Състезателят се опитва да измине определен маршрут за възможно най-кратко време. Състезанията се провеждат на специални писти, които позволяват скорост над 150 км/ч. С. Австрийският скибобър Ерих Брентер е известен с поставянето на първия световен рекорд за скорост на спускане със скибоб през 1964 г., достигайки 164 км/ч.

Историята показва, че най-ранните източници, споменаващи термина skibike/скибайк (иначе snowbike/сноубайк и скибоб/skibob), датират отпреди почти 150 години. Предполага се, че мястото на появата му са били Европейските Алпи през далечните 1850-те години, като средство за практично зимно придвижване. Това се доказва от изображения от това време. Първите сноубайкове са били доста големи, с тежка дървена рамка и ски.

Историята на този необичаен спорт датира от края на XIX век, когато през 1892 г. американският изобретател Дж. К. Стивънс патентова леко странен велосипед, наречен „Ice Veolocoped“ (леден велосипед) ,като вместо предно колело, към превозното средство са прикрепени ски, а другото колело остава непроменено.

Въпреки доста интересната иновация на Стивънс, тя не печели популярност: никак не е лесно да се изкачи планина с такъв велосипед, а и е трудно да се управлява.

През 1911 г. в Гринделвалд, Швейцария, е патентован Velogemel. Това вероятно е първото реално производство на скибайкове (сноубайкове). През следващите 38 години нищо не се знае за сноубайкъра като тенденция. Наскоро обаче се появява снимка от ски филма на MGM от 1939 г. „Ски птици“. Изображението показва няколко души, седнали на доста сложен метален сноубайк. Историците смятат този факт за своеобразно откритие, „липсващо звено“, водещо до по-късни проекти. За съжаление, нищо не се знае за създателите на този скибайк.

_{Първият европейски шампион по скибоб, австриецът Ерих Брентер по време на състезание през 1965 г. (Credit: Bernd Brenter, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons)}

Сноубайкът се появява отново публично в края на 40-те години на миналия век, а на 10 март 1949 г. Енгелберт Брентер (австрийски производител на ски) получава патент за своето изобретение. По това време това устройство включва няколко иновативни характеристики. До този момент скибайкът е бил чисто средство за транспорт, по същество шейна с колела. Използвайки принципите на алпийските ски, Брентер заменя колелата с истински ски, добавя система за окачване и започва да използва къси ски за краката. Крайният резултат от тези промени е устройство, способно да се плъзга, завива и контролира скоростта. Всъщност тези удобни за потребителя качества са основните фактори за превръщането на скибайка в развлекателния „спорт“, който познаваме днес. Всъщност, подобрена версия на този сноубайк е търговски успех през 50-те години на миналия век. Фамилията Брентер продължава да произвежда скибобове и до днес.

Много дизайни се появяват в началото на 50-те години. През 1950 г. немският инженер Ернст Райс-Шмит патентова дизайна „Gfaellerei“. Георг Гфелер-старши, немски инженер, всъщност е изработил рамка за сноубайк от обръч. Първо, той заменя и двете колела със ски (предните се управляват от волана). Второ, премахва напълно педалите, като вместо това монтира каишки за крака. Но има предположения, че неговият сноубайк се е появил още през 1946/47 г., има въпроси относно точната дата. През 1952 г. той патентова хибридна ракета с крила, при която предната ски е заменена с две паралелно разположени.

Синът му, Георг-младши, по-късно става президент на FISB (Международната федерация по скибоб), смята се, че той е измислил термина „скибоб“. Той става общоприет термин за тези машини и все още се използва днес в Европа.

С бързото разрастване на ски зоните през 50-те, 60-те и 70-те години, популярността на спорта продължава да расте в Европа. По едно време е имало повече от 70 различни производители на сноубайкове.

Първото публично състезание по скибоб се провежда през 1914 г. в чешкия град Либерец, но по това време Чехия е част от Австро-Унгария. Първите международни състезания по скибоб са проведени през 1954 г., а световното първенство през 1967 г. Шест години преди световното първенство е основана Международната федерация по скибоб (FISB). Сега тази организация провежда най-престижните състезания на Земята в този спорт: Световното първенство и Световната купа сред възрастни и младежи, Европейската купа на шампионите и същите състезания сред студенти.

Съвременните правила за състезания са изготвени през 1961 г., едновременно със създаването на Международната федерация по ски (през 1974 г. тя обединява национални асоциации на 20 държави). Шейната е разработена в Австрия, Швейцария, Италия, Чехословакия, Германия, Полша, САЩ и редица други страни. Европейските първенства по скибоб се провеждат като континентално първенство от 1960 г. и се провеждат ежегодно до 1966 г. Първото световно първенство се провежда през 1967 г. и двете първенства се редуват оттогава. Вероятно поради слабото разпространение на спорта, който е ограничен главно до европейския континент, последното европейско първенство се провежда през 1982 г., а световните първенства се провеждат ежегодно с прекъсвания от 1987 г. насам.

В Америка скибобът придобива относителна популярност в края на 60-те до началото на средата на 70-те години. Състезания от Световното първенство се провеждат в планината Невада през 1971 г.

След този период настъпват много промени, като основна група ентусиасти продължават да поддържат спорта. Краят на 90-те години на миналия век бележи началото на модерния „Ренесанс“ на ски колоезденето в Северна и Южна Америка.

Скибобът не е влючен в списъка на олимпийските спортове, тъй като това каране на шейни най-много напомня на алпийските ски.

_{Съвременен скибоб от 2011 г. (Credit: Bernd Brenter, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons)}

Шейната скибоб

Шейната скибоб има велосипедна рамка със ски, здраво закрепени към нея; воланът на предната (по-къса) ска е свързан с рамката чрез панта и може да се монтира на различна височина; седлото е върху амортисьор тип мотоциклет; теглото на шейната е 6-8 кг. Спортният екип на спортиста е като този на алпийски скиор, на обувките му има къси ски, които помагат за поддържане на равновесие, особено при завои.

Въпреки че ски бобовете често се наричат ски байкове или сноу байкове, те са различни и скибобът не бива да се бърка със сноубайк, който представлява спорт или развлечение чрез колоездене върху сняг.

Видове скибобове

Ски-бобовете тип 1 имат минимално или никакво окачване. Ездачът седи на седалката, а ските за крака се използват за управление.

Ски байковете тип 2, известни още като „пегъри“, са подобни по дизайн на планински велосипед, който обикновено има пълно окачване, но използва стъпенките и обикновено се управлява изправен. Наричат се още „фристайл“ ски байкове.

Ски байковете тип 3 или „триколки“ имат 1 ска отпред и 2 отзад и се считат за по-стабилни и по-лесни за каране.

Състезателни дисциплини

Състезателните дисциплини са базирани на ски бягане: спускане (1500–3500 м), слалом (300–800 м), гигантски слалом (800–4500 м) и супер слалом (1100–2200 м). За всички се използват едни и същи скибобове, само че ските са различни за спускане и слалом. Всички дисциплини имат свои собствени мъжки и женски категории, но и в двете дисциплини се състезават и състезатели за възрастни хора и деца. На топ състезания, като световните или европейските първенства, освен индивидуалните дисциплини, се оценява и тройната комбинация, т.е. времената от спускане, слалом и гигантски слалом. Световната купа, която обикновено е петчастна, включва и паралелен слалом. На състезанията се оценява т.нар. тройна комбинация.

Най-успешният състезател по скибоб е австриецът Маркус Мозер (род. 1969 г.), който е 37-кратен световен шампион

Най-успешната състезателка по скибоб е чехкинята Алена Хоусова (род. 1979 г.), която е спечелила 30 световни шампионски титли и десет пъти Световната купа по време на активната си кариера. Тя е най-успешната жена в историята на спорта: по време на двадесетгодишната си кариера е станала световна шампионка тридесет пъти и е спечелила общото класиране за Световната купа десет пъти.

Най-успешните национални отбори в историята на този спорт са следните: Австрия (174 световни титли), Чехия (137 световни титли), Западна Германия (18 световни титли), Чехословакия (14 световни титли), Швейцария (9 световни титли) и Германия (3 световни титли).