Способността на геконите да се движат по всякаква повърхност отдавна привлича вниманието на учените. Известно е, че една от ключовите анатомични характеристики, които „дават“ на геконите техните способности, е повърхността на пръстите, покрита с микроскопични кератинови косъмчета, които прилепват към поддържащата повърхност чрез силите на Ван дер Ваалс.

Сега учените са решили да отидат още по-далеч и да изследват повърхността на самите косъмчета, за да открият причината за повишената им лепкавост.

Оказа се, че власинките на пръстите на геконите са покрити с ултратънък филм от водоотблъскващи липиди с дебелина само нанометър, или една милиардна от метъра. Тези данни са получени с помощта на високоенергийни рентгенови лъчи, излъчвани от ускорител на частици.

Тъй като липидите са хидрофобни, покритите с тях косъмчета буквално изтласкват водните молекули изпод тях, което позволява на пръстите на гекона да прилепват много плътно дори към мокра повърхност.



Геконите вече са вдъхновили инженерите да създават роботи със захващащи ръце и здрави залепващи ленти. Новото изследване може да бъде основа за разработването на материал, който запазва сцеплението дори при мокри повърхности. Може би в близко бъдеще ще носим ботуши, които няма да се плъзгат върху току-що измит под, или ръкавици, които могат безопасно да държат инструменти при силен дъжд.

 Ваньо Янков

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |