Семла, известно и като шведски еклер, е традиционно сладко руло, срещащо се под различни форми в Швеция, Финландия, Естония, Дания, Фарьорските острови, Исландия, Норвегия и Латвия, свързано с Великия пост и особено с Дебелия вторник в повечето страни, Масления понеделник в Дания, части от Южна Швеция, Исландия и Фарьорските острови или Сирни Заговезни в Норвегия.

В Исландия обичаят за приготвяне на този десерт е толкова разпространен, че понеделникът преди Пепеляна сряда е именуван на него: bolludagur (ден на кифличката). Това е ден, посветен на яденето на кифлички със сметана, известни като bollur. Традицията е част от тридневен празник, който включва също Sprengidagur (Вторник) и Öskudagur (Пепеляна сряда).

В Швеция е най-известно просто като semla (мн. число: semlor), но е известно и като fettisdagsbulle, буквално „кифла за Дебел вторник“ или „кифла за Заговезни“. В южните части на Швеция, както и сред шведскоговорящото население на Финландия, е известно като fastlagsbulle (мн. число: fastlagsbullar; semla, от друга страна, означава обикновена пшенична кифла с масло, наречена bulle на шведски). В Естония се нарича vastlakukkel. В Норвегия и Дания се нарича fastelavnsbolle. В Исландия е известно като bolla и се сервира на Bolludagur – деня на кифличката. На Фарьорските острови се нарича føstulávintsbolli и се сервира на Føstulávintsmánadagur (Сирни Заговезни). В Латвия се нарича vēa kūkas. Семла, сервирана в купа с горещо мляко, е hetvägg.

_{Два датски десерта fastelavnsboller (Credit: Tomasz Sienicki [user: tsca, mail: tomasz.sienicki at gmail.com], CC BY 2.5, via Wikimedia Commons)}

Името semla е заемка от немската semmel, която от своя страна произлиза от латинската semilia, която първоначално е означавала грис, а по-късно е започнала да означава хляб като цяло. На финландски език най-разпространената дума за десерта е laskiaispulla, докато на финландски шведски semla просто означава хляб, намазан с масло и изяден за закуска.Най-старият вариант на този десерт се е състоял от просто парче черен хляб, потопено в купа с топло мляко. В Швеция те са били наричани hetvägg, дума, произлизаща от долногерманските hete Weggen (горещи филийки).Произходът на този десерт датира от около 1541 г. Първоначално са били консумирани предимно от шведската монархия и висшите класи, обикновено всеки вторник между Заговезни и Великден, преди Великия пост.

Днес типичната семла е мека, кръгла кифла, подправена с кардамон, с отстранена горна част и гъбеста среда, след което се пълни с бита сметана и бадемов крем. Понякога отстранената горна част се поставя върху сметаната и се покрива с пудра захар.Обичайно е семлор да се яде с чай или кафе, въпреки че в някои райони, особено в Швеция, се е запазила старата традиция този десерт да се консумира чрез потапяне в горещо мляко.

_{Финландски десерт laskiaispulla (Credit: JIP, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Във Финландия, където се нарича laskiaispulla, е популярен вариант с малиново сладко вместо бадемов крем. Финландското име произлиза от съществителното laskea, което се отнася до действието на състезание по надолу със снежна шейна. В предхристиянските времена този десерт е бил свързан със зимния фестивал Laskiaistiistai, по време на който деца и младежи от различни семейства в селото се състезавали помежду си с шейни надолу по хълм. Вярвало се е, че семейството, което спечели състезанието, ще има най-добрата реколта на следващата година. С разпространението на християнството фестивалът Laskiaistiistai и съпътстващите го десерти са интегрирани в други християнски традиции и са преместени в началото на Великите пости.

Във Финландия кифлата често се пълни с ягодово или малиново сладко вместо с бадемова паста, а пекарните във Финландия обикновено предлагат и двата варианта. (Много пекарни разграничават двата варианта, като украсяват традиционната кифла с бадеми отгоре, докато версията, пълна с конфитюр, има пудра захар отгоре). Мненията за това кой от двата е „правилният“ пълнеж са разделени и това е честа тема на спор (подобно например на въпроса за ананаса върху пицата, т.е. обикновено не се приема твърде сериозно). На финландско-шведски език семла означава обикновена пшенична кифла, използвана за хляб с масло, а не сладка кифла.

В един момент шведите се уморили от стриктното спазване на Великите пости, добавили сметана и бадемова паста към сместа и започнали да ядат семла всеки вторник между Заговезни и Великден. Всяка година, приблизително по същото време, когато шведските пекарни се пълнят със семлор, местните вестници започват да се пълнят с тестове за вкус на семла. Групи от „експерти“ анализират и проверяват маси, пълни със семлор, за да открият най-доброто в града.Някои пекарни са създали алтернативни форми на тестото, като например „семелврап“, оформен като обвивка, а не като традиционна кифла, докато други са добавили например шоколад, марципан или шамфъстък към рецептата.

_{Норвежки десерт fastelavnsbolle (Credit: AnneCN (https://www.flickr.com/people/anne-cathrine_nyberg/], CC BY 2.0, via Wikimedia Commons)}

Във Финландия и Естония традиционният десерт предшества християнските влияния. Laskiaissunnuntai и laskiaistiistai, и двата дни, включени в laskiainen, са били фестивали, когато деца и младежи са се спускали с шейни или са се пързаляли по хълм или склон, за да определят каква ще бъде реколтата през следващата година. Тези, които се пързаляли нй-далеч, са щели да получат най-добрата реколта. Оттук и фестивалът е кръстен на акта на пързаляне или спускане с шейна надолу, laskea. В днешно време laskiainen е интегриран в християнските обичаи като начало на Великите пости преди Великден.

В Естония vastlakukkel често е пшенична кифла, подправена с кардамон, само с бита сметана или с добавен пълнеж от сладко или марципан. Подобно на Финландия, vastlad или vastlapäev (Заговезни) включва пързаляне с шейна. Естонците вярвали, че този с най-дълго пързаляне ще има най-добър добив от лен – по-специално колкото по-дълга е реколтата, толкова по-дълги са влакната, което означава, че може да се произведе по-висококачествен ленен текстил.Вариантът, продавана в датските пекарни на или около Понеделник на Заговезни, е доста различен –направена от бутер тесто и пълнена с бита сметана, малко сладко и често с глазура отгоре. Вкъщи хората могат да пекат версия, по-подобна на обикновена пшенична питка, като смесват обикновено тесто с мая със стафиди, сукаде и понякога захаросани кори от горчив портокал.

В Исландия се приготвя по подобен начин, но вместо бутер тесто по-често срещана е версията с шу тесто.На Фарьорските острови се приготвя от тесто за шу, пълнено с ванилов крем, бита сметана и сладко и покрито с шоколадова глазура.Норвежкият десерт fastelavnsbolle се състои от подправена с кардамон пшенична кифличка, чиято горна част е отрязана и след това се пълни с бита сметана, гарнирана със сладко. Отрязаната горна част служи за капак и се поръсва с пудра захар. Кифличките се сервират в неделя на Заговезни (Неделя заговезни), но преди това са били свързвани с заговезния вторник.

Интересни факти

Шведският крал Адолф Фредерик е починал от лошо храносмилане на 12 февруари 1771 г., след като е консумирал вечеря от_омар, придружен от_хайвер,_зеле, пушена_херинга_и шампанско, всичко това завършено с любимия му десерт: 14 порции семла, сервирани с купа горещо мляко. Става известен като „суверенът, който ядеше до смъртта си“. Шведският блек метъл музикант Дед записва песен през 1987 г., озаглавена „Отвратителна семла“.Семла е десертът, избран за символ на Финландия по време на Café Europe през 2006 г.Семла е бил любимият десерт от детството на Шарлот Линлин (Голямата мама), героиня от мангата на Еичиро Ода, One Piece.

Семла е десертът, който вдъхновява членовете на „Клуба на сладкишите след училище“ да сформират рок група в играта Blue Archive.