Рампушак (на чешки и словашки: Rampušák) е съвременен планински дух. Неговото местообитание са Орлицките планини – планинска верига, разположена главно в северноизточната част на чешката област Бохемия и по границата с Полша. Всъщност той е един вид аналог на Краконош, но за разлика от него, за владетеля на съседните планини – Кърконошките, наричани също и Исполински, се разказва от почти 400 години.

Рампушак е отговорен за времето, покровител е на спортистите и на Планинската служба на Чешката република. Той управлява Орлицките планини през зимата, докато през лятото властването над тях се поема от принцеса Каченка, която се грижи за опазването на природата и е по-близка до децата, на които говори главно в приказките, в които е действащо лице. Най-често тя е описвана като младо момиче в семпло облекло или като красива дама в хубави дрехи – истинска владетелка. Дадена ѝ е голяма сила, която използва за доброто на своите планини и техните обитатели. Ако трябва да накаже, тя се опитва да образова провинилия се човек, а не наистина да навреди на някого. Понякога се появява в разказите само за кратко, само за да даде съвет, а понякога помага при нещастие, може би с помощта на други приказни герои от чешките планини. Следователно тя действа като истински genius loci – дух, който защитава дадено място. Какъвто е и Рампушак.

_{Credit: Petr1888, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons}

Принцеса Каченка се появява за първи път в „Бабичка“ (1855), новела на чешката писателка Божена Немцова, и в книгата на чешкия писател Алоис Ирасек „От моите спомени“ (1915). Нейният образ е създаден много по-рано от този на Рампушак. А как този съвременен планински дух се е е появил по чешките земи? Напълно случайно. През първата половина на 60-те години на миналия век Чехословашкото радио излъчва поредица от предавания „Къде да отидем на почивка“ и се опитва да популяризира тогава по-малко известните кътчета на страната. Редакторът Иржи Дворжак подготвя предаване за Орлицките планини. Авторът, който по-късно става редактор и на списание „Турист“, е бил изправен пред проблема как да съчетае цял набор от информация за местните планини която е трябвало да бъде предоставена от експерти и любители на Орлицките планини. Кого би ги поканил пред микрофона? Каченка? Г-н Дворжак не е искал да направи това. Преди всичко той е изпитвал дължимото уважение към приказната принцеса и не е искал използва образа й в спортно-хумористично предаване, където тя е трябвало да има повече или по-малко комична роля.

Затова Дворжак избира съвсем нов дух, който е възнамерявал да използва само за това радиопредаване. И така измисля образа на Рампушак.

А защо е избрал такова име за владетеля на Орлицките планини? Г-н Дворжак е смятал, че по това време Рампуше, село, намиращо се в подножието на Орлицките планини, близо до град Рихнов над Кнежноу, е било единственото място в чешките планини, запечатано в чешката литература – в романа на писателя Карел Полачек (между другото, родом от Рихнов над Кнежноу) „Бяхме петима“, написан през 1943 г. Когато години по-късно чува за нарастването на популярността на приказната личност и дори за споровете около него, Дворжак остава изненадан.

_{Изглед от наблюдателната кула на върха на Велка Дещна, най-високата планина в Орлиците планини (Credit: No machine-readable author provided. Olaf1541 assumed (based on copyright claims)., CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons)}

И така, на 21 декември 1962 г., след осем часа, в предаването „Вземете си билета за връщане“ се чуват следните думи: „Рампушак е моето име, по професия планински дух. Преди тридесет години такова нещо се възприемаше много сериозно, но напоследък звучи някак странно, нали? Но това е професия. Нещо средно между държавните гори и Планинската служба...“ Проницателният глас на веселия планинец е на актьора Йозеф Бейвъл. И така, въпреки че от гледна точка на приказната възраст Рампушак е млад мъж, той веднага бива представен като стар мъдрец. Този природен дух изпълнява ролята на екскурзовод на предаването и популяризира Орлицките планини и по-специално зимния курорта Ски-център Ржички, намиращ се в село Ржички в Орлицките планини, което е популярно място и за летен отдих. Последвалата програма е подготвена много добре и в интересна, на моменти поетична форма, запознава тогавашните радиослушатели с планините в Чехословакия, включвайки цял набор от важна информация. Може би именно поетичният характер на предаването и цялостната приятна атмосфера, която се е излъчвала от него, стават причина новият приказен герой да се впише в подсъзнанието на хората.

Характерът на Рампушак обаче е неподходящ и през 1965 г. образът му е използван за приключване на зимния сезон в село Дещне в Орлицките планини – оттогава Рампушак редовно предава управлението на планините на Каченка по време на зимните празници в селото, които се провеждат около средата на март, през последните години едновременно с края на Световната купа по скибоб. Популярността на добрия природен дух нараства. Ресторантите в Орлицките планини започват да приготвят различни „рампушаковски“ ястия и напитки.

Малко след това скиори и туристи от град Храдец Кралове дават неговото име на релефен портрет на т.нар. горски човек (същество от източнославянската митология), поставен под тавана в трапезарията на хижа Масарик (намираща се в планината Шерлих, представляваща част от Орлицките планини) – една от най-красивите туристически хижи в Чехия, открита през 1925 г., носеща името на първия президент на Чехословакия Томаш Масарик. Барелефът, изработен през 1941 г. от Лудвик Гьобел, изобразява брадат планинец, който по-късно е идентифициран като Рампушак. Това изображение след това е използвано върху регионалната туристическа значка, която се издава от районния комитет на Чехословашкият съюз за физическо възпитание в град Храдец Кралове от 1970 г. Тази трета регионална значка в тогавашна Чехословакия може да се получи и днес.

През последните години популярността на принцеса Каченка също нараства. На честванията на 75-годишнината на хижата на Масарик през септември 2000 г. тя посреща посетителите сама, без съдействието на Рампушак – все пак и двамата са равноправни владетели на планините.

Проектът „Приказното кралство на Каченка“ е дело на писателя Йозеф Лукашек и художничката Ярмила Халдова. През 2002 г. писателят Йозеф Лукашек и художничката Ярмила Халдова, автори на проекта, наречен „Приказното кралство на Каченка“, го реализират в сътрудничество с Доброволческото сдружение на общините от региона на Орлицките планини. Авторите на проекта обаче не са изтласквали Рампушак на заден план, защото както пише в една от статиите: „През зимата, когато количеството сняг прави работата много трудна, на Каченка помага Рампушак, приятел и съветник на скиорите, Планинската служба и ски училищата.“

До 2017 г. колоездачният маратон Рампушак се е провеждал в градовете Щити u Шумперка (намиращи се в чешката област Моравия), състезание с традиция от повече от 20 години.

През последните години се появяват кръчми и къщи за гости, които също са именувани на Рампушак (например в село Oлешнице в Орлицките планини, село Орлицке Захори и в град Рокитнице в Орлицките планини). Вторият по важност център за зимни спортове в Орлицките планини – Ржички, има в приказния си герб изображение на Рампушак.

А как изглежда Рампушак? Той е приказен герой и като такъв може да се появи във всякаква форма. Един ден може да ви изненада като здрав лесничей, друг път като член на Планинската спасителна служба – все пак самият той признава, че е нещо средно, и трети път като мъдър стар планинец. Всъщност може да го срещнете в село Рампуше – там той е изобразен белобрад старец, издълбан от камък, с лула в ръка и подпрян на пръчка. Природният дух обаче не е единственият, който можете да срещнете в Рампуше. Само на няколко метра разстояние, над местното езеро, се намира статуята на може би най-известната местна жителка на селото, Елизабет Душанек. Това е прислужницата Кристина, известна като Рампепурда, от романа на Карел Полачек „Бяхме петима“. Това момиче всъщност е родено и живяло в Рампуше. Паметникът ѝ е дело на Михал Моравец, академичния скулптор и преподавател в техникума по скулптора и каменоделство в град Хоржице. Статуята, поставена там през 2003 г., е сериозно повредена от счупен клон по време на буря през юни 2009 г., но е реставрирана през август същата година.

_{Пивоварна „Рампушак“, град Добрушка, 2022 (Credit: Petr1888, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)}

Пивоварна „Рампушак“

От 1969 г. микропивоварната в Добрушка, град разположен в долина под Орлицките планини, произвежда бира, „Рампушак“, светъл лагер, с 12 градусово алкохолно съдържание. На етикета на бутилките пише Rampušák и е изобразена фигурата на добрия планински дух. Пивоварната в Добрушка има дълга история, датираща от 1890 г. Впоследствие пивоварната е работила до 1995 г., след което целият комплекс от сгради остава неизползван. Съвременната история на пивоварната започва през 2007 г., когато помещенията с пивоварната и малцовата фабрика започва реконструкцията на пивоварните помещения под името „Старочешка пивоварна Добрушка“. На следващата година малцовата фабрика е отворена отново и там е сварена първата партида бира, 12 градусовата “Рампушак“. Другите бири, които се произвеждат там са „Добрушка“ (11°), „Добрушка ( 12°) и „Каченчина“ (14°), чието название произхожда от името на принцеса Каченка.