Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com
facebook
instagram
twitter


Народни носии





ГОРСКА ПРЕВКЛЮЧВАТЕЛНА ТЕСНОЛИНЕЙКА

23.09.2022
Туристическо транспорт по участъка Сканзен – Хмура (2006)

В Словакия се намира единствената горска теснопътна жп-линия в Европа, която извършва стръмни изкачвания в къси участъци. В света има само две такива действащи железници. Другата се намира в Перу.

Историческа горска превключвателна теснолинейка (слов. Historická lesná úvraťová železnica) - това е названието на уникалната за Стария континент горска теснолинейка, която се намира в планинския район Бескиди, в Северна Словакия. Тази теснолинейка се движи на територията на Кисуце, географска област, намираща се в северозападната част на страната, и Орава, намираща се северната част на Словакия и частично в южната част на Полша.  В най-голямата си степен мрежата от маршрути се простира на над 61 километра от град Красна над Кисуцоу в Кисуце през седловината Бескид до село Локца в Орава.  Представлява железопътна линия-музей, разположена в Музея на кисуцките села във Вихиловка (село Зборов над Бистрицоу) – част от село Нова Бистрица, Жилински край на Словашката република.

От техническа гледна точка тази теснолинейка е интересна със превключвателната си система, която позволява преодоляването на голяма разлика във височината на кратко разстояние. Превключвателната жп-система се състои се от един или няколко превключватели (жп-зигзага) - места със стрелки, благодарение на които влакът променя посоката си, и поне един пресечен коловоз, където два коловоза от железопътна линия с много наклони се събират чрез стрелка. В задънения коловоз влакът променя посоката си. Ако такова превключване служи и като крайна станция, системата също се нарича превключвателна станция.

Парен локомотив MÁV U34.901,(модел от 1909 г.) който в момента се използва от Историческата горска теснолинейка. Снимка от май 2006 г.

Насърчавано от индустриалното развитие на територията на съвременна Словакия, търсенето на дървесина рязко нараства през XIX век. Източникът на тази суровина е бил районът Орава. В същото време този отрасъл на промишлеността е един от малкото източници на доходи в този регион, но поради слабата инфраструктура само няколко гори в региона са могли да бъдат използвани за такива цели. Дървените трупи, отсечени в труднодостъпни гори, са могли да се транспортират само ако плават по воден път, или ако са превозвани с конски каруци. Тези видове транспорт вече не се справяли с нарастващото търсене. Следователно алтернативен вариант е бил изграждането на горски железници, които да не зависят от метеорологичните условия, което оказва значително влияние върху рафтинга и пътищата. Сложният релеф на района е изисквал теснолинейна железопътна линия, така че да може да намалят необходимите радиуси на кривите. В същото време дългите долини на района са били предопределени за изграждане на горски железници.

Историческата горска превключвателна железница (съкращение: HLÚŽ) е запазена и експлоатирана част от бившата Кисуцко-Оравска горска железница. Част от инвентара на историческата горска железница са исторически парни и моторни локомотиви, вагони и др. Железницата работи по време на сезонна експлоатация през месеците май - октомври. Обзорните разходки с дизелов хидравличен локомотив DH120 са всеки ден.

Депото на музея на открито - с локомотиви DH 120 и U45.9

В миналото железницата е използвана за претегляне на дървесина, добита от околните гори. Понастоящем реконструираната част от бившата Кисуцко-Оравска горска железница, в участъка от гара Kубатковиа до седловината Бескид (приблизително 8 км), е станала част от Музея на кисуцките села под името Историческа горска превключвателна железница.

Бившата Kисуцко-Оравска горска железница е създадена през 1926 г. чрез свързване на Кисуцката и Оравската горски железници, построени през 1915 - 1918 г. Маршрутната мрежа е включвала две отделни железопътни мрежи, на горската железници Kисуце - от село Ошчадница до долината Хмура, и на горската железница Oрава - от село Локца до село Ердутка (днес Оравска Лесна).

До 1971 г. се използва за претегляне на дървесина от района на река Биела Орава и Бистрицка долина до село Oшчадница. Общата му дължина е повече от 110 км, от които 61 км е основната линия, а останалата част е разклонение.

В края на 1971 г. жп-линията е демонтирана. Благодарение на дейността на обществеността, природозащитните организации и местните институции, 8-километровият път Хмура – Taнечник е запазен, включително ценния участък от носа. С помощта на системата на синора е преодоляна по-голяма денивелация (217,69 м) в сравнително кратък участък (въздушна дистанция 1500 м).

През 1974 г. запазената част от пистата и останалата част от флота са поставени под управлението на музея Кисуце в село Чадца. Железницата става част от етнографската експозицията на Музея на кисуцките села – музей на открито (на словашки: сканзен), близо до село Нова Бистрица.

През 1980 г. започват пробните пускания на историческите влакове.

След възстановяването на участъка между гара Хмула и селището Вихилов на Кубатковиа, от 1981 г. се провеждат сезонни демонстрационни пускове с обновен и допълнен автомобилен парк.

От 1991 г. запазената част от Кисуцко-Оравската горска железница се нарича Историческа горска железница (HLÚŽ). През същата година е обявена за национален паметник на културата на Словашката република.

Най-високата точка на свързващия път, превключвателят на седловината Бескиди

През 1995 г. пътническият транспорт е официално разрешен, така че историческата горска носова железница започва да изпълнява функцията на музейна железница. След редица ремонти, тази железница започва да превозва хора по участъка Кубатковиа – 1-ви нос (3,6 км). Намерението на музея е да възобнови дейността си по участъка Кубатковиа – седловина Бескид – Танечник (дължина 10,5 км), включително всички носове.

Този план бива забавен от свлачища през 1997 г. и 2000 г. Историческата горска железопътна линия, включително историческите превозни средства, е обявена за национален паметник на културата.

През 2006 г. е извършен основен ремонт на участъка Taнечник - Бескид, който се експлоатира от Oравската горска железница.

През 2012 г. е завършен първия пробен пробег след реконструкцията на част от рядката и уникална горска носова железница. Но вече не с първоначалното предназначение, което е превоз на дърва, а с цел, обусловена от туристическо-историческото наследство.

От май 2015 г. по маршрута Сканзен – Седло Бескид се движи моторната дрезина V 760/2004, която пътува по заявка с минимум 1 пътник, максимум 10 (от гара Сканзен, максимум 5 пътника, другите 5 места са запазени за пътници от Taнечник). По този начин осигурява възможност за пресичане и на трите „зиг-зага“, включително станцията на гара Хмура. Връща се от гара Седло Бескид, която е петият превключвател - вторият в рамките на гарата. Целият маршрут обратно до Сканзен отнема около 2 часа.

Музейните влакове се движат само по участъци от маршрута:

от Сканзен до първата обратна линия като „Историческа горска железница“

между Сканзен и Седло Бескид над всички къси завои с моторна дрезина

в участъка Танечник – Седло Бескид като "Оравска горска железница" (от май 2008 г.)

Участъкът между Кубатковиа и музея, който бива повреден от наводнения, е възстановен от юли 2021 г. за общо 1,72 милиона евро. 

 Ивайло Лазаров
ivobg.net
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |