News

Хлябът, наречен великденски гълъб (на италиански: colomba pasquale/colomba di Pasqua), представлява аналог на две известни италиански коледни сладки – сладките хлябове панетоне и пандоро. Тестото за великденския гълъб е направено подобно на това от което се прави хляба панетоне.

Великденският гълъб е пуснат на пазара за първи път в Милано през 30-те години на XX век от компанията Motta като великденска версия на хляба панетоне. Така се ражда модерният вид на хляба, наречен великденски гълъб, десерт с тесто, много подобно на това на панетоне, но обогатено с топинг от амарето.

Изглежда, че сладкишите във формата на гълъб са съществували още в древността. Според една легенда през 610 г. сл. н. е. Свети Колумб, минавайки през град Павия , бил гост на кралица Теодолинда, която му предложила разкошен банкет, който той отказал, тъй като бил периодът на Великия пост; светецът, за да избегне кралицата и нейния съпруг Агилулф да сметнат отказа за престъпление, превърнал богатата храна в по-прости хлебни гълъби.

_{Детайл от глазурата с бадеми и захарна поръска (Credit: N i c o l a, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons)}

Друга легенда, която също се развива в Павия, разказва, че през 572 г. сл. н. е. градът предложил сладкиши във формата на гълъб на лангобардския крал Албоин в знак на мир, за да му попречи да разграби града след обсада, продължила месеци.

Трета легенда датира от времето на Фридрих Барбароса и Лигата на ломбардските общини през XII век. Един италиански водач, наблюдавайки два гълъба, кацащи върху емблемите на Ломбардия по време на битката, решава да внуши благородния дух на тези птици в своите хора, като кара готвачите му да направят хляб с формата на гълъб.

Регионът Венето също се състезава за бащинството на този десерт, по-специално в град Верона е широко разпространена сладка фокача с мед, бадеми, захаросани и глазирани плодове, която изглежда е съществувала във формата на гълъб още в края на XIX век, въпреки че е била направена в класическа кръгла форма в района на град Тревизо в по-древни времена.

Сигурният произход на десерта датира от 30-те години на миналия век. През 1930 г. италианският сладкар и предприемал Анджело Мота, основател и собственик на компанията Моttа, възлага на художника, специализиран в рекламни плакати, Касандре, да създаде плакат на гълъба със слогана „Великденски гълъб Мота, десертът, който има вкус на пролетта“.

Дино Вилани, рекламен директор на Motta, вече известна с коледното си панетоне, е имал идеята да използва същата машина и същото тесто, за да създаде десерт, подобен на панетоне, но предназначен за Великденските празници. Вилани е бил наясно с наличието на сладки с тази форма и е мислил да ги преработи и най-вече да ги превърне в продукт за масова консумация. Оттогава великденският гълъб се разпространява в Италия и в чужбина.

_{Хартиена форма за печене на хляба, наречен великденски гълъб (Credit: NMGiovannucci, CC BY-SA 4.0, da Wikimedia Commons)}

Първоначалното тесто, използвано за направа на десерта великденски гълъб, приготвено от брашно, масло, яйца, захар и захаросани портокалови корички, с бадемова глазура, впоследствие придобива различни форми и вариации. Основният вариант се състои, както при десерна панетоне, в отстраняване на захаросаните плодове вътре. През годините са добавени варианти със сметанов пълнеж (шоколад, шам фъстък, яйчен крем и др.), овкусени с ликьори (лимончело, стрега и др.) или със специални глазури. От 2000 г. насам има великденски гълъби без глутен и без лактоза.

През последните години компаниите, произвеждащи коледни и великденски сладкиши, въвеждат по-сложни продукти наред с традиционната коломба, пълнени с различни видове крем и глазирани с еднакво разнообразни топинги. Тези продукти обикновено са с по-лошо качество от традиционната коломба, тъй като кремовете и глазурите използват растителни масла или мазнини (втори избор в сравнение с истинското масло) или дори вредни хидрогенирани мазнини. Други съставки, които трябва да бъдат оценени отрицателно са следните: консерванти (особено сорбати, за захаросани плодове) и оцветители.

_{Домашно приготвен великденски гълъб (Credit: DinaBenedettoFerrandina, CC0, da Wikimedia Commons)}

Хранителните стойности на този десерт са много сходни с тези на панетоне, вариращи от малко под 400 калории до над 450 калории на 100 g продукт.

Проблемът с коломбата не е толкова в броя на калориите на 100 g (напълно подобно на други квасени сладкиши), колкото в ниския индекс на засищане: изяждането на 200 g от този хляб в края на хранене е напълно нормално, но кара броя на калориите да достига много високи нива.

Най-добре е да го консумирате далеч от основните хранения, например на закуска, може би като го потопите в мляко или кафе с мляко, операция, която добавя течности и значително увеличава чувството за ситост.