в Централна Африка преди около шест милиона години, също е усвоил ходенето на два крака. И двата варианта подкрепят предположението, че първите хуманоиди са се появили в Африка.

През 2017 г. палеоантрополози в Гърция и България откриха фосили на друг хуманоид, на възраст приблизително 7,2 милиона години. Долната челюст и няколко кътника на това същество, наречено Graecopithecus freybergi, показваха характеристики, които се различаваха от тези на праисторическите маймуни и бяха по-човешки. Тъй като обаче не бяха открити други скелетни останки, не можеше да се определи дали този хуманоид вече е бил способен да ходи изправен.

_{Долна челюст и зъб на Graecopithecus freybergi (Credit: Jochen Fuss, Nikolai Spassov, David R. Begun, Madelaine Böhme, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons)}

По-късна находка на бедрена кост, направена при разкопките в местността "Азмака", близо до Чирпан, показва че Graecopithecus freybergi има характеристики на двуног примат. Откритието е дело на международен екип от учени (проф. Николай Спасов, проф. Дионисиос Юлатос, проф. Мадлен Бьоме, Ралица Богданова, доц. Латинка Христова, проф. Дейвид Бигън и др.). Изследването е публикувано преди няколко дни в научното списание Palaeobiodiversity and Palaeoenvironments.

Фосилната бедрена кост също е на около 7,2 милиона години и произхожда от индивид с тегло около 24 килограма. Според изследователите, това най-вероятно е женски екземпляр от Graecopithecus freybergi. Подробният анализ показва, че тази кост проявява недвусмислени характеристики на двуног примат. Според проф. Спасов, редица външни и вътрешни морфологични характеристики, като удължената и изправена бедрена шийка, точките на закрепване на седалищните мускули и дебелината на външния костен слой, показват сходства с двуногите фосилни човешки предци и хората.

Това ново откритие предполага, че Graecopithecus freybergi вече не е бил праисторическа маймуна, а по-скоро ранен хуманоид или поне преходна форма.

„Graecopithecus представлява етап в човешката еволюция, който се намира между нашите предци, обитаващи дърветата и земята“, казва съавторът Дейвид Бигън от Университета в Торонто. „Той със сигурност може да бъде описан като липсващото звено.“

Ако това се потвърди, Graecopithecus може да е най-старият известен хуманоид, дори по-стар от африканския Sahelanthropus tchadensis. Според изследователите, Graecopithecus freybergi може да е еволюирал в Балканския регион от древни маймуни като Ouranopithecus и Anadoluvius, които са обитавали Балканите и Анатолия преди осем до девет милиона години.

Спасов и колегите му смятат, че Graecopithecus и подобни форми може да са свързани с еволюцията на африканските хуманоиди.

„Знаем, че мащабните климатични промени в Източното Средиземноморие и Западна Азия са довели до периодичната поява на обширни полупустини и пустини преди осем до шест милиона години“, обяснява съавторът Мадлен Бьоме от Университета в Тюбинген. „Това развитие е инициирало няколко вълни на разпространение на евразийски бозайници в Африка.“

По време на тази миграция, Graecopithecus може също да е достигнал Африка от Балканите – и там да е допринесъл за появата на други ранни хора, като например Sahelanthropus или Orrorin. По-късно, в Източна Африка, Australopithecus, ранният човек, който става наш прародител, би могъл да еволюира от тези форми.