Първо, важно е да се отбележи разликата между фобия и разумна реакция към нещо, което е опасно или непредвидимо. Фобията е страх от определен обект или ситуация, който не отговаря на обективната реалност и се намесва в живота на човек. Повечето фобии показват по същество едни и същи характеристики и се различават само по конкретния фокус върху страха.

Общите характеристики включват избягване на опасната ситуация или обект, притеснения или негативни мисли, както и физически симптоми при появата на страха, като повишен сърдечен ритъм , разширяване на зениците и повишена честота на дишане.

Нормално хората са предпазливи спрямо опасни ситуации или предмети, но понякога тези „реалистични“ страхове могат да надхвърлят разумните граници. Това е моментът, когато реакциите на хората могат да бъдат етикетирани като прекомерни или ирационални.

В повечето случаи фобиите се откриват във връзка с реалистични и еволюционно чувствителни обекти и ситуации. Например, човек почти никога няма фобия от електрически кабели или контакти, въпреки че те могат да го убият, но често фобиите са свързани с бури, змии или паяци – неща, които са били опасни в древни времена.

Все още обаче не е напълно ясно защо страхът или предпазливостта могат се превърнат във фобия за някои, а за други не.

Обща теория казва, че фобиите се появяват в ключови периоди на развитие, обикновено по-рано в живота на човек. Това може да се случи от лош опит (напр. ухапване от куче), но това не е правило, защото повечето хора с фобии не могат да съобщят за конкретни травматични преживявания.

Психодинамичната теория, предложена за първи път от Зигмунд Фройд, предполага, че много поведения и страхове могат да бъдат свързани с преживяванията в детството. В особено травматични случаи споменът за тези събития от ранния живот може да бъде потиснат, твърди теорията, и може да се прояви във фобии по-късно в живота. Някои експерти обаче смятат, че липсват солидни и убедителни доказателства за теорията на Фройд, и потиснатите спомени могат да играят роля в развитието на фобии само при някои хора, но не и при мнозинството.

Всъщност, човек не е задължително да има негативен опит, за да развие фобия. Може да види, че някой друг има лош опит или да му бъде казано или показвано многократно, че нещо е опасно. С други думи, родител, който често предупреждава детето си за опасния океан, или човек, който гледа филми като „Челюсти“ и „Титаник“, които представят морето като заплашително и смъртоносно, вероятно може да катализира развитието на таласофобия - страх от големи водни тела.

Но не всички фобии могат да бъдат научени. Някои психолози предполагат, че определени притеснения може да са вродени. Те допускат, че ние сме генетично предразположени да се страхуваме от определени неща и не е необходим негативен опит или обучение. Въпреки че тази идея все още не е потвърдена солидно, изглежда, че някои хора са по-склонни да развият фобии. Например, хората, които са по-темпераментно страхливи и емоционални, са по-склонни да имат различни прекомерни страхове.

Как да се отървем от фобиите?

Фобиите могат да продължават дълго време, защото повечето хора с фобии избягват това, от което се страхуват. Те правят всичко възможно, за да не се сблъскат с обекта или ситуацията и по този начин поддържат страха си.

Според специалистите, за да преодолееш фобията, трябва да се изправиш срещу страха си. Професионалистите наричат това експозиционна терапия. Състои се в това, че хората в безопасна среда трябва систематично и многократно да се изправят пред ситуациите и знаците, които са свързани с техния страх. Целта е човек постепенно да се приближи до своя фобичен стимул, за да научи, че това, от което се страхува, няма да се случи. Ако това се прави правилно и последователно, фобията може да изчезне.