Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com

ВИЛХЕЛМ ТЕЛ

06.06.2022
Арестът на Тел близо до Геслерхут, мозайка от Ханс Сандройтер (1901)

Вилхелм Тел е легендарен швейцарски народен герой от XIV век, борец за независимостта на Швейцария от Хабсбургската монархическа династия. Автентичността му е предмет на дебат.

Вилхелм Тел е най-големият народен герой на Швейцария. Смята се, че е живял в края на XIII - началото на XIV век. Тел е централна фигура в швейцарската национална историография, заедно с Арнолд фон Винкелрид, героят на Земпах (1386). Той е важен като символ по време на етапа на формиране на съвременна Швейцария през XIX век, известен като периода на възстановяване и възраждане, както и в по-широката история на Европа от XVIII до XIX век като символ на съпротивата срещу аристократичното управление, особено в революциите от 1848 г. срещу Хабсбургската монархия, която все още управлява Австрия петстотин години по-късно.

За първи път историята на Вилхелм Тел (на френски: Гийом Teл; на италиански: Гулиелмо Teл) е описана във втората част на хрониката на Бялата книга на Сарнен от Ханс Шрибер, градски чиновник от Обвалден, през втората половина на XV век. След това е преразказана от люцернските хронисти Мелхиор Рус (1488) и Петерман Етерлин (1507). Но всичко, което се знае за него е само една легенда. Тази легенда, добила голяма популярност в Европа, има различни версии.

Вилхелм Тел, галерия Шилер, стоманена гравюра от Рааб след Пехт, около 1859 г.

В една от най-известните версии действието се развива в началото на XIV век (традиционна дата 1307 г., по време на управлението на Алберт Хабсбургски), първите писмени сведения за легендата датират от втората част на XV век, когато Конфедерацията на Швейцария придобива военно и политическо влияние.

Скоро след отварянето на прохода Готард, когато Хабсбургите – могъщата аристократична династия, търсели начин за контрол над кантона Ури, както и над трансалпийската търговия, бил назначен нов управител (фогт) Алтдорф, столицата на Ури – австриецът Албрехт (или Херман) Геслер.

Планинците от Ури вече се били обединили със съседите си от кантоните Швиц и Нидвалден, подписвайки споразумение в местността Рютли, давайки си обещание да се съпротивляват заедно срещу австрийското потисничество.

Легендата казва, че Геслер, закачил шапката на австрийския херцог на стълб на площада на град Алтдорф и заповядал на всички минаващи да се поклонят на шапката. Вилхелм Тел – млад жител на село Бюргелн, опитен планински катерач и изкусен стрелец с арбалет, не бил чул за заповедта, или е решил да не я изпълни. Той минал покрай стълба с шапката, без да се поклони. За наказание Геслер го принудил да стреля с арбалет по ябълка, поставена на главата на сина на стрелеца. Ако успеел да улучи ябълката, селянинът щял да бъде пуснат, но ако не успеел или откажел да стреля, той и синът му щели да бъдат убити.

Ръцете на момчето били завързани. Тел поставил една стрела в колана си и една заредил в арбалета, след което прицелвайки се точно, улучил ябълката. Геслер го попитал за какво е втората стрела. Тел отговорил, че ако първата стрела бе пронизала сина му, с втората е щял да прониже Геслер.

Според друга версия, в случай на неуспех, Тел е смятал да се самоубие с втората стрела. За тази си дързост Тел бил арестуван и осъден на доживотен затвор в тъмниците на замъка на Геслер в Кюснахт, намиращ се на североизток от Люцерн.

За тази цел трябвало да преплуват езерото с лодка. По време на дългото пътуване силна буря се развихрила над езерото и австрийските гребци, които не познавали района, започнали да молят Геслер да освободи Тел, за да ги насочи към безопасен залив. Управителят отстъпил пред молбите им и Тел, достигайки с лодката близо до брега, скочил върху една плоска скала (Tellsplatte), като избутал лодката обратно. Той поел към Кюснахт. Геслер и спътниците му, успели да акостират и тръгнали по тъмна алея, наречена Холегасе, следвайки пътя към замъка. Тел изскочил от тъмнината, изстрелял втората си стрела в главата на управителя и изчезнал отново в гората, за да се върне в Ури. Смята се, че това става през 1307 год.

Героизмът на Вилхелм Тел, маслена живопис от Жан-Фредерик Шал (1793)

Неподчинението и тираноубийството на Тел насърчават населението да започне бунт и да сключи пакт срещу чуждите владетели със съседните Швиц и Унтервалден, което бележи основата на Швейцарската конфедерация и Тел се счита за бащата на Швейцарската конфедерация.

Приказките за умелия стрелец изглежда съдържат някои митологични черти, които дават повод на немските учени, по-специално Ернст-Лудвиг Роххолц, да търсят основния им източник в митологията - с други думи, да видят в тях един от безбройните алегорични изрази на борбата между зимата и лятото с окончателната победа на последното. Роххолц, като епиграф към първата глава от своето изследване за Вилхелм Тел, озаглавена „Die Naturmythe und die historisch gewordene Sage“, избира думите на писателя от XIV век Конрад фон Аменхаузен: „Ще ти разкажа една хубава приказка как прогонихме зимата“. Тъй като митологичните особености показват изключителната точност на стрелбата, ябълката - като символ на слънцето, стрелите - като обичайния символ на слънчевите лъчи и светкавиците. В същото време се правят такива паралели с индуистките легенди за умелата стрелба на Индра, поразяваща Вритра, гръцките легенди за разрушителните стрели на Аполон, скандинавските легенди за слънчевите богове Ула, Хоенир, Хеймдала, въоръжени със стрели.

Вилхелм Тел на швейцарска монета от 5 франка, 1998 г.

Сред най-популярните произведения за Вилхелм Тел е едноименната драма на Шилер и операта на Росини, композирана по същата пиеса. Въпреки че Шилер набляга на консервативните аспекти на легендата – швейцарците се борят за исконни обичаи и права, неговата пиеса се възприема като възхвала на борбата за национална независимост и тираноубийство. Пиесата е забранена в Третия райх.

Вилхелм Тел се споменава от Алфонс Доде в „Тартарен Тарасконски“, в руската литература е споменат от А. Н. Радишчев („Пътешествие от Петербург до Москва“) и от Влас Дорошевич. Макс Фриш в книгата си „Вилхелм Тел за училищата“ създава антилегенда, като прави положителен персонаж не Тел, а губернатора на Хабсбург Геслер. Последният, според Фриш, се е стремял към компромис и не е искал да влошава отношенията с поданиците си, а швейцарският герой бил мрачен, ограничен горец, който се е страхувал от промяната и предателски убива губернатора.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |