Вацлав Колар е роден на 17 юли 1841 г. в село Башнице, Източна Бохемия, Австрийска империя (днес част от Чешката република) в семейството на кмета Вацлав Колар и съпругата му Анна, по баща Новотна. Той е кръстен като Вацлав (по-късно първото му име е посочено като Антонин Вацлав или Антонин).

Завършва гимназия в Прага, участва като доброволец в полското въстание срещу Русия (1863). Достига чин лейтенант и след поражението е изпратен в родното си село.

Колар напуска дома си, без да каже къде отива. Само след две години родителите му научават, че е станал чертожник в Белград, Сърбия, при местен строител.

Оттам той заминава за Букурещ, където отново работи като чертожник. Получава държавна стипендия, която му дава възможност да учи технологии в Париж и Виена. След завръщането си работи няколко години в румънското Министерство на благоустройството (1877-1878 г.).

Когато избухва Руско-турската война (1877–1878), Колар се премества в България. Той придружава руския княз Александър Михайлович Дондуков-Корсаков (1820-93), по-късно изпълняващ функцията на администратор на България. След създаването на независима България се установява тук и работи в новоосвободената държава до смъртта си.

Чешкият инженер архитект е впечатлявал със своята организираност и решителност, бил е опитен и енергичен човек, знаел е много за историята на София – например, бил е информиран за местонахождението на римския водопровод в древна Сердика.

От май 1878 г. Колар става първият главен архитект на новата столица София. Неговата основна задача е да подготви почистването на града, разрушаването на много къщи и ремонтирането на кални и почти непроходими улици. Той е автор на първия устройствен план на столицата, известен като „Батенбергов“. Колар планира и очертава широки и прави улици, като наред с това участва в създаването на първите зелени площи в София.

Вацлав Колар изготвя градоустройствения план на София през лятото на 1878 год. Веднага след това му е възложен друг знаков проект - паметникът на Васил Левски, първият паметник в новоосвободеното княжество. Идеята за паметника е дадена от Иржи Прошек (В България по-известен като Георги Прошек), чешки инженер и предприемач, професионален партньор на Колар. Градският съвет решава паметникът да бъде издигнат за 20 дни, но изпълнението му се проточва цели 17 години.

_{Паметникът-обелиск на Васип Певски}

Следващата задача на чешкия архитект е била да създаде градски парк. Определеното за това място е описано по-рано от френския учен и пътешественик Ами Буе така: „Пред входа на конака се намира един малък площад, през който тече вадичка и върху който има няколко дървета. Отстрани се намира една малка градинка с кьошк (беседка), а поливането й става с помощта на дървено колело".

Вацлав Колар проектира и първите обществени сгради на София: Военното министерство и Военното училище, Софийската гара, Софийската гара, която за времето си е била най-внушителната не само в България, но и на Балканите, Офицерския клуб и др. Ръководи преустройството на конака в Княжески дворец. Срещу този дворец, редом с градската градина в периода 1882-1885 г. по негов проект е построена и сградата на Гранд хотел „България" - първия луксозен хотел в София. Колар се придържа към строгите ренесансови форми с разнообразие от класически и барокови детайли и орнаменти, което превръща хотела в радваща окото на ценителя гледка.

_{Военната академия в София}

За по-малко от 10 години Колар придава европейски вид на София, която изгубва ориенталското си излъчване. Като архитект той застъпва строгите ренесансови форми, с богато разнообразие от класически и барокови детайли и орнаменти. Проектите му са във „виенски стил“, заради, което скоро София бива наричана „малка Виена“.

Въпреки отдадеността на делото си, чешкият архитект става жертва на политическия конфликт между русофили и русофоби и изпада в немилост. Лишен от работа при управлението на Ст. Стамболов, Колар решава да се прибере в родината си. Скоро обаче отново се връща в София и ръководи строителството на храм-паметника „Св. Ал. Невски"(1896). Българското правителство отхвърля проекта му за църквата и Колар напуска държавната служба; той прекарва последните три години от живота си като служител в частна компания, без да се пенсионира. Вацлав Колар изживява целия си живот като стар ерген. Умира в София през декември 1900 г. на 59-годишна възраст, напълно забравен.

В българската специализирана литература Вацлав Колар е известен и като Антонин Колар, и като Вацлав Антонин Колар, и като Коларж и често е споменаван с погрешна година на смъртта (1905 г.). Самият Колар се е подписвал с имената Адолф Вацлав – това се вижда още в първата му скица за паметник на Васил Левски от 29 юли 1878 год.

_{Военният клуб в София}

Проекти

Паметник-обелиск на Васил Левски (1878)

Военно училище (преустроено във Военна академия Георги Раковски - основната сграда) (1888 – 1894)

Гранд хотел България (1880 – 1890), днес сграда на Българската банка за развитие

Министерство на войната (1885, преустроено 1925, 1935-39)

Арка за посрещането на княз Фердинанд I (1887)

Централна жп-гара София (1888, съвместно с Вацлав Прошек, чешки архитект, разрушена 1974 г.).

Къща на Иван Георгов, ул. „Шипка“ и „Кракра“, София (1890)

Царски дворец - разширяване (1893/4 – 1896)

Централния военен клуб (1895 – 1897)

Признания

Приживе е награден с руския орден „Св. Станислав и възпоменателен медал с лента „Света Анна“.

През 2012 г. е на негово име е наречена улица в София в кв. Овча купел.