News

Борова женитба, наричан също и борово гостуване (словен. ženitev z borom, borovo gostüvanje, gostüvanje z borom), е обичай, типичен за словенската област Прекмурие (главно за районите Равенско и Горичко, само по изключение за Долинско), но е известен и в Словенско Порабие (част от най-западната част на Унгария, където живее словенското малцинство) и в граничната зона на Унгария, в австрийската провинция Бургенланд и част от австрийската провинция Щирия.

Боровата женитба е карнавално събитие, което жителите на селата в Прекмурие имат право да "обслужват" на места, където никой в селото не се е женил през предпостния период.

Ако никой в селото не се е оженил през предпостния период (от Богоявление до Задушница) или сватбените дни (от Коледа до Пепеляна сряда), селяните в Прекмурие имат право да "отслужат" боровия празник. В миналото това време е било най-подходящо за сватби и празненства в селските райони.

Всеобщото мнение е, че боровите женитби се правят предимно в евангелистките села, където има малко млади хора и затова сватбите са рядкост. В католическите села духовенството се е противопоставяло на този ритуал с аргумента, че те се подиграват твърде много на религиозните ритуали. Среща се само в два района на Прекмурие, а именно Горичко и Равенско (в околностите на село Тишина), по-често в Горичко. Днес има два определящи момента боровата женитба като туристическа проява: броят на хората в отделните села, участието на мнозинството от жителите и тяхното единство. Случва се също малките села да организират борови женитби въпреки малкия брой местни жители (техният общ интерес е доходите и единството на селото) и да канят селяните или участващите герои са заимствани от съседно село.

Трудно е да се определи истинският произход, възрастта и типичните характеристики, еднакви за всеки боров фестивал, тъй като феноменът, който се превръща в туристическо събитие, се е променил във времето и пространството и е отговорил на социалните и обществени условия, видими в добавянето на нови герои, външен вид на облекло и текстове (особено добавянето на актуални политически фигури).

Цялата селска общност участва в организирането на тома събитие с цел събиране на средства за нуждите на селото. Поради сложността на организацията има и години, в които никъде не се организира. Ходът на събитието и появяващите се герои са повече или по-малко сходни във всички села, с малки разлики в някои традиционни и настоящи герои и техните речи. Боровата женитба от обичай се е превърнал в туристическа проява, привличаща посетители от съседни и далечни страни. То все повече губи първоначалната си цел – да разсмива самотните хора. За осъществяването му са важни броят на хората в селото, тяхното сътрудничество и единство.

_{Отсичане на бор по време на борова женитба, 1955 г. (Photo: Boris Kuhar, Public domain, via Wikimedia Commons)}

Подготовката за боровата женитба започва три-четири месеца преди събитието. В миналото основни организатори са били пожарните, но днес към тях се присъединяват и други селски дружества. Жените в селото започват да изработват хартиени цветя от креп хартия за героите и гостите на карнавала. Преди събитието те приготвят сладкиши и ги раздават на посетителите. Около месец преди събитието групи от пет-шест души от съседните села започват да събират доброволни дарения и да канят хора на събитието. Преди са получавали подаръци от брашно, яйца и мас за печене на различни сладкиши, а сега получават пари.

Боровата жентиба обикновено се провежда на Задушница през целия ден по определен ред. Музикалният съпровод и кетърингът също са незаменими. Когато няколко села организират обиколката в една и съща година, те могат да я отложат с една седмица. Започва сутринта пред селската пожарна със снимане на всички участници и търсене на подходящ младоженец. Продължава по пътя си към близката гора, където се развиват основните събития – избиране, отсичане и изнасяне на бора от гората. Организаторите винаги трябва да внимават някой от съседното село да не открадне или унищожи нещо. Най-срамното би било да им откраднат върха на бора. От гората шествието с бора, теглен от млади момичета и момчета, се връща до селската пожарна, където събитието завършва с празненство. Сватбата (годежа) може да бъде в гората или при връщане в селската пожарна.

