Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com
facebook
instagram
twitter


Народни носии





В ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНОТО: ПОРТУГАЛСКИ ПЪТЕПИС

04.06.2022
Фото: Алиса Рупенян

Отдавна, много отдавна, може би преди още да се появи, човечеството изгубило нещо много важно. В търсене на "изгубеното нещо" наш изследовател обикаля света и достигна до края на Европа.

И така… ден 1:

Кацаме във Фаро, откъдето хич не се моткаме, а се мятаме на един влак за Сагреш. Фаро е столицата на провинцията Алгарве в южната част на Португалия и най-големият град на тази провинция. Сагреш е градът, който се намира на най-югозападната точка на Португалия.

Португалските железници са сравними с българските, ако не и по-зле. Бавни, мръсни и изрисувани отвсякъде с графити. Това с графитите не е само по железниците, а навсякъде. Ха, и железниците хич не са предназначени за хора над метър и осемдесет, но на кой му пука.

Достигаме до Сагреш по някое време следобед, след като сме се нагледали на маслинови дръвчета, палми и игрища за голф. Игрищата стоят прясно зелени, някак абсурдно се вписват в пейзажа.

Фото: Алиса Рупенян

Сагреш е един много пуст град. Все още е преди туристическия сезон, макар и малко преди, и няма особено много хора. Има много нови бели къщи с голям брой стаи, предназначени за квартири на туристи. Познато?

Бързо, бързо, бързо на морето. Не на плажа, вече е късно, пусто а и водата е твърде студена, за някой свикнал с 23-27 градусова морска вода. Има отвесни червеникави рифове, които се издигат някак сурово над водата. Европа свършва тук, изведнъж. Без плавни преходи. Бам и край. Неслучайно хората са вярвали, че това е краят на света едно време. Почти и аз да повярвам.

Има някаква крепост, типична за Португалия, изглежда така са се защитавали от нападенията на маврите. Отиваме да я разгледаме. Крепостта хич не е малка, вътре има фар и различни съоръжения, топове и крепостни стени. Чудя се как ли са живели тези, които са стояли тук ден след ден. Навсякъде рифове. И едни красиви червеникави и сини цветове.

Фото: Алиса Рупенян

После се прибираме и отиваме в един от двата бара в Сагреш, където безсъвестно ни лъжат за цените. Тогава се местим в другия бар.

Ден 2

След дълго обмисляне на различни планове се оказваме в един доста весел град – Лагос. Напомня ми Несебър, толкова е туристически, но и приятен. Тук поне има хора – взели last minute почивка групи от английски пенсионери основно. Но какво от това. Слънчево, топло, красиво. Между другото в Португалия е пълно с котки. И риба. Печена риба на грил. Да не се отплесвам. Отидохме за около час на плажа. Вечерта намерихме едно място за коктейли, и до края на вечерта разговорите се провеждаха на полу-холандски полу-неопределен език.

Фото: Алиса Рупенян

Ден 3

Дългият преход от Лагос до Виламаура.

40 км. Напомни ми на приключенията от Боровец до Пловдив миналата година. Опитахме с влак, като се озовахме в някакви предградия на друг град, които изглеждаха като извадени от списание за курортни градове, построени в последните 5 години. Не, нямаше транспорт оттам до Виламоура. А, трябваше да стигнем до 5 часа. След като ни упътиха, че на 2 км има спирка на автобус, се запътихме нататък.

Оказаха се доста повече от 2 километра. Но ние не се отказвахме и вървяхме по пътя без тротоар в жегата. Добре че накрая разумът победи, и взехме такси до курорта.

Ден 4,5,6

Училището във Виламаура се оказа в един невероятен хотел, предназначен за райската почивка на английски семейства… Това беше най-добре организираното училище, на което съм била. За съжаление нямаше много време за плаж и плуване в басейна, но успяхме да поразгледаме комплекса. Виламоура е била село някога, а сега е най-големия туристически курорт в Европа. Има безброй луксозни хотели, яхти, и прочие неща, караоке барове, други типични английски неща, и всичко, което да те накара да се отпуснеш и да развържеш кесията. Не е точно моят мечтан курорт, но пък на харизан кон зъбите се не гледат.

Фото: Алиса Рупенян

Ден 7

Успяхме да разделим групата, като някои представили се изпокараха, и потеглихме за Фаро. Този път по-отблизо. Фаро е малък и красив крайбрежен град. Стар, обграден с крепостна стена, малки стръмни улички и арки. И много гнезда на щъркели, по покривите и камбанариите. Хората живеят истински живот там. Пазаруват от малки магазинчета, познават съседите си и се усмихват наистина. Като че ли там се е запазило нещо, някаква същност, която в развитите северни страни се губи. Хората стоят по кафетата на улиците и изглежда, че си говорят за нещо по-различно от времето и плановете за ваканция. На средата на градския площад един огромен футболен екран, където гледахме Полша-Германия.

Фото: Алиса Рупенян

Ден 8

Последният ден, преди полета взимаме една лодка която обикаля измежду ивиците земя в океана до Фаро. Там има резерват за птици. Самите ивици земя не са нищо особено… но стигаме до едно по-голямо островче с плаж. И това е плажът от приказките. Съвършен. При това почти никакви хора. За съжаление имаме само 40 минути там. И тръгваме обратно. Към летището.

Фото: Алиса Рупенян

Поне знам, че няма как да пропусна да се завърна в тази страна. Трябва да се видят Порто и Лисабон.


 Алиса Рупенян
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |