ВЯРНО ЛИ Е, ЧЕ В ЛЮБОВТА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ СЕ ПРИВЛИЧАТ?
31.08.2023
Противно на общоприетото схващане, противоположностите всъщност не се привличат.
Това е заключението от обширен мета-анализ на над 130 личностни черти на милиони двойки. Изследването е публикувано в списанието Nature Human Behavior.
Какво всъщност влияе върху избора на потенциални партньори?
„Нашите резултати показват, че хората, които си приличат, предпочитат да са заедно“, казва първият автор Таня Хорвиц, докторант в катедрата по психология и неврология в Института по поведенческа генетика към Университета на Колорадо в Боулдър (САЩ).
При 82-89% от анализираните има сходство при партньорите по отношение на политически възгледи, възрастта, на която е осъществен първият секс, добри и лоши навици.
Като част от мета-анализа, изследователите са обобщили 199 предишни проучвания, включващи милиони мъже и жени, сгодени, женени или съжителстващи двойки. Трябва да се отбележи, че най-старото изследване, включено в прегледа, е проведено през 1903 г. В допълнение, авторите са използвали базата данни Biobank на Обединеното кралство, за да проучат 133 личностни черти на близо 80 000 двойки от противоположния пол в Обединеното кралство. Еднополовите двойки не са включени в проучването.
Хората, избрали да живеят заедно, са имали най-силно сходство в политическите и религиозните възгледи, образователното ниво и IQ резултатите. На второ място са сходните лоши навици или тяхната липса.
Характеристики като височина и тегло, здравословно състояние и личностни черти показват много по-малка, но все пак положителна корелация. Невротичните хора, например, са склонни да се привличат един към друг. Но за някои черти, като екстравертност, изобщо не е открита връзка.
Изненадващо, дори рядко изследвани характеристики, като например колко сексуални партньори е имал човек или дали е бил кърмен като дете, показват известна зависимост. Една от малкото характеристики, в които противоположностите се привличат, е хронотипът: „сови“ и „чучулиги“ често избират да са заедно.
Тези резултати показват, че дори в ситуации, в които чувстваме, че имаме свободен избор, може да има скрити действащи механизми, за които не подозираме.