News

Жатецкият хмел се цени особено, поради високото си съдържание на горчиви ароматни вещества (лупулин). Придава на бирата мек, тревист аромат с билков и земен профил, пикантни нюанси и деликатна горчивина. Според специалистите, това е най-добрият хмел в света. Другото име на този сорт хмел, саазки хмел, идва от името на немското име на град Жатец - Сааз.

Наименованието Žatecký chmel е включено в списъка на защитените наименования за произход на Европейския съюз съгласно регламент № 503/2007 на Комисията, датиращ от 8 май 2007 год Това е първото наименование за произход, прилагано за хмела на европейско ниво.

Сортовете, приети под това наименование, са следните: „Lucan“ (1941), „Blato“ (1952), „Osvald clone 31“ (1952), „Osvald clone 72“ (1952), „Osvald клон 114 '(1952), „Sirem“' (1969), „Zlatan“ (1976), „Podlesak“ (1989) и „Bisanka“ (1993).

Жатецкият хмел е полуранен и се характеризира със своите средни до удължени яйцевидни конуси с тегло от 3 до 17 кг, фината си стробила с дължина от 12 до 16 мм, червените си стъбла и златистожълтия цвят на лупулин.

Химичният състав на жатецкия хвел се различава от този на другия хмел с ниското съдържание на мирцен, което варира между 25 и 40%, и балансираното съдържание на алфа и бета киселини. Относително ниското съдържание на алфа киселина варира от 2,5 до 5,5%, а съотношението алфа киселина/бета киселина обикновено е между 0,6 и 0,8. Друга забележителна характеристика е относително високото съдържание на бета-фарнезен (между 14 и 20%).

Жатецкият хмел се предлага на пазара в пресована форма или на гранули. Продава се в три различни формата:

Конуси (изсушени женски съцветия);

Тапи (компресирани таблетки от хмел с тегло 14 г всяка). Този тип формат се счита за много удобен поради простотата на дозиране, особено в хобита и любителската сфера;

Гранули, получени от пулверизирането и пресоването на хмела, които са много удобни, особено в индустриална среда, тъй като е много компактни и заемат малко място, освен това този формат има добив с 10% по-висок от другите формати.

Географският район на наименованието Жатецки хмел съответства на района около Жатец, Западна Чехия, където са разположени хмелните полета (Žatecká chmelařská oblast). Това е най-големият регион за отглеждане на хмел в Чешката република и най-сухият в страната.Тази територия се простира в следните шест района, принадлежащи към три региона:

Регион Пилзен: Пилзен-север, Рокичани (вече неактивнви области),

Централна Бохемия: Кладно, Раковник,

Регион Усти над Лабем: Хомутов, Лоуни.

Жатецкият хмел е ключова съставка за създаването на пилзнер (най-разпространената бира с долна ферментация). Този хмел продължава да бъде неразделна част от класическото производство на пилзнер.

„Жатецки полуранен червеняк“ (чеш. „Žatecký poloraný červeňák“) е фин сорт хмел, който е доста ароматен и се използва главно в бири тип Пилзнер. Сортът, който според специалистите е най-добрият в света, е труден за отглеждане и поради високата цена пивоварните го използват малко, предимно само за краен хмел. Производителите на този жатецки сорт, който е най скъпият в света, изнасят 80 процента от продукцията си в 50 страни по света.

_{Жатецки хмел.}

Повечето от другите сортове хмел, отглеждани в Чешката република, са създадени на основата на жатецкия хмел.

Друг сорт жатецки хмел се отглежда в САЩ. Американският сорт има по-високо съдържание на алфа киселини от оригиналния чешки сорт.

Твърди се, че Чехия има най-дългата традиция в отглеждането на хмел в света. От 10-ти век чешкият хмелът се изнася от земите на днешната историческа област Бохемия до Бавария и по река Елба до т. нар. Градове на Ханзата (съюз на търговски гилдии от Северна Европа в периода между 12-ти и 17-ти век) край Балтийско море. Веднага след като в Централна Европа се появяват първите манастирски и бюргерски пивоварни, на пазара възниква търсене на хмел. Жителите от Жатецката котловина още по това време съчетават предимството на подходящи местни условия за отглеждане на качествен хмел и изгодното положение на търговския кръстопът на вътрешните пътища и водните пътища. За разлика от други европейски райони с хмел за собствена употреба, местният хмел започва да се отглежда в по-големи количества за продажба в далечни региони през Средновековието. В Жатец започва процесът на развитие на "хмелния метрополис".

Решителното нарастване на производството на хмел настъпва в Бохемия през 12-14 век. През 1306 г. в писмени извори се среща думата "хмелна градина". Култивирането вече е на по-високо ниво и качеството на чешкия хмел е високо оценено. Отглеждането на хмел се превръща във важна част от селскостопанското производство.

Основните градски привилегии, предоставени на Жатец от крал Пршемисл Отакар II през 1265 г., включват и обичайната забрана за създаване на ханове „в рамките на една миля от града“.

Подобно на други кралски градове, по тава време в Жатец се вари бира на базата на т. нар. право на варене в избрани бюргерски къщи. През 1376 г. Карл IV потвърждава т. нар. "право на милята" на града за производство на малц, варене, продажба и бар бира.

През 1261 г. в Жатец се сформира сдружение от т. нар. жатецки пивовари, притежаващи законно право на варене на бира в домовете си.

От 14-ти век търговията с хмел от Жатец достига далечни места. Най-големият средновековен пазар за хмел, наречен Forum Humuli, е създаден в Хамбург. Чешки хмел също се внася на този пазар по река Елба, а по-късно, поради малкото си тегло, хмелът се внася в Германия изключително по суша. Два важни търговски пътя водят през Жатец, т. нар. Краловска от Прага до Нюрнберг и Северният солен път от Прага до Балтийско море, което значително подпомага търговията.

Възникването и развитието на градовете през Развитото средновековие като цяло означава нов етап в развитието на чешкото хмелопроизводство. Разрастването на градското пивоварство предизвиква голямо потребление на хмел, което на места с подходящи условия довежда до създаването на други хмелни градини. Качеството на бирата се подобрява, също поради повишените изисквания към качеството на суровините, особено на хмела.

Друг важен фактор е развитието на пивоварството в северноевропейските страни. Това увеличава търсенето на добър и качествен хмел и също така създава благоприятни условия за продажба на чешки хмел в съседни германски страни.

Жатец, който има оптимални предпоставки за отглеждане на качествен хмел и изключително изгодно местоположение край плавателната река Охрже, която се влива в Елба, допълнително разширява своите хмелни градини и все повече участва в продажбата на хмел на вътрешния и външния пазар.

Жатец вече дава името си на основния район за отглеждане на хмел на чешкия хмел и се превръща в център на знания за културата на хмел не само за други производители на хмел в Чехия, но и в околните страни.

_{Пивоварна Жатец}

Сред многобройните официални патенти от управлението на Мария Тереза (1740 - 1780) има няколко разпоредби относно жатецкия хмел. За да се запази изключителността на местния качествен хмел, износът на хмелни градини отново беше официално забранен. От 1750 г. е забранено смесването на висококачествени и нискокачествени сортове хмел. От 1769 г. хмелът, предназначен за износ, трябва да бъде официално запечатан, за да се гарантира неговото качество.

През 1759 г. баварският университетски професор Йоханес Хойман възхвалява чешкия хмел: „Има единодушие, че Бохемия има най-добрия хмел, за което почвата допринася много, но и грижите на жителите. Най-добрият хмел се ражда в Жатец, Пилзен, около регионите Клатови и Ущек.”

Най-старото известно удостоверение за произход на хмела, издадено в Жатец, датира от 1774 год.

През 1798 г. е положен основния камък на промишлената бюргерска пивоварна в Жатец.

През 1801 г. започва варенето на бира в бюргерската пивоварна в Жатец.

Благодарение на индустриализацията и развитието на отглеждането на хмел, 19-ти век в Жатец бележи период на голям просперитет за града. Извън европейския континент жатецкият хмел започва да се изнася в Северна Америка през 19-ти век.

През 1901 г. в областта Жатец са регистрирани 9 218 производители. По това време в административната област Жатец е имало 487 хектара хмелници и там са регистрирани 491 хмелопроизводители. През същата година започва и износът на хмел за Япония.

През 1929 г. Чехословакия е най-големият производител на хмел в света с площ от 17 000 хектара хмелни градини.

Към 2010 г. жатецкият хмел представлява повече от 80% от общото производство на хмел в Чешката република.

В град Жатец се намират:

Пивоварна Жатец

Най-големият музей на хмела в света

Най-малката хмелна градина в света

Гробът на най-стария пивовар в света

Най-малката пивоварна в света (експериментална пивоварна в Института по хмела)

Най-големият склад за хмел в света

Темата за бригадите за бране на хмел, провеждани чрез организирани пътувания на ученици през летните ваканции в Чехословакия, е тема на „Старци берат хмел“, първия чехословашки филмов мюзикъл, едно от култовите произведения от 60-те години на миналия век. Филмът, който от 2001 г. има и театрална версия, е заснет в град Жатец.