Боровата женитба също е и форма на народна игра с подготвени диалектни текстове и точно определени роли на героите. В преплитането на сватби и карнавали се появяват две централни групи герои: сватба (сватба) и карнавал (фашенки). Сред сватбените персонажи са младоженецът и булката, бащата и майката, по-голямата и по-голямата сестра, шаферките и приятелките, човек, който кани гостите на сватбата (позвачин), водачът на шествието (турбаш) и попът. Сред карнавалните персонажи се срещат представители на различни занаяти и професии (ловец, лесовъд, мелничар, просяк, дърворезбар, коминочистач, фотограф, лекар, съдия, полицай, фризьор...), цигани, крадци, дяволи и феи, животински персонажи (жираф или eлен, мечка) и други – включително нови персонажи, които са отговор на съвременните социални условия. Персонажи, които не са част от сватбеното тържество, събират пари от гостите по хумористичен начин. Тъй като боровият празник е превърнат в туристическо събитие, на много места има домакин, който координира събитието и обяснява процеса на посетителите.

_{Персонажи от ритуала борова женитба, 1955 г. (Photo: Boris Kuhar, Public domain, via Wikimedia Commons)}

Според някои изследователи боровата женитба произлиза от наследството на древните култове, или по-скоро от ритуалното теглене на дънер или дърво, познато в цяла Европа, и по-стари форми на плодородие и поклонение на дърветата. Твърди се, че в Прекмурие обичаят е започнал да се практикува предимно в евангелистките села в края на XIX или началото на XX век, първоначално на места, където не е имало сватби по време на Великия пост. В католическите села духовенството се противопоставало на посещението на бора, като казвало, че това е подигравка с религиозните ритуали. В днешно Порабие е имало борова женитба през 1904 г., а именно в унгарското село Орфалу. През 1909 г. този ритуал бива проведен в село Словенска Вес, днес част от унгарския град Сентготхард.

От 1921 до 2004 г. в Прекмурие са регистрирани около 139 борови жентиби, десет от са извършени през 1955 г.

Паднал бор влачат млади момичета и момчета от гората към пожарната или към места, където се провежда празненството, а символичното значение на влаченето е публичното опозоряване на неженени младежи, които не са успели да намерят себе си: момичетата съпруг, момчетата жена. Този символичен ритуал е злонамерено напомняне на общността, която иска да каже на онези, които все още са сексуално непродуктивни, по фин начин това, което не може да каже директно поради табута. Това е борова сватба, масово събитие, в което участва цялото село и същевременно е зрелищна форма на битова игра с подготвени текстове и точно определени роли на персонажите. Ако се изхожда от факта, че боровата женитба се прави, когато никой в селото не е женен, тогава борът може да бъде или снежен човек, или младоженец.

_{Борова сватба, 1955 г. (Photo: Boris Kuhar, Public domain, via Wikimedia Commons)}

Боровата женитба произлиза от обичая дърпане на слива, само че в по-разширена и организирана форма и може да се говори за надграждане на първоначалното дърпане на слива. Там става дума за засрамване на момичета, които не са намерили младоженец и са осигурили репродуктивен успех на семейството чрез брак. По-малко за срам на момчетата, които също не успели да си осигурят потомство! Тъй като късането на сливата е свързано с магия за плодородие и плодородие, боровият дънер представя мъжкия фалос във външната му форма.

Този ритуал се свързва и с мита за Кибела: Когато Кибела се влюбва в Атис и той й изневерява, тя го наказва с лудост, след което той се кастрира под бор и умира. Тъй като по-късно тя съжалява за постъпката си, Зевс превръща тялото на Атис във вечнозелено борово дърво и той по-късно се ражда отново и се обединява с Кибела в ново начало на живота.

Много е важно организаторите предварително да определят пола на ствола (смърчът е женски, а борът е мъжки), тъй като всички речи и „презентацията“ в края ще бъдат подходящо свързани с това.

Тъй като през предпразничния период никой не се жени, жителите на селото имат възможност да печелят пари за нуждите на селото: изграждане и ремонт на пожарни, закупуване на противопожарна техника, изграждане на инфраструктура, морги, ... Боровата жентиба е волята и интересът на жителите на селото. Първо, основният организатор, най-често в миналото това е била пожарната, селските комитети, днес и други сдружения, напр. турист, свиква общо събрание, на което всички жители решават събитието да се проведе и определят за какво ще се използват приходите. Организационният комитет се формира два-три месеца преди събитието. През това време, когато тече подготовката за боровия празник, жените се събират няколко пъти и правят пъстри цветя от креп хартия, за да украсят фигурите при поканата и на събитието и да украсят каруцата. Събирането на доброволни дарения за обиколката на боровете в съседните села обикновено започва месец преди събитието, днес само в събота и неделя. Основната цел на поканите, освен събиране на доброволни дарения, е да поканят хората на боровата женитба. Сформират се няколко групи от пет (три жени и двама мъже, в словенското село Moшчанци) до шест (три жени, трима мъже, в словенското село Шаламенци) души. Поканва се цялото село да отиде организирано на събитието.

Карнавалното събитие съчетава обичаите и традициите на истинската сватба и карнавала, това е "карнавална сватба". Участващите в ритуала персонажи са разделени на две основни групи: сватбени и карнавални. Сред карнавалните персонажи има такива, които са обслужващ персонал и могат да получат награда за това, например фризьорките могат да получат заплащане от посетителите – пари.

Посещението на бора е събитие и традиция. Въпреки че губи първоначалния си смисъл, който е да разсмива всички неженени и съответно да влачи бора, е необходимо да се посочат някои неща, които могат да придадат на събитието "етнографска" стойност. Важна е концепцията на събитието, особено актьорската част, където се дава възможност на посетителя да види и разбере смисъла на посещението на бора. Ролята на отделните герои трябва да бъде ясно определена и ролята на бора или смърча трябва да бъде ясно определена. Посетителят и зрителят на събитието не трябва да остават със съмнения и въпроси, а смисълът на посещението на бора трябва да му е ясен. Водещият трябва да каже на посетителите защо се дърпа бора. Старите карнавални герои изчезват и се появяват съвременни герои. Появата му трябва да е ясна и да има причина (напр. печелене на пари), а не просто защото хората го харесват.

Боровите женитби се различават по: броя на изпълнителите, на места снежният човек е скрит сред феите или следсватбената украса за защита от кражби и борът изпълнява ролята си едва към края на събитието, на места борът се продава на търг, присъствието на различни по-съвременни персонажи, младоженецът и снежният човек се возят на бора или само един, различното съдържание на текстовете на свещеника, украсата на боровото дърво... В словенския регион Порабие се събират доброволни дарения за закупуване на дървото. Словенците от Порабие влачат смърча и го отсичат, преди да дойдат боровете, и го пазят през нощта, за да не допуснат мъжете от съседните села да отсекат върха. Те също украсяват елхата.

Днес посещението на бора е по-скоро събитие, отколкото обичай. Преди всичко засрамването на неженените вече не е важно – вече не може да се очаква това, защото социалните ценности по отношение на неженените хора са се променили – фалшивата сватба с борово дърво се превръща в туристическо събитие, с помощта на силна реклама на събитието за посетители извън Прекмурие. Основната цел е била и си остава набирането на средства за нуждите на селската общност и за инфраструктурата на селото.

Три големи ценности и особености на боровата женитба остават: изиграните, говорени и четени текстове са на прекмурски диалект; Настаняването на бора е решение на селската общност и също се организира от селската общност, без чужда помощ; Събитието се провежда в село в Прекмурие. Боровата женитба трябва да става сред природата. Необходимо е да се настоява туристите/посетителите да идват на мястото на събитието, а не обратното. Ако организаторите и изпълнителите започнат редовно да извършват борови жентиби извън селото, скоро това може да се превърне само в едно от многото словенски туристически събития.