Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com

ГОЯ – ИЗКУСТВО И СТРАСТ

05.03.2022
„Облечената маха“

Франсиско Гоя е испански живописец и гравьор от края на XVIII и началото на XIX век. Неговият художествен стил, поставил началото на романтизма, предшества съвременната живопис и модерното изобразително изкуство.

Франсиско Хосе де Гоя и Лусиентес е роден на 30 март 1746 г. в село Фуендетодос, Испания. Баща му, Хосе Гоя, е известен занаятчия, занимаващ се с позлатяване на икони. Майка му, Гарсия Лусиентес, е дъщеря на беден идалго (благородническа титла в Испания). Франсиско има трима братя и две сестри.

През 1749 г. Франсиско Гоя се премества със семейството си в град Сарагоса, където по-късно посещава безплатни училища на отците пиаристи. Завършва неособено блестящо образованието си, като не проявява интерес към философски и богословски въпроси. По това време той все още е непретенциозен художник. От този период няма негови запазени картини.

През 1763 г. Гоя участва в конкурса на Кралската академия за изящни изкуства „Сан Фернандо“, но остава неоценен. Пет години по-късно кандитатства за стипендия в Рим, но усилията му отново са безуспешни. През същата година заминава за Мадрид, където помага за украсата на Кралския дворец. Там Гоя се запознава с Франсиско Байеу, който е член на Академията и кралски художник. Байеу става негов учител и приятел.

В младостта си Гоя води разгулен живот по таверни и участва в куадрила (екип) от бикоборци, привлича го емоцията на арената.

През 1770 г. Франсиско Гоя заминава със собствени средства за Италия. Пребивава в Рим, Венеция, Болоня, и др. Гоя, чиито първи картини са в бароков стил, е впечатлен от творбите на местните неокласицисти. Изучава творчеството на художниците Рубенс, Веронезе, Рафаело, Гуидо Рени. През 1771 г. живее в дома на полския художник Тадеуш Кенце. Сближава с много испански емигранти, среща се с художника Джовани Батиста Пиранези, известен гравьор от Венеция, които остават отпечатък върху въображението на Франсиско.

„Победителят Ханибал вижда Италия за първи път от Алпите“е картината с която Гоя се явява на конкурса в Академията на Парма. Печели второ място. Причината да му отнемат първото място е използването на алегоричната фигура на минотавъра (получовек-полубик, митично същество от древногръцката митология), нарисувана от него. От този период остава т.нар. „Италианска тетрадка“, включваща скици от периода 1770 – 1776 г., запазена в музея Прадо в Мадрид.

Пребивававането на Гоя в Италия завършва, след като той отвлича момиче от манастир и преследван от полицията. Испанският посланик му оказва финансова подкрепа, благодарение на която художникът се връща в Сарагоса в средата на 1771 год.

През 1772 г. той прави стенописи в картусийския манастир Аума Декс, намиращ се близо до Сарагоса, където създава 11 големи композиции за живота на Света Богородица. Поради лоша реставрация, са запазени само седем от тях.

На 25 юли 1773 г. Байеу запознава Франсиско Гоя с 26-годишната си сестра Хосефа. Гоя се жени за нея, тъй като е бременна в петия месец. Хосефа ражда момиче, което скоро умира. Четири месеца по-късно се ражда момче, което бива наречено Еусебио, но и то умира скоро. Хосефа ражда общо пет (според различни източници, повече) деца, от които оцелява само едно момче на име Хавиер - Франсиско Хавиер Педро (1784-1854), който става художник. Франциско нарича съпругата си „Пепа“. Въпреки че остава женен за нея до смъртта й през 1812 г. той рисува само един неин портрет. Гоя често е разкъсван от страстта си към жени-аристократки.

Франсиско Гоя, „Автопортрет“, около 1773 г. (частна колекция)

1774 година е решаваща за Гоя. Неговият шурей, Франсиско Байеу, го кани в Мадрид. През 1775 г., с помощта на Байо, Гоя става художник към кралската манифактура за гоблени „Санта Барбара“ в Мадрид. Той работи там до 1791 г., създавайки многобройни проекти за гоблени, изработвани в духа на Просвещението, съчетавайки рококо с неокласицизъм. Сред тях се открояват „Закуска на брега на Мансанарес“, „Лекарят“, „Жена с чадърче“, „Поляната на Сан Исидоро“.

През 1766 г. става втори на конкурса на Академията и остава да работи в ателието на Рамирес. Рамон Байеу, брат на Франсиско Байеу, печели същия конкурс и става кралски художник.

През 1778 г. Карлос III дава поръчка на няколко художници, сред които и Франсиско Гоя, да изработят гравюри по картини от колекцията му. Това дава възможност на Гоя да се запознае с произведенията на испанския художник Диего Веласкес, чийто художествен стил оказва съществено влияние върху него. Работата върху тези гоблени дава възможност на Гоя да усвои основите на офортната техника.

Благодарение на тази поръчка на 5 юли 1780 г. Франсиско Гоя е приет за член на кралската академия „Сан Фернандо“.

Същата година Гоя и семейството му се връщат в Сарагоса. Художникът изявява желание да завърши сам декорирането на църквата „Нуестра Сеньора дей Пилар“, пренебрегвайки шурея си Байеу и брат му Рамон. Между тях възниква конфликт. Байеу се отказва от участие, но сваля и покровителството си от Гоя. Франсиско Гоя напуска града, след като е подложен на обществена критика, насочена към постъпката му и спрямо стенописите му в църквата.

Оценяван като майстор на портрета, Гоя успява да си създаде връзки сред испанския елит, замогва се материално, подобрява отношенията си с Франсиско Байеу.

През 1785 г. Гоя е назначен за помощник-директор по живопис в академията „Сан Фернандо“. На 25 юни 1786 г. е назначен за кралски художник.

През 1788 г. Гоя се кандидатира за директорския пост на кралската академия. За директор е назначен Франсиско Байеу.

През 1788 г. на трона се изкачва нов крал, Карл IV. През 1789 г. той назначава Гоя за кралски художник, което му осигурява годишна рента и титлата „превъзходителство“. Славата на Гоя, който е наричан „Човекът с лъвското лице“, се запазва, независимо от бурните политически събития. Но заради Френската революция от 1789 г., на която Гоя симпатизира, той е временно отстранен от двореца. Приятели и защитници на художника, които споделят някои идеи на тази революция, са прогонени от двора и лишени от власт. Независимо, че няма доверие на новия монарх, Гоя е подвластен на държавника Мануел де Годой, кортехо (неприкриван любовник) на кралицата. Гоя не е политически ангажиран, но бива принуден да подпомага либералната опозиция, което представлява противопоставяне на църквата и трона.

До 1792 г. Гоя рисува 63 карикатури, постигайки зашеметяващ успех, който пък му дава възможност да получи достъп до аристократичните среди.

В началото на 1790-те години Гоя е съблазнен от чара на Maрия дел Пилар Teреза Кайетана де Силвия Алварес де Толедо - 13-та херцогиня на Алба, наследница на многобройни титли и владения на тази фамилия. една от най-богатите и привлекателни жени на Испания. Той рисува два нейни портрета. Предполага се, че се впуска в любовна авантюра с нея.

Херцогинята на Алба, 1797 г., маслени бои върху платно, 210 х 149 см, Испанско общество, Ню Йорк.

Отношенията на Гоя с доня Кайетана - която трудно разбира изкуството му и либералния му светоглед, предизвикват гнева на Инквизицията. Гоя е принуден да гледа изтезания на свободомислещи, което е предупреждение към самия него. Тази действителност разтърсва художника и той създава 5 малки картини, които са израз на неговия протест срещу трона и църквата.

Гоя става любимец на кралското семейство. Всички аристократи желаят да бъдат портретирани от от великия художник. Жените с благородническо потекло обаче са изкушение за него. Той търси въображаем остров, който да му осигури спокойствие, но го намира за кратко, тъй като женската стихия го преследва. Колкото и да му се иска да бъде порядъчен, това еротично предизвикателство се изправя срещу него в бъдеще. Мария Терезия да Силва е предизвикателен образ, който страховито се изправя пред Гоя. Всичко в нея възбужда страстта му и той отново е разтърсен от емоции. Семейният му живот няма как да бъде щастлив и спокоен.

В периода 1792-93 г. творчеството на Гоя претърпява стилистични и тематични промени. Радостните тонове остават в миналото. Художникът рисува смразяващи събития, интериорни пространства от психиатрична болница.

През 1793 г., по време на пътуване в Севиля, Гоя заболява сериозно, получава парализа и е прикован на легло. Диагнозата на болестта му е неизвестна, предполага се, че това е мозъчен сифилис или интоксикация от оловото, съдържащо се в пигментите на боите, които той използва в работата си. Гоя е навлажнявал четката си с уста и това вероятно е предизвикало натравянето му. Парализата му е придружена от главоболие и халюцинации – звукови и зрителни. Художникът се възстановява дълго, след което е поразен от глухота. Болестта оказва силно въздейстние върху стила на Гоя, той разработва отново темата за смъртта и лудостта, бикоборството.

На 4 ноември 1795 г. умира Франсиско Байеу. На негово място за директор по живопис на кралската академия е избран Франсиско Гоя. Заради влошеното си здраве той не отлага встъпването си в длъжност, а през 1797 г. се отказва от директорското място.

През 1800 г. Гоя получава поръчка да направи групов портрет на кралското семейство. Картината е гротескна, на въпреки това, е одобрена от краля. Гоя е обявен за „пръв придворен художник“ и му е определено годишно възнаграждение от 50 000 реала. Това дава възможност на художника да замине в град Санлукар при любимата си доня Кайетана. Там той рисува картината „Голата маха“ - поръчкова картина, която образува след време двойка с „Облечената маха“, рисувана между 1802 и 1805 г., вероятно поръчана от Мануел Годой за неговия частен кабинет. На тях е изобразена маха – млада испанка от XVIII—XIX в, наричана по онова време „циганката“.

„Голата маха“

Махо и маха, също маноло и манола, са названия на испански граждани от нисшите обществени слоеве през XVIII—XIX в., отличаващи се с изтънченото си облекло и маниери, както и усет за стил, но също и с дръзкото си поведение. След смъртта на Кайетана, която умира през 1802 г., всички нейни картини стават собственост на Мануел де Годой. Има и предположения, че жената, изобразена на картините, е Пепита Тудо - любовницата на тогавашния министър-председател Годой.

Докато твори „голата“ и „облечената“ маха, Гоя прозира действителността, разбира, че любовта и страстта са илюзорни за него. Той осъзнава,че обичта на Кайетана към него е фалшива, чувства се като шут. Напуска измамния свят на двореца и търси истините за живота. Полуглух и застаряващ, той се връща в Мадрид, но не като първи художник, а като човек от народа. Започва да рисува демони с котешки муцуни, кукумявчени очи, криле на прилепи, показвайки чрез картините си какво крият хората вътре в себе си.

Между 1808 и 1814 г. в Испания настъпват бурни събития. Карлос IV е принуден от Наполеон I да абдикира и Годой да се откаже от властта. След въстанието на 2 май започва т. нар. Война за независимост срещу нахлуващите войски на френския император Наполеон Бонапарт. Синът на Карлос IV, Фернандо VII става владетел на Испания. Франсиско Гоя рисува конен портрет на новия крал. Два месеца по-късно Жозеф Бонапарт заменя Фернандо VII и Гоя започва работа и по неговия портрет.

