Филипинската кухня е една от най-вкусните в Азия и в същото време най-малко известната. Отличава се с изобилие от риба и морски дарове, широка популярност на свинското месо, преобладаваща употреба на ориз и зеленчуци като гарнитури, а също и с това, че е много по-малко пикантна и люта от повечето други азиатски кухни.

Традиционно ястието тинола се приготвя с пилешко или риба, резенчета от растенията папая и/или чайот (мексиканска краставица) и листа от лют червен пипер силинг лабуйо (пипер, отглеждан на Филипините) в бульон, овкусен с джинджифил, лук и рибен сос.

При различните варианти на това ястието пилето може да бъде заменено с риба, морски дарове или свинско. Чайот или калабаш/кратуна са съставки, които също могат да бъдат заменяни – със зелена папая. В допълнение към листата от пипер могат да се използват и други листни зеленчуци като бок чой (вид китайско зеле), спанак, листа от моринга и зелена горчица, наред с други. Могат да се добавят и допълнителни съставки като картофи и домати.

Ястието тинола притежава всички положителни и лечебни качества на истинската пилешка супа. Тази супа е много лека, ароматна, с подчертан азиатски привкус (което се дължи на рибения сос) и е доста засищаща: малка купичка тинола на топло замества цялото хранене.

Tинола е много подобно на ястията бинакол и гинатаанг манок, но се различава от тях по това, че в последните две използват съответно кокосова вода и кокосово мляко. Сродно на тинола е ястието лауя на илоканците – австронезийска етническа група, третата по големина етнолингвистична група във Филипините. Въпреки това, лауя е част от свински или говежди джолани.

Подобно ястие със супа е известно като синабауанг гулай (букв. „зеленчукова супа“, също утан Бисая), което се прави от листа от растението моринга и различни зеленчуци.

_{Домашно приготвена пилешка тинола. (Photo: Jioshimitsu, Public domain, via Wikimedia Commons)}

Културно значение

Ястието тинола фигурира в „Не ме докосвай“, първия роман на филипинския писател и активист Хосе Ризал, публикуван по време на испанския колониален период на Филипините (1565 – 1898).

Заглавието на романа е на латински – Noli Me Tángere, и е версия на фразата, която според Еванегелието на Йоан (глава 20 – стих 17) е изречена от Исус на Мария Магдалена, когато тя го разпознава след възкресението Му.

В това си произведение Ризал изследва неравенството в закона и прилагането му от страна на правителството и испанските католически монаси към местните народи в края на XIX век. Първоначално романът е написан на испански, но по-често е публикуван и четен във Филипините или на тагалог (основният местен език), или на английски. Този роман повлиява косвено на Филипинската революция за независимост (1896 –1898) от Испанската империя, въпреки че Ризал всъщност се е застъпвал за пряко представителство пред испанското правителство и като цяло за по-голяма роля на Филипините в политическите дела на Испания.

През 1956 г. Конгресът приема Републикански акт 1425, по-известен като Законът Ризал, който изисква всички нива във филипинските училища да преподават романа като част от учебната си програма. „Не ме докосвай“ и неговото продължение „Филибустеризъм“ се изучават в средните училища в страната. И двата романа на Ризал първоначално са били забранени от католическите образователни институции поради това, че представят негативно Католическата Църква, но това табу до голяма степен бива отменено, тъй като религиозните училища се съобразяват със Закона на Ризал. Двата романа се считат за националния епос на Филипините. Те са адаптирани в много форми, като опери, мюзикъли, пиеси и други форми на изкуство.

_{Пилешка тинола със зелена папая и лимонова трева. (Photo: Obsidian Soul, CC0, via Wikimedia Commons)}

Трима от героите на „Не ме докосвай“ присъстват на обща трапеза, когато бива сервирано ястието тинола. Това са:

Дон Сантяго де лос Сантос, известен с прякора си Тиаго и политическата си титла Капитан Тиaго. Добър католик и приятел на испанското правителство. Смятан за испанец от колониалния елит.

Дон Пафаел Ибара, най-богатият човек в град Сан Диего, но и най-добродетелният и щедър. Баща на Крисостомо Ибара, млад студент, който следва висшето си образование в Европа.

Дамасо Вердолагас, по-известен като Падре Дамасо, францискански монах и бивш енорийски курат на Сан Диего. Нагъл и жесток, той е враг на Дон Рафаел Ибара.

Капитан Тиаго сервира тинола на Крисостомо Ибара, който пристига от Европа. Дават му пилешки дроб и воденичка; междувременно, за ужас на корумпирания испански монах, Падре Дамасо, който получава пилешки врат и крилце, които се смятат за най-малко предпочитаната част от пилето.

Рецепта за приготвяне на тинола

Необходими съставки:
3 с.л. олио;
1 глава лук, нарязана на ситно;
3 см корен от джинджифил, нарязан на тънки ивици;
6 скилидки чесън, счукани;
500 гр. пилешки гърди без кости и кожа, нарязани на кубчета 1,5 см;
1 литър пилешки бульон или вода;
2 малки тиквички, нарязани на кубчета;
свежи листа от люта чушка или пак-чой (вид листно зеле);
1 с.л. рибен сос нам пла;
¼ ч.л сол;
¼ ч.л смлян черен пипер.

Начин на приготвяне: Загрейте олиото в тенджера с дебело дъно на среден огън. Добавете лука, джинджифила, чесъна и гответе, като разбърквате, докато лукът омекне (около 3 минути). Добавете парчета пиле, бульон или вода и оставете да къкри 10-15 минути, докато месото омекне. Добавете тиквичките и листата, рибения сос и солта и смления черен пипер и гответе докато зеленчуците омекнат.