Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com

ЕРКЮЛ ПОАРО – ПЕДАНТИЧНИЯТ ДЕТЕКТИВ

08.08.2022
Английският актьор Албърт Фини като Поаро във филма „Убийство в Ориент Експрес“ (1974)

Еркюл Поаро е частен детектив, белгиец по произход, герой от романите на Агата Кристи. Притежава остър ум и изключителна наблюдателност, които му позволяват да разплита и най-сложните криминални случаи.

Еркюл Поаро (на френски: Hercule Poirot) е герой на 33 романа, 54 разказа и 1 пиеса, публикувани между 1920 и 1975 г., и филми, базирани на тях, телевизионни сериали, театрални и радио предавания. Поаро, заедно с мис Марпъл, е един от двата главни персонажа в произведенията на английската писателка, авторка на криминални романи Агата Кристи. В настоящо време поредицата се продължава от друга английска писателка, Софи Хана, която през 2019 г. публикува 3 детективски романа за Еркюл Поаро.

Еркюл Поаро е нисък на ръст, с яйцевидна глава, черна коса, която започва да боядисва с възрастта (в някои екранни превъплъщения е изобразен като оплешивяващ), „котешки очи” зелени, строго поддържани дрехи, обувки (лачени) и мустаци, които са предмет на неговата гордост. Начинът на обличане на Поаро се демодира с годините, но той не се отказва от него. Поаро винаги поддържа дома си чист. В къщата му цари идеален ред и всичко е на мястото си. Дрехите му винаги са чисти, няма нито една прашинка по него. Тази почти маниакална страст към реда му помага при разкриването на престъпления. Поаро е много точен и носи джобен часовник. Той винаги се придържа към строго определено салдо по банковата сметка – 444 паунда 4 шилинга 4 пенса. Има твърде деликатен стомах и страда от морска болест.

Поаро не е скромен и открито се нарича велик човек (в британския сериал „Поаро“ (1989 – 2013) е показано, че тази черта е за Поаро вид маска, с която детективът прикрива своята уязвимост). Той се опитва да завърши разследването с драматичен финал, понякога дори с театрални елементи. Ето защо той никога не посвещава своите спътници капитан Хейстингс и инспектор Джап в заключенията си, а оставя всички подробности и решението на следващия пъзел за „последното действие“.

Разкривайки семейни драми и любовни тайни в процеса на разследване, дори някои дребни престъпления, Поаро ги прави публични само при крайна необходимост.

Графиня Вера Русакова (на английски: Countess Vera Rossakoff) е дългогодишната любов на Еркюл Поаро (романът „Голямата четворка“).

През целия си престой в Англия Поаро никога не се е интересувал от жени. Самият той казва, че жените са му слабост, но не се влюбва в никоя. Детективът се влюбва само веднъж в Белгия, когато е млад и работи в полицията, в момиче на име Вирджиния Меснар, но този роман не е успешен.

Еркюл Поаро говори добре английски, но понякога говори със силен акцент, забравяйки определени английски думи. Той обяснява това в романа „Трагедия в три действия“: когато говори с силен акцент, всички започват да си мислят, че е обикновен чужденец, който дори не знае английски, и не му обръщат внимание. Това помага на Поаро да хване убиеца, без да го изплаши.

Самият Поаро в книгата „Трагедия в три действия“ казва, че „... в младостта си бях беден и имах много братя и сестри ... работих известно време в полицията в Белгия ... след това започна войната, Бях ранен... Изпратиха ме на лечение в Англия, където останах...”

Домът на Поаро в страдата „Whitehaven Mansions“, Лондон.

Еркюл Поаро е белгийски имигрант, бивш полицай. Това служи за обяснение в първата книга за него (като цяло първият роман на писателя) "Мистериозният инцидент в Стайлс", защо толкова опитен детектив е в провинцията без работа - все пак Белгия по време на действието и написването на романа (1916 г., публикувано през 1920 г.) е окупирана от Германия по време на Първата световна война. Агата Кристи пише в автобиографията си, че в град Торки, където тя живее, има много белгийски емигранти.

Има много версии защо името на детектива е Еркюл (френската форма на името Херкулес): посочва се Еркюл Попо - образът на писателката Мари Белок Лаундс, говори се за Еркюл Фламбо, герой, създаден от писателя Гилбърт Честъртън; излагат се версии за произхода на името Поаро от фамилията на Жул Поаре, пенсионирания белгийски полицай, живеещ в Лондон, персонаж, измислен от уелския писател Франк Хауел Евънс. Поаре е много често срещано френско фамилно име, но Поаро не е. „Поаро“ на френски звучи по идентичен начин с думата праз (фр. poireau).

Известно време Еркюл Поаро работи като частен детектив и поддържа собствена детективска агенция, където работи мис Лемън. Там започва действието на много романи. Последните случаи на Поаро, в описанието на които се появява детективската агенция, са публикувани в сборника „Подвизите на Еркюл “. В следващите произведения детективската агенция не се споменава. Поаро обаче все още действа като професионален частен детектив, а не като аматьор.

Поаро става известен в цяла Англия, като дори провежда разследвания от национално значение. Той разрешава много случаи и почти никога не греши. Единственото му поражение се случва в Белгия през 1893 г. и е описано от Агата Кристи в историята „Кутията с шоколад“ и също така се споменава в романа „Загадката на Енд Хаус“. Няколко пъти Поаро се опитва да "напусне местопроизшествието", но престъпленията го застигат, където и да се появи.

Още в първия роман Поаро е доста възрастен и след това живее още десетилетие. Самата Агата Кристи обаче никога, нито в творбите си, нито в коментарите, не прави никакви намеци за точната възраст или дата на раждане на Поаро. Романите на Агата Кристи се развиват по същото време, когато са написани, освен ако не е отбелязано друго. Така се случва, че Поаро остарява много бавно, формално живеейки повече от сто години.

Още през 1930 г. Агата Кристи нарича Поаро „непоносим“, а през 1960 г. – „подъл, надут, досаден, егоцентричен, бездействен“ и „малък лицемер“. Но читателите го обичат и Кристи не се разделя с героя, смятайки го за свой дълг към тях. В допълнение, писателката защитава образа на Поаро от свободно редактиране от редактори и модернизиране в сценични продукции, особено след излизането на трилогията от филми от 1931-1934 г., където ролята на детектива се играе от актьора Остин Тревър, който изпълнява ролята без да има мустаци изобщо. Поаро умира само година преди смъртта на Агата Кристи в романа „Завесата“, публикуван през 1975 г. Действието се развива в Стайлс, на същото място, където започва триумфалната му кариера в Англия. Еркюл Поаро е единственият измислен герой, който получава некролог на първа страница на“Ню Йорк Таймс“: „6 август 1975 г. Умря Еркюл Поаро, известен белгийски детектив.”

По това време правата върху героя принадлежат на внука на Агата Кристи Матю Причард.

Името Еркюл идва от древния герой Херкулес (Херакъл), но ако античният персонаж извършва подвизите си благодарение на невероятна физическа сила, то Поаро го прави с помощта на „малките сиви клетки“ на мозъка.

Методът на Поаро се състои в това да се свържат всички факти, колкото и незначителни да изглеждат, в единна картина. Той е в състояние да запомни дребни подробности от показанията на очевидци. Освен това Поаро е много наблюдателен - нито едно доказателство няма да се скрие от очите му. Именно тези подробности го водят до правилното разрешаване на проблема.

Желанието за истина и липсата на скрупульозност му позволява да рови в нещата на други хора, да чете писма на други хора и да подслушва разговори. Хейстингс, като типичен английски джентълмен, винаги протестира срещу подобни методи. Поаро е почитател и на психологическите експерименти. Подобни експерименти неведнъж му позволяват да разбере убиеца. Поаро казва за ролята на детектива:

Експертите събират факти, а ролята на детектива е да разкрие престъплението чрез логическа дедукция, да възстанови правилно веригата от събития, като ги свърже с доказателствата. Но преди всичко да разберем психологията на престъпника.

А в романа „Трагедия в три действия“ Поаро споделя:

Да пресъздаде картината на престъплението е целта на детектива. За да направите това, трябва да съберете фактите, които знаете, сякаш строите къща от карти. Ако даден факт не пасва на правилното място — ако картата не съхранява равновесието — трябва да започнете отначало или цялата ви конструкция ще се срине.

Обложката на сборника „Поаро провежда разследване“.

Често Поаро бива придружаван от капитан Хейстингс (в 8 романа преди 1940 г., както и в повечето разкази). Поаро разследва много престъпления сам и понякога е придружаван от мис Лемън, Ариадна Оливър или главен инспектор Джап. В един от романите спътник на Поаро става персонаж, който, както се оказва, е убиецът. В романите "Карти на масата", "Смърт край Нил" и някои други Поаро се занимава с други герои на Кристи. В романите „Трагедия в три действия“, „Часовете“ и „Среща със смъртта“ Поаро не играе главната роля, но именно той разрешава загадката в края.

Капитан Артър Хестингс

В първата книга Поаро среща капитан Хейстингс, когото среща по-рано в Белгия, и те стават приятели. Артър Хейстингс присъства и в последната книга с участието на Еркюл Поаро "Завесата", където той става главен герой и разкрива тайната на заговора след смъртта на великия детектив.

Артър Хейстингс – пенсиониран военен, галантен сантиментален джентълмен, истински представител на Англия на своето време; има развито въображение, смел и верен приятел на Поаро. Смята, че „добре разбира жените“, но често се заблуждава в очакванията си; в почти всяка книга той среща жена, към която изпитва чувства от симпатия и съчувствие до влюбване и дори любов („Убийство на игрището за голф“). Поаро смята Хейстингс за не много умен, но полезен в способността си да се „препъва“ в истината.

В края на „Безмълвният свидетел“ капитанът се сдобива с териер на име Боб. Хейстингс се жени за младата певица Далси Дювин ("Убийство на игрището за голф") и заминава с нея за Аржентина, където им се раждат две момчета и две момичета. Понякога идва в Англия по работа и посещава Поаро. Жена му умира преди действието на „Завесата“ и там се появява възрастната му дъщеря Джудит.

Ариадна Оливър

Ариадна Оливър придружава Поаро в почти всички по-късни романи на Кристи. Тя замества Хейстингс и вместо това прави традиционния детективски трик: казва нещо, което случайно подсказва на Поаро правилното решение. За първи път се среща с Поаро в романа "Карти на масата", а последната книга, в която присъства г-жа Оливър, е "Слоновете могат да помнят".

Авторката на криминални романи Ариадна Оливър, написала повече от петдесет и шест произведения, е автокарикатура за Агата Кристи. Нейният главен герой, Фин Свен Джерсон, вече е доста уморен от нея, но тя продължава да пише за него, обслужвайки читатели и издатели. Поаро никога не се е интересувал от работата й. Известно е, че мрази алкохола и публичното говорене и обича ябълките; често сменя прическите, шапките и дрехите.

Главен инспектор Джап

Главен инспектор Джап от Скотланд Ярд присъства в почти всички ранни романи на Поаро. Обикновено не помага с нищо на детектива, а само провежда официално разследване. За първи път се появява в романа „Аферата в Стайлс“. Той се запознава с Поаро още в Белгия. В някои произведения ролята на главния инспектор се ограничава до факта, че той арестува разкрития убиец. Последният роман, в който се появява, е „Едно, две, закопчай ми обувката“.

Мис Лемън

Мис Лемън е секретарката на Поаро. Не се появява във всички романи. Ролята й е второстепенна. Поаро, като има детективска агенция, трябва да има и секретарка. Понякога играе важна роля в разследванията, помагайки на Поаро не само като секретар. Отличава се с интгелигентност.

Статуя на Поаро в гр. Елезел, Белгия

Вероятен прототип на Еркюл Поаро

В мемоарите си А. Кристи пише, че когато е измислила главния герой за нов детективски роман, тя си спомня жителите на Белгия, които са избягали в град Торки по време Първата световна война, но тя не дава пряка индикация, че Поаро е имал истински прототип:

„Защо моят детектив да не е белгиец? Мислех. Сред бежанците можеше да се намери всеки. Какво ще кажете за бивш полицай? Пенсиониран. Не много млад. Каква грешка направих тогава! В резултат моят детектив вече е на повече от сто години.— Агата Кристи, Автобиография

През XXI век пенсионираният военноморски офицер Майкъл Клап, изследвайки историята на собственото си семейство, случайно открива в записите на баба си информация за жандармерист от лиежското предградие Ерстал, който живее в гр. Торки на същата улица като Агата Кристи. Според името и възрастта му, както и името и възрастта на сина му, е възможно да се установи, че името на бежанеца е Жак Жозеф Амоар, той е роден през 1858 г. и се запознава с младата Кристи на благотворителна вечер на 6 януари 1915 г.

Филми и сериали

"Алиби" (1931)

"Черно кафе" (1931)

„Смъртта на лорд Еджуер“ (1934)

"Убийство в Ориент Експрес" (1974)

"Смърт на Нил" (1978)

"Зло под слънцето" (1982)

"Тринадесет на вечеря" (1985)

"Мистерията на мъртвеца" (1986)

"Убийство в три действия" (1986)

"Среща със смъртта" (1988)

"Загадката на Енд Хаус" (СССР, 1989)

„Поаро на Агата Кристи“ (1989–2014) - британски телевизионен сериал с участието на Дейвид Суше. Общо заснети 70 филма

„Провалът на Поаро“ - руски телевизионен сериал от 2002 г., базиран на романа „Убийството на Роджър Акройд“. В ролята на Еркюл Поаро - Константин Райкин

"Убийство в Ориент Експрес" (2017)

„Убийства по алфабет (телевизионен сериал, 2018)

"Смърт на Нил" (2022)






 Ивайло Лазаров
ivobg.net
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |