Разбира се, създателите на традиционното сардинско сирене касу марцу Джовани Габас и Андрю Зимерн биха възприели подобно сравнение като обида. Те наричат вкуса на сиренето „много амонизиран“, защото веднъж попаднало в устата, изгаря езика, а усещането на вкуса продължава до няколко часа. Но спомените за такова ядене вероятно остават за цял живот.

Сиренето се приготвя по следния начин: първо, част от кората се отстранява от овчето сирене - така че мухата да може да снася яйца в нея, а излюпените ларви, след като си проправят път в сиренето, просто изчакват, докато сиренето се „напои” с киселината от храносмилателната система на ларвите. Докато сиренето е готово, вече ще има хиляди ларви в него, а то ще започне да плаче: от деликатеса ще изтича течност, която се нарича lagrima (в превод от латински „сълза“).

Самите ларви са полупрозрачни червеи с дължина приблизително 8 мм, които са способни да скачат. Например, ако бъдат разтревожени, след като бъде отрязано парче сирене, те могат да скочат на разстояние от 15 см. Някои хора ядат касу марцу, след като го изчистят от ларвите (не е много ясно обаче как да ги премахнем всичките, защото те изобилстват в сиренето!), а някои го ядат заедно с тях, в допълнение с червено вино и овлажнен сардински кекс.

Поради опасност за здравето, както и поради факта, че касу марцу се счита за заразен продукт, неговата продажба в Италия е била официално забранена. На територията на Сардиния, обаче тази забрана често се е нарушавала и сиренето се е продавало незаконно. Но през 2010 г. касу марцу е признато за културно наследство на Сардиния и е разрешено отново.

Други европейски сирена се приготвят по подобна технология, като например немското сирене Милбенк и френското сирене Мимолет, произвеждани с помощта на акари.

 Ивайло Лазаров
ivobg.net

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |