Тези кучета се развъждат организирано от около сто години. Предците на пулито са били незаменими помощници на овчарите. Те дори са разменяли добитък за известното овчалско кученце. Не са се интересували от външния му вид. Оцеляването на пулито се дължи на неговото трудолюбие, находчивост и интелигентност. Суровите условия и упоритата работа са направили породата издръжлива, устойчива и непретенциозна, а тези качества са характерни за пулито и днес.

Историята на пулито датира отдавна. Още от IV хилядолетие пр.н.е. има шумерска статуя, изобразяваща куче, много подобно на пулито. Сигурно е, че то е дошло при нашите предци някъде по време на миграцията им към Азия и заедно с тях те са стигнали до Карпатския басейн, където в продължение на векове е спечелило репутацията на верен помощник на овчарите.

Според друг източник „... костите на предците на пулите не са открити при археологически разкопки сред артефактите от периода на завоеванията, нито сред артефактите от периода на Арпад. Вместо това, археолозите са открили останки от големи кучета, подобни на хрътки.“ Първото му описание е от Хепе през 1751 г. и след това мнозина споменават гъстата козина, невероятната интелигентност и работната етика на пулите в своите писания. В началото на 1900 г. структурата на селското стопанство се променя, площта на пасищата намалява, както и възможностите за заетост на кучетата пули. Унгарският вееринарен лекар Емил Райциц (1882 – 1934), преподавател по диагностика на вътрешните болести и кинолог, и неговите колеги спасяват кучето пули от изчезване. С все по-малко кучета, останали на първоначалните си работни места, кучетата пули се превръщат в звездна порода. Те присъстват в имения, села, градове като пазачи, телохранители или домашни любимци, или полицейски кучета. През 1935 г., под ръководството на унгарския агроном и зоолог, Чаба Анги (1901 – 1982), е съставено описанието на породата. Втората световна война не е причинила големи щети на голямата и силна популация, но е намалила размножаването в продължение на няколко години.

През 1960 г. започва планирано развъждане на пули под ръководството на унгарския агроном Имре Оксаг, по време на което белите, след това сивите и камуфлажните бледи цветове са изчистени, а качеството на козината се подобрява. Днес пули сякаш се връща към първоначалната си употреба, тъй като от 1990 г. насам се провеждат тестове за стаден инстинкт, в които участва и пули. Оказва се, че пули, който е живял дълго време в променени условия, има най-малка склонност към пастирство от всичките три породи овчарски кучета, но ситуацията се е подобрила значително оттогава. В допълнение към възхода на чуждестранните породи, популярността на пули намалява много през последните години, но това също така предотвратява превръщането на породата в свръхразвъдно модно куче.

_{Черно пули в Америка (Credit: Anita Ritenour, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons)}

Външен вид

Пулито е куче със среден размер, чиято най-забележителна черта е сплъстената му, гъста козина, която при възрастен достига дължина до 20 см по тялото. Кученцата се раждат с къса, къдрава козина, която постепенно расте и се сплъстява от първата година от живота си. Растежът ѝ спира на около тригодишна възраст, но може да порасне и по-дълга. Най-забележителната черта на пули е уникалната му козина, която е сравнима само с унгарския комондор. Цветът на козината му може да бъде черен, бял, маскирано светлобежов и различни нюанси на сивото. Нежелателно е обаче тя да е на петна или шоколадово кафяво. Козината му може да бъде на райета, с шнурове, сплъстена, сплъстена, отворена, гладка, копринена. Кръглата му глава, покрита с гъста козина, е едва отделена от тялото, защото шията му е почти невидима поради дългата козина. Лицевата му част е по-къса от черепната, носната му част е права, носната му част е сравнително голяма, черна. Челюстта му е развита, зъбите са мощни, резците са затворени като ножица. Очите му са тъмнокафяви, с интелигентен поглед. Ушите му са широки, заоблени, увиснали, почти незабележими. Гърбът му е прав, стегнат, със средна дължина. Поясът му е къс, прав, изключително стегнат. Опашката му се извива назад към областта на кръста; покрита е с дълга козина, така че почти се слива с козината на крупата. Гърдите са дълги и дълбоки. Коремът е леко прибран. Предните крайници са сухи, прави и успоредни. Задните крайници също са добре замускулени. Скакателните стави са сухи. Лапите са силни, заоблени, а ноктите са черни или шистово сиви.

_{Сиво пули (Credit: Sminthopsis84, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Характер и поведение

Кучето пули не е такова, което веднага би се сприятелило с непознати. Въпреки това, то е лоялно и послушно и обича да е на открито. Това е порода, която е отлична за пазене. Пулито е интелигентно куче и се разбира добре с други животни и кучета. Отношенията му с децата обикновено са положителни. Склонно е да се привързва към един човек. Дългата история и оцеляване на пулито могат да се отдадат на неговото трудолюбие, изобретателност и интелигентност. Суровите условия и упоритата работа са направили породата издръжлива, устойчива и неизискваща, а тези черти са характерни за пулито и днес. То е свикнало да работи самостоятелно и да слуша всяка дума на стопанина си. Индивидуалността му е очарователна. То е привързано, обича семейството и особено обича децата, но в същото време е несигурно и уязвимо. То е отлична домакиня, която коментира шумно всичко. Има непоклатима репутация. Еднакво подходящо е като пазач или приятел за къщи с градини. Не се препоръчва да се отглежда в градски апартамент – поради силната миризма на филцовата му козина.

Пулито обикновено се разбира добре с други кучета и рядко има проблеми с други домашни любимци. Обикновено се разбира добре и с деца. Склонно е да изгради особено тясна връзка с един член на семейството, който след това може да разчита на вниманието и повишената обич на кучето.

Може да се каже, че това куче не може да говори. То разбира почти всичко. Добре отгледаният Пули приема не само думите на стопанина си, но и неговите инструкции и дори волята му, изразена с очите, като команда и я изпълнява безусловно. То е енергично, пъргаво, има много жив темперамент и никога не е мързеливо. Смело е и не се страхува почти от нищо. То е лаещо, но уравновесено куче.

_{Малки бели кученца пули (Credit: Somogyi András, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons)}

Грижа

Козината на пули расте естествено на къдрици: козината има здрави, чупливи, спираловидно усукани горни косми, обградени и преплетени с маса от меки и фини подкосъмни косми. Къдриците не е необходимо да бъдат изкуствено създадени, генетиката се е погрижила за това, но те се нуждаят от поддържане и грижа. Необходимо е редовно почистване на козината около ануса и муцуната. След достигане на първата година от живота обаче козината не трябва да се реше. Тази порода линее малко.

Пулито е интелигентно куче и може да се научи на много команди, но не обича тежкото и скучно обучение. Необходимо е да се запознава с много хора, докато е малко, за да свикне с тях. Пулито обича честите разходки сред природата и се радва да апортира.

Днес кучетата пули се развъждат като домашни кучета. Подходящи са и за охрана.