Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com

УЧЕНИ УСТАНОВИХА, ЧЕ ГЕНИТЕ ВЛИЯЯТ ПРИ ФОРМИРАНЕТО НА ЕСТЕТИЧЕСКИЯ ВКУС

13.07.2022

Датски изследователи откриха, че в допълнение към произхода, семейното възпитание и индивидуалния опит на човека, гените играят значителна (а понякога и доминираща) роля при изграждането на способността за възприемане на красивото.

Притежаването на естетически вкус обикновено се определя от предпочитанията на човек и неговото собствено мнение за конкретни обекти на изкуството и културата. Въпреки дългогодишния интерес към произхода на естетическия вкус и многото изследвания върху причините за индивидуалните различия в „концепцията за красота“, социолозите все още знаят малко за механизма на формиране на предпочитанията.

В ново проучване, публикувано в списанието Sociological Science, учени от университета в Копенхаген, Дания, оценяват приноса за развитието на културните предпочитания на семейното образование, индивидуалния опит на човек, както и неговите гени.

За да проучат този въпрос, те провеждат проучване сред 1200 датски двойки близнаци, 466 от които са еднояйчни (хомозиготни или еднояйчни), а 734 - двуяйчни (хетерозиготни или многояйчни). Въз основа на резултатите от проучването изследователите определят предпочитанията на близнаците към 12 културни събития, разделени в три категории: високоинтелектуална, нискоинтелектуална и популярна култури.

Между другото, изследванията на близнаци са добре установен метод за разкриване на относителното влияние на гените при сравняване на генетично идентични монозиготни близнаци и двуяйчни близнаци, които споделят само 50% от гените.

Според резултатите от проучването се оказа например, че 54% от различията във вкусовете на респондентите във високоинтелектуалната култура (например в класическата музика, операта, балета и изобразителното изкуство) могат да се обяснят с генетично предразположение. И само 16% са свързани със социално влияние в рамките на семейството и възпитанието. Останалите 30% са свързани с външни социални фактори и личния опит на човека.

Основните фактори, определящи зависимостите от нискоинтелектуална култура (например ходене на пазар или ходене в увеселителен парк), са по-равномерно разпределени. В същото време интересът към популярната култура, като рок/поп концерти и стендъп изпълнения, се ръководи главно от индивидуаления опит и външни социални влияния извън семейството.

„В социологията е общоприето, че родителите предават културните предпочитания на децата си единствено чрез социализация и социално взаимодействие. Нашето проучване рисува различна картина“, казва Стине Mьолегард, асистент в катедрата по социология в университета в Копенхаген и съавтор на статията.

„Ние показахме, че в рамките на семействата културните предпочитания към високо интелектуалната, ниско интелектуалната или популярната култури са до голяма степен генетично предадени. Важни са обаче и индивидуалните преживявания, които имаме извън семейството чрез приятели, медии и т.н. Така че не става дума нито за генетично наследство, нито за външно влияние. И двете са."

Що се отнася до реалното участие на респондентите в културни събития (т.е. не техните теоретични предпочитания, а това, което наистина правят и какви културни събития посещават), влиянието на семейното образование се оказва още по-слабо - по-точно, то практически не е съществувало.

Оказва се, че генетичното предразположение играе голяма роля при избора на реални интереси. Подобна ситуация, но с леко пристрастие към личния опит, възниква при тестване на значението на гените в развитието на широк музикален и литературен вкус в различни жанрове.

Изследването обаче не трябва да се приема като доказателство за съществуването в нашите гени на някакъв вид "културен код" или "ген на любовта към операта/балета". Авторите на работата предполагат, че наследеното генетично влияние върху когнитивните способности и личностните черти само поставя основата за различни културни предпочитания, а дали тези предпочитания ще се развият по-нататък или не, е въпрос на личен опит на всеки човек.

Освен това, учените специално подчертават, че в рамките на това изследване те не могат и не се стремят да обяснят как гените участват в механизма на формиране на предпочитания, а само описват индивидуалните различия в естетическите вкусове, като отчитат влиянието на генетичната предразположеност.

Професорът от университета в Копенхаген и водещ автор Мадс Йегер добавя: „Това може да има последици за това как разпространяваме култура в различни социални контексти. Не е достатъчно просто да се намесите в културния живот на хората – например, да дадете на семейството ежегоден пропуск за художествена галерия. Човек трябва да има правилните предпоставки, като когнитивни способности, търпение или любопитство. В противен случай подобни вмешателства няма да имат голяма полза.”


 Ивайло Лазаров
ivobg.net
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |