Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com
facebook
instagram
twitter


Народни носии





ХЕЛОУИН И ЛЕГЕНДАТА ЗА КОВАЧА ДЖАК

15.10.2022

Корените на страховития празник, който смесва келтски и християнски традиции, датират от древна Ирландия.

Първоначално това е бил ритуал за оповестяване на началото на зимата. Тогава празникът се е наричал „Самхайн“. Страшните костюми и маски са свързани с народното поверие, че душите на мъртвите и до днес обикалят земята, за да намерят покой. Затова, хората са се криели зад маски, за да не ги намерят скитащите души. А светещите фенери от тикви са свързани с легендата за ирландския ковач Джак, който измамил дявола и оттогава се скита без покой.

Хелоуин парти в училище в Кеърни, Небраска, 1908 г.

По време на големия глад (около 1850 г.), причинен от картофената мана, много ирландци напускат домовете си и имигрират в САЩ. Те пренасят там и древния обичай. Скоро след това Хелоуин е възприет и от други групи от населението в САЩ и се превръща във важен фолклорен фестивал в Северна Америка.

Деца в костюми за Хелоуин, 1950 г.

И така, в нощта преди деня на Вси светии, фенерите от тикви били запалени пред входните врати. Според легендата, ковача Джак се е скитал с фенер от издълбана ряпа. Понеже нямало достатъчно ряпа, хората започнали да използват за фенерите си тикви.

Ставайки популярен в САЩ, от там, преди около 30 години, Хелоуин отново се прехвърля в Европа.

Традиционен ирландски фенер от ряпа от началото на 20 век.

Легенда за ирландския ковач Джак

Имало преди време един ковач Джак, който бил голям пияница, живеел богохулно и никога не пропускал повод да наругае някого. Един ден, докато седял в кръчмата с халба бира в ръка, до него се появил дяволът и му казал, че идва, за да го вземе със себе си. Разбира се, Джак не бързал да отиде във ада и помолил дявола, да го почерпи с едно последно питие. Дяволът нямал нищо против да изпълни желанието му, но открил, че няма монети във себе си. Тогава ковача посъветвал дявола да се превърне в монета, с която Джак да плати питието.

Веднага след като дявола се превърнал в монета, Джак бързо грабнал и пъхнал монетата в портфейла си. Тъй като ковача, съхранявал и сребърно кръстче в портфейла си, дяволът нямал сили да възвърне предишната си форма и да излезе оттам. В замяна на обещанието да не взима душата на Джак за още десет години, ковачът освободил дявола.

Десет години по-късно, дяволът отново се върнал за Джак. Ковачът отново го помолил за последна услуга: да изяде една ябълка, която дяволът да откъсне за него. Дяволът се съгласил и се покатерил на едно ябълково дърво. Но Джак бързо изрязал кръст в кората на дървото с джобното си ножче. Така дяволът останал на дървото и не можел да слезе. За пореден път Джак сключил сделка с дявола. Ковачът щял да премахне кръста от дървато, ако дявола обещае никога да не взима душата на Джак.

Много години по-късно дошъл сетния час на Джак и той се отправил към вратите на рая. Но там ковачът не бил приет, защото бил живял много грешен живот. Джак се отправил към мрачното царство на дявола, но и там не можел да остане - самият той бил накарал дявола да обещае, че никога няма да го приеме в ада.

Дяволът обаче съжалил ковача и му дал ряпа и горящ въглен, който никога не угасва. Джак издълбал ряпата и сложил въглена в нея. Така си направил фенер и с него вечно се скитал в мрака, без надежда да намери подслон.


 Ваньо Янков
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |