Лангош (на унгарски: lángos) е специалитет, чиято рецепта се разпространява от територията на бивша Унгария в Румъния, Украйна (Подкарпатието), Сърбия (главно около Суботица), Словакия (Северна Унгария), а по-късно и в Чехия. Тези тестени изделия се продават и в Австрия (във Виена са популярни в увеселителния парк, в Пратера). Отскоро са разпространени по целия свят, вече са доста известни и се продават в Австралия и Нова Зеландия.

Освен в домашни варианти, лангошите често се предлагат за консумация като асортимент на малки заведения за бързо хранене. Те често биват сервирани покрити с чесън, чеснов сок, чесново масло или заквасена сметана и поръсени с настъргано сирене или други гарнитури (лечо, кетчуп, шунка и др.) В Унгария обикновено се сервират с шунка или праз или се намазват със заквасена сметана или с чесън и сирене. В Чехия най-често се намазват с кетчуп и чесън и се поръсват с настъргано сирене ейдам или с пропускане на някои от тези съставки.

Традиционните унгарски лангоши се приготвят само със заквасена сметана, която е абсолютната основа на ястието. След това се посолява или захаросва. Към крема се добавя сирене, лечо или месо и, разбира се, чесън. Мед, плодове или мармалад или дори шоколад образуват комбинация със заквасена сметана от сладките варианти на специалитета. Добавянето на кетчуп към лангоша е преди всичко чешко изобретение.

Лангош се смята за национално ястие на Унгария, но също така е стар културен специалитет в Румъния, Сърбия и Словакия. За разлика от тези страни, по чешките земи лангошите са възприети като бърза храна, а не като деликатес за закуска.

_{Пържене на лангош}

Лангошите са популярни за консумация през цялата година. Тъй като това е доста достъпна и лесна за приготвянехрана, тя често се продава около автогари, панаири, местни пазари и навсякъде в източноевропейските страни по време на местни тържества или спортни събития. В Чехия, Словакия и Хърватия този специалитет е известен като langoš, в Сърбия като languš (въпреки че обикновено се нарича "mekike"). В Словения е известно като langaš, а в Македония и България – като мекица. Също така е популярен в Румъния (особено в Трансилвания) – като langoși. Също така е изключително популярен в Полша, където е известен като „langosz" и в Обединеното кралство, където се нарича "langos" или "унгарски пържен хляб".

Думата „лангош“ идва от унгарската дума „ланг“ (láng), означаваща пламък, тъй като е преди е било обичайно лангошите да се пекат на отвора на фурната, близо до пламъците. В миналото са се приготвяли от последните парчета тесто за хляб и се е пекъл в предната част на тухлена или глинена пещ, за да се сервира горещ като закуска в деня за печене на хляб. С течение на времето техниката на приготвяне се ускорява още повече и тестото започва да се пържи по обикновен начин или чрез т.нар. дълбоко пържене. Промяна е имало и в тестото, което освен брашно, мая и други традиционни съставки е включвало и картофи. Сега хората вече нямат фурни в домовете си, така че лангошите се пържат в тиган или във фритюрник.

Произходът на специалитета лангош се отдава на влиянието на турското владичество над Унгария, а според някои теории дори датира от времето на древен Рим. В деня на печене на хляба е бил закуска за цялото семейство, която домакините са намазвали например с прясна сметана. Картофеният вариант на тестото се появява във време, когато домакинствата спират да пекат хляб. И с изчезването на домашните пещи, лангошите започват да се пържат.

До средата на XX век хлябът се е изпичал веднъж седмично поради разходите за загряване на голямата фурна и дългия процес на месене.

Лангошите също са се използвали и като гарнитура към обяда. Особено в югозападната част на Унгария по-заможните хора са изпичали тези деликатеси, заедно с лук и сланина. В източната част на страната са се консумирали самостоятелно, със заквасена сметана или сладко, а по-късно, след появата на индустриалната захар става популярен (особено сред децата) и захаросан.

_{Лангош, покрит с настъргано сирене, заквасена сметана, бекон, лук и магданоз.}

По време на социалистическия период в Унгария, когато в частните домакинства са липсвали големи количества брашно и тъй като почти всички са били служители, работещи на смени, традиционната процедура за печене на хляб намалява. Хората започват да купуват хляба си от хранителните магазини в по-малки количества. След неуспешното въстание през 1956 г. дейността на малките предприятия бива разрешена отново и някои хора започват да отварят малки будки на по-големите пазари, за да продават нов вид лангош, пържени в свинска мас или слънчогледово олио. Той става много популярен и е една от най-добрите улични храни през 60-те и 70-те години. До началото на 80-те години е имало само 3 разновидности на лангош: обикновена (с или без чесън и сол) и със зеле или картофи в тестото. Първите нови разновидности, въведени през 80-те години, са били със заквасена сметана и настъргано сирене. В средата на 80-те години хотдогът и хамбургерите се превръщат в новата любима улична храна на унгарците, но в средата на 90-те лангошът се завръща с много нови разновидности и оттогава се разпространява по целия свят.

Лангошите могат да се приготвят и в домашни условия, но се продават главно на пазари, плажове, събития на открито и заведения за бързо хранене. Предлагат се самостоятелно или с няколко аромати, като най-типичните са чеснов сос, сирене, заквасена сметана, сирене и заквасена сметана, наденица, а в района на град Бекешчаба, Унгария, се консумират и с овча извара.

Пърженото в мазнина запазва качеството си за кратко, трябва да се консумира веднага след изпържването. Поради високото си съдържание на въглехидрати, мазнини, сол и енергия, лангошите не могат да се считат за здравословна храна. Въпреки това, популярността им в световен мащаб нараства.

Варианти

Тестото за лангош се прави от вода или мляко, брашно, мая и сол. Съставките се смесват на ръка или с машина за месене. Тъй като маята започва да метаболизира въглехидратите в брашното, се освобождава въглероден диоксид, който кара тестото да втасва, създавайки въздушни мехурчета в лангоша. По същество тестото е същото като тестото за пица, но не се пече, а се пържи в олио. Добавянето на заквасена сметана, кисело мляко или картофено пюре към тестото не е задължително, но силно се насърчава в последния случай се нарича картофен лангош (на унгарски: krumplis lángos). Консумира се прясно и топло, полято със заквасена сметана и настъргано сирене, или липтауер, шунка или колбаси, или най-често без гарнитура, само натрито с чесън или чесново масло или залято с чеснова вода. Други съставки и гарнитури могат да бъдат гъби, сирене, патладжан, зеле, кефир, омлет и сладкарска захар или конфитюр.

В началото на 2000-та година някои хора построяват малки преносими глинени пещи и започват да продават изпечени на пещ лангоши, наречени „kenyérlángos“ (хляб-лангош) на фестивали и панаири. Въпреки че напомня на традиционния лангош, това е по-скоро пица със заквасена сметана, лук и бекон.

_{Лангош, приготвен на уличен щанд}

Приготвяне

Основната рецепта съдържа набрашнени картофи, мая, прясно мляко, захар, полуедро брашно и сол. Картофите първо трябва да се сварят с кората, след което да се пасират, докато са още хладки. Впоследствие брашното се смесва с подсладеното мляко, в което сте разтворили маята и се добавят картофите. Всичко се посолява и се прави еластично тесто, което се оставя да втаса около час. След това олиото се оставя да загрее в тигана, трябва да е много, за да плуват палачинките, затова е по-добре да се използва фритюрник. От втасалото тесто се откъсва парче, оформя се на палачинка и се слага в олиото. Пържи се до златисто от двете страни. Готовите лангоши се изваждат, отцеждат или дори се поставят върху хартиена кърпа. Може да се консумират самостоятелно или да се овкусят с различни предварително приготвени гарнитури (например настъргано сирене, заквасена сметана, чесън).

Лангошите обикновено се сервират горещи. Плацката трябва да се намаже с четка преди сервиране. Традиционно се използват чесън или сметана. Лангошите са отлични с настъргано сирене, което създава още един плътен слой върху горещите лангоши. Децата ги харесват с кетчуп или намазани с мармалад. Могат да бъдат покрити със зеленчуци, наденица, за предпочитане унгарска, което ще й придаде приятен пикантен вкус и ще я направи по-стилна. За малки пансионери трябва да използват плодове, пресни през лятото, компот през зимата и пролетта, разбира се правилно отцедени. След това този деликатес може да се украси с бита сметана отгоре.

На временни пазари, улични бюфети и летни фестивали те често приготвят по-проста версия без мляко и захар, използвайки само брашно, мая, сол и вода, която се нарича "пазарен" лангош.