Липтовска Тепличка (на словашки: Liptovská Teplička) е село в северната част на Словакия, окръг Попрад. Намира се в горната част на долината Черноважска в котловината Тепличка в северното подножие на Ниските Татри, на около 8 км южно от село Щърба и на 20 км югозападно от град Попрад. През селото минава малката рекичка Теплица (на словашки: Teplica), която се влива в Чeрни Вах на северния му край.

През 1634 г. Липтовска Тепличка е споменато за първи път в писмени сведения. Историците предполагат, че то е заселено по-рано, вероятно преди 1612 г., когато селото Похорела (на словашки: Pohorelá; с това село Липтовска Тепличка споделя произхода си) е споменато за първи път в писмени сведения. Очевидно заселването на това място трябва да е станало по-рано: полосатото разделение на нивите, които могат да се видят и днес, дават основание да се смята, че някога на това място е имало т. нар. lesní lánová ves или údolní lánová ves - характерен тип долинно селище, установено в горски сечища със ферми, подредени в серия по протежение на път или поток, като мъниста на верига.

Този тип села обикновено са основани по време на колонизацията на разпокъсаните предпланински и планински райони. От северната страна на Кралова холя, най високият връх на Ниските Татри, пристигат колонисти – гурали, идващи от словашко-полската граница, от областите Орава и Кисуце, които се заселват в селото. Доказателство за това е оригиналният диалект, който се е запазил и до днес и е възприел много думи от полския език. Този забележителен диалект се използва и до днес в семейна среда и в ежедневната работа, но също така и в по време на развлечения.

Колонистите заселват гористия район под Kралова холя по инициатива на имението Липтов-Храдок. Жителите на новосъздаденото село добивали предимно дърва в горите. Те обработвали тесни ивици ниви и отглеждали добитък на пасища. Дървесината е била превозвана по река Черни Вах до град Липтовски Храдек. През годините 1912 – 1972 г. Поважската горска железница минава от Липтовски Храдек през долината Черни Вах, едно от чиито разклонения отива към Липтовска Тепличка.

_{село Липтовска Тепличка}

Името Teпличка, с което се назовава селото, идва от името на тази рекичка, която не замръзва дори през най-студените зими (teplý означава „топло“ на словашки). Това име (Teplička или неговата унгарска транскрипция Teplicska) се използва до около 1920 г., когато е добавено прилагателното Липтовска (свързано с региона Липтов), за да се разграничи от други села със същото име в Словакия.

Нов път, свързващ селото с Попрад, е построен след Втората световна война и при последвалата промяна на административното деление през 1960 г. селото е интегрирано към окръг Попрад на тогавашния Източно-словашки регион, от 1996 г. Прешовски регион. (Традиционният път, свързващ селото с историческия регион Липтов, сега е недостъпен за автомобили.)

Село Липтовска Тепличка е известно и с други свои забележителности - бароковата римокатолическа църква Св. Никола, построена 1759 г., Тепличката стая (Teplická izba) с изложба на исторически снимки и предмети и Тепличката къща (Teplický dom), представляваща изложба на традиционна селска къща. 

Липтовска Тепличка е отправна точка за пешеходни преходи в планинския масив и национален парк, наречен Словашки рай.  В селото има няколко ски лифта и няколко пансиона. Местоположението на селото създава добри условия за планинско колоездене, летен и зимен туризъм и е една от отправните точки за изкачване до Kралова холя.

Около селото ясно личат следи от тесни терасовидни ниви.

_{Вкопаните изби на Липтовска Тепличка}

В околностите на Липтовска Тепличка са запазени уникални, дълбоко вкопани изби, които се намират между селото и гробището. Предполага се, че са построени заедно със самото село, вероятно преди 1612 г. Те всъщност са изби за картофи, изкопани перпендикулярно в земята. Достигат дълбочина около 2,5-3 м, имат крушовидна форма и се стесняват нагоре. Над ямата има покрив, направен от трупи, върху който има слой глина, покрит с мъх. Покривът, който има лек наклон, се поддържа от малка врата, поставена в стълбовете. Благодарение на варовика (доломит - калциево-магнезиев карбонат), в който са изкопани и стабилната температура от 2 до 6 °C, картофите и зеленчуците запазват относително добро качество през цялата година.

Една изба може да побере 30 и повече чувала с картофи. До днес са запазени 419 такива изби, които все още се използват за съхранение на картофи. Те привличат местни и чуждестранни туристи в селото. В близост до избите е създадена зона за отдих, където местните жители и туристите могат да релаксират. Всяка година там се провеждат Фолклорни фестивали Под Кралова холя.

_{Вкопаните изби на Липтовска Тепличка}

Доскоро е могло се да разгледа вътрешността на избите само ако посетителите са придружени от собствениците на тези изби, но някои вече са свободно достъпни за гостите, например по време на фолклорните празници. Избите са обновени и посетителите могат да видят как хората са съхранявали в тях картофи и зеленчуци. Те се предават от поколение на поколение в продължение на векове.

Вътрешната температура в тях е еднаква както през лятото, така и през зимата, което е голямо предимство. Избите са вкопани във варовиково-глинеста почва и са много студени, което позволява дългосрочно съхранение на реколтата. Така че, ако някога се разхождате в околностите на Липтовска Тепличка, не забравяйте да разгледате тези уникални исторически места. Няма да ги намерите никъде другаде по света.

 Ивайло Лазаров
ivobg.net

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |