News

Хумай (на персийски: هما‎ 'хема', murg-i-humay'un-bal) е птица, фигурираща в персийската и тюркската митология, както и в арабизираната митология на народите от Централна Азия.

Името й означава "птица, която вещае щастие". Различни негови варианти са: Хумая, Хума, Хумо.

Хома (Homâ) също е и санскритска дума за обред на вътрешно пречистване, който завършва с умственото жертвоприношение на божеството на всички думи, мисли и действия.

Хумай е представена като вълшебна птица феникс, пророческа птица. Смятало се е, че тя прави цар този, върху когото хвърля сянката си. Името Хомаюн или Хумоюн/Хумаюн на персийски означава „щастлив, августейши“.

Хумай се смята за състрадателна и „птица на късмета“ тъй като нейната сянка (или докосване) е благоприятна.

Птицата Хумай е символ в персийското изкуство. Този символ има много древна история, датираща от ерата на Ахеменидите. Нейна скулптура се издига в руините на иранския град Персеполис (една от петте столици на Ахеменидската империя (другите са Вавилон, Екбатана, Пасаргада и Суза), където птицата е изваяна с двойна глава.

Най-забележителният й съвременен облик е в логото на националната авиокомпания на Иран, Iran Air, който е създаден от оригиналните статуи на Персеполис. Акронимът на персийски език за „Iran National Airline“, изписан на английски е HOMA, т.е ХОМА на български, а емблемата на авиокомпанията е стилизирано изображение на птицата Хумай.

Иранските легенди също казват, че в миналото персите са използвали Хумай, за да избират царе, и главата на човека, върху който е стояла тази птица, става цар на Персия. Следователно перата, които са украсявали тюрбаните на царете, са били оперение от птицата Хумай. Хумай също така е царската птица на Иран, брадатият лешояд (Gypaetus barbatus), който на персийски го наричат също и هما.

_{Самолет Airbus A310 на Iran Air каца в Рим, Италия. Птицата Хумай се вижда на опашката на самолета. (Aldo Bidini (GFDL 1.2 or GFDL 1.2, via Wikimedia Commons)}

Тази митична птица, призхождаща от персийската литература, се скита в небесните висини и покрива с крилете си онези, на които може да дари своите добродетели. Тя има човешки език и служи като пратеник и довереник на героя, който носи във въздуха на дълги разстояния; също така му оставя част от лечебните си пера. Ако юнакът изгори някое от перата си, той извиква птицата, която се връща при него дори и отдалеч.

Подобно на Симург и птицата Рок, които също имат персийски произход, Хумай символизира щастието.

Твърди се, че птицата Хумай никога не почива, прекарва целия си живот, летейки невидимо над земята и никога не слизайки на земята – в някои легенди тя няма крака.

Въпреки че има много легенди за създанието, всички те се отнасят до момента, в който се казва, че птицата никога повече няма да слезе на земята и вместо това живее целия си живот, летейки невидимо над Земята.

В няколко варианти на мита за Хума се казва, че птицата е подобна на феникс, бива поглъщана от огън на всеки няколко години, само за да възкръсне отново от пепелта. Твърди се, че птицата Хума има мъжка и женска природа в едно тяло, като всяка природа има крило и крак.

В алегоричния шедьовър на персийския поет, суфитски теоретик и агиограф Абу Хамид ибн Абубакар Ибрахим „Беседата на птиците“ (1177), пример за суфистка творба в персийската литература, птицата Хума е изобразена като ученик, който отказва да предприеме пътуване, защото подобно начинание би компрометирало привилегията да се предостави суверенитет на онези, над които е прелетял. В иранската литература тази функция на птицата Хумай по назначение на царете се идентифицира с предислямските монарси и сe противопоставя срещу гарваните, което е метафора за арабите. Легендата се появява и в несуфитското изкуство.

_{Брадатият лешояд е много голяма граблива птица. Морфологично е подобен на изображенията на птицата Хума. (Photo: Richard Bartz, Munich aka Makro Freak, CC BY-SA 2.5, via Wikimedia Commons)}

В турската народна литература тази птица символизира недостижимата висота. В османската поезия създанието често е наричано „райска птица“ и ранните европейски описания на вида Paradisaeidae изобразяват птиците като нямащи крила или крака и се предполага, че птиците остават във въздуха през целия си живот.

Някои препратки към птицата се появяват и в литературни произведения, писани на пакистанкия език синдхи, където, както в традицията на дивана (високопоставен правителствен орган в няколко ислямски държави), Хумай е изобразена като голямо богатство.

В арабизираната митология на Централна Азия Хума се смята за птица на щастието, „хума на слънцето“, „хума на щастието“. Съществувало е предание, че всеки, който убие птицата Хумай, ще умре след четиридесет дни.

Според хипотезата на съветския етнограф, тюрколог и историк Саул Абрамзон, приказната птица Хума е генетично свързана с образа на Умай – древно женско божество на тюркските народи.

В башкирските епоси „Урал-Батир” и „Акбузат” Хумай се появява като момиче-лебед, дъщеря на небесните – царя на птиците Самрау и небесната красавица Слънце.

Хумай, в Узбекистан наричана Хумо (на узбекски: Humo qushi / HUMO kushi), е изобразена в центъра на герба от иранската митология и тюркските легенди от епохата на Тюркския каганат в Узбекистан, се смята за птица на щастието, любовта към свободата и добротата. Средновековният поет Алишер Навои смята птицата Хумо за най-добро от всички живи същества.

В „Зафарнама“ на Гуру Гобинд Сингх, в писмо до Аурангзеб (1618 1707), шестия моголски император на Индия, последния от т.нар. „велики моголи“, той се позовава на птицата Хумай като "мощна и благоприятна птица".

В няколко варианти на мита за Хума се казва, че птицата е подобна на феникс, бива поглъщана от огън на всеки няколко години, само за да възкръсне отново от пепелта. Твърди се, че птицата Хума има мъжка и женска природа в едно тяло, като всяка природа има крило и крак.

В суфистката традиция улавянето на Хума е извън най-смелото въображение, но ако тя бъде зърната или бъде видяна дори само сянката й, със сигурност това ще направи човек щастлив до края на живота му. Също така се вярва, че Хумай не може да бъде хваната жива и човекът, който убие Хумай, ще умре в рамките на четиридесет дни.

Има много тълкувания на името, включително това на индийския мистик, музикант и суфистки философ Хазрат Инаят Хан, който предполага, че „в думата „Хума“, „ху“ представлява духа, а думата „мах“ идва от арабското „Маа“ ماء, което означава вода“.

Инаят Хан дава дадената духовна легенда: „Истинското й значение е, че когато мислите на човек се развият така, че да нарушат всички ограничения, той става като крал и ограничението на езика може да опише Всевишния като нещо подобно на крал“.

Американският писател Херман Мелвил загатва накратко за птицата Хумай в романа си „Моби Дик“. В началото на главата, озаглавена „Опашката“, разказвачът говори за „птицата, която никога не каца“.

В “Драгонланс“ – американска поредица от епични фентъзи романи, най-великият герой на Krynn – измислен свят, Huma Dragonbane, е именуван на птицата Хумай.

Каталог на Британския музей озаглавява снимка на капителите във формата на грифон в Персеполис като „Колонни капители под формата на грифони (известни на местно ниво като „aves homa“).