News

Захарта не е безвредна – напротив, нейното въздействие върху развиващия се мозък се оказа много по-сериозно и дълготрайно, отколкото се е смятало досега. Д-р Ейми Райхелт, невролог в Университета в Аделаида, е изследвала как прекомерната консумация на захар влияе на мозъка на детето – особено на хипокампуса, областта, отговорна за паметта и ученето.

„Прекомерната консумация на храни с високо съдържание на мазнини, и особено на сладкиши, може да окаже отрицателно въздействие върху невронната функция и да причини повишени нива на възпаление в мозъка“, казва Райхелт.

Това възпаление нарушава функционирането на невронните вериги, пречейки на децата да се концентрират, учат и запомнят. Това е особено опасно в ранна възраст, когато мозъкът все още се формира и има висока невропластичност – способността да се променя под влияние на опита.

Според Райхелт, нездравословните храни, които съдържат много захар, могат да направят нещо повече от това просто да съсипят здравето ви – те променят сигналите на мозъка за ситост. Възпаленият хипокампус е по-малко способен да открива сигнали от червата за ситост. В резултат на това децата продължават да се хранят, дори когато тялото вече е получило достатъчно калории.

„Това създава порочен кръг. Децата преяждат, възпалението се увеличава и се формира стабилен модел на поведение, който може да продължи цял живот“, обяснява ученият.

Такива деца се представят по-зле в тестовете за памет и учене от своите връстници, които се хранят по-здравословно и консумират по-малко захар. Мозъкът им буквално се научава да предпочита нездравословни храни – и засилва тези предпочитания.

В страни с лесен достъп до бързо хранене, детското затлъстяване нараства. За родителите става все по-трудно да контролират диетата на децата си, особено в контекста на агресивната реклама на сладкиши и преработени храни.

„Младият мозък е гъвкав поради повишените си нива на невропластичност, така че е уязвим към промени, предизвикани от диетата, като например предпочитания към силно вкусни нездравословни храни“, споделя Райхелт.

Ако тези предпочитания се формират рано в живота, те могат да се вкоренят и да останат с човек за цял живот.