Идеите на Френската революция са донякъде близки на Гоя, но зверствата на френските войски над сънародниците му и отнемането на независимостта на Испания, правят твърде противоречиво отношението му към Франция на Наполеон I в картините „Атаката на мамелюците“ („2 май 1808 г.“) и „Разстрел“ („2 май 1808 г.“), както и в графичната серия „Ужасите на войната“. На 11 март 1811 г. Франсиско Гоя получава от Жозеф Бонапарт Кралския орден на Испания.

На 20 юни 1812 г. умира Хосефа, съпругата на Гоя.

През 1814 г. Фернандо VII се завръща на престола. Франсиско Гоя отново става кралски художник.

През март 1815 г. Инквизицията започва дело срещу него заради „Голата маха“, която се счита за нецензурна и неприлична, но художникът е напълно оправдан.

През 1819 г. Гоя се отказва от официални изяви и заживява в къща в околностите на Мадрид, която става известна под името „Къщата на глухия“. Върху стените на тази къща той рисува картини, породени от собствените му кошмарни видения.

През 1823 г. в Испания избухват размирици, породени от опитите на Франция да свали Фернандо VII от власт.

През 1824 г. Гоя напуска Испания и се оттегля във Франция, в град Бордо. Остава парализиран, глух и депресиран до края на живота си. Умира на 16 април 1828 год. По-късно, през 1919 г., останките му са преместени в църквата „Св. Антоний от Флорида“ в Мадрид, където се съхраняват и до днес.

В романа си „Гоя или Трудният път към прозрението“ (1951) немският писател и драматург Лион Фойхтвангер казва за Гоя: „Той не възприемаше красотата и любовта леко, игриво, за него те бяха нещо сериозно, необуздано и много често представляваха въведение към тежкото, към трагичното.“

Известни произведения на Гоя

„Голата маха“ ( 1707 – 1800) – първата живопис, изобразяваща голо тяло в западноевропейското изкуство. По онова време Църквата абсолютно е забранявала изобразяването на гола жена в цял ръст. На Гоя е забранено да показва произведението.

„Слънчогледът“ (1777) – включва 63 платна, наподобяващи гоблени. По-късно Гоя съжалява за дългия период на поредицата, но тя остава важна за неговото развитие.

„Сънят на разума ражда чудовища“ (1779) – 80 графични творби (създадени в периода 1797 – 98), изобразяващи спящия художник и връхлитащите го чудовища (символизиращи обществените пороци).

„Семейството на Карлос IV“ (1800) – изобразява кралското семейство, тънещо в разкош, благодарение на корупцията в кралския двор. В дъното на картината Гоя е нарисувал себе си.

„Разстрел на въстаниците в нощта на 3 май 1808 г.“ (1814) – изобразява френските окупатори, разстрелващи испански войници.

Серията „Ужасите на войната“ (1810 - 1820) – включва 82 гравюри, изобразяващи варварски действия на двете враждуващи страни в испанската война за независимост нначалот на XIX век. Първите 47 гравюри изобразяват войната и ужасите от нея, средната серия (48 – 64) – последвалия глад в Испания, а последните 17 гравюри - разочарованието на художника от Бурбонската монархия.

„Сборище на вещици“ (1821 – 1823) – представя Сатаната, облечен в черни църковни дрехи, изобразен като козел, сред сборище на вещици.

„Сатурн изяжда един от синовете си“ (1819 - 1823) – изобразява сюжет от древногръцка за бог Сатурн, който изяжда децата си, тъй като му е предсказано, че един от синовете му ще го предаде точно както самия Сатурн е предал баща си.

„Облечената маха“ (1800 – 1805) – картинатаенарисувана, след като Инквизицията и обществото се противопоставят на Гоя за „Голата маха“. Дветe картини са конфискувани от Инквизицията през 1813 год.

„Кучето“ (1819 – 1823) – поредица от картини, които не са предназначени за публика (както и „Сатурн изяжда синовете си“). Рисувани са върху стените на къщата му в провинцията. Години след смъртта му са преместени на платно. Изобразяват борбата на човека срещу силите на злото.




 Николина Андонова
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |