News

Винценц Жилка е родом от Скалица, словашки град, намиращ се на границата с моравските земи. По това време Словакия принадлежи на унгарската корона, а Моравия и Бохемия (старото име на Чехия) са част от Хабсбургската империя. Той пристига в Моравия, водейки група бракониери и разбойници, дошли предимно от словашките земи, във време, когато се е ширела голяма бедност и мизерия, избухвали са бунтове, а грабежите и убийствата са били често янление. Жилка и хората му се укривали и грабели най-често в гората Доубрава (тогава наричана Моравска Сахара - заради това, че част от дърветата са били изсечени, а пясъците, които при силни ветрове са се движели, са образували дюни), разпростираща се между градовете Бзенец и Ходонин. Там, освен тях, e действала и групата на разбойника Илчик, заедно с когото е действал и друг известен бандит – Адам Холота, наричан Адамчик.

В онези времена през гората, както и през околните местности, по чиято югоизточна част текат водите на река Морава, е преминавал едър дивеч, а вълци са скитали в гъстата растителност и сред старите селища, запустели по време на унгарските нашествия. Бракониерите преследвали спокойно дивите зверове; те имали сигурно убежище в широкия, рядко населен пейзаж. През Доубрава е минавал пътя към град Стражнице и бандитите нападали каруцарите (наричани фурмани), които превозвали търговци, тръгнали на пазар, ограбвайки препълнените със стоки конски коли. Жилка, доброто „горно момче“, както тогава наричали разбойниците, се опитвал да се бори срещу социалната несправедливост, но и без да забравя себе си. Той отнемал пари и имущество от богатите, но не ограбвал сиромасите, защото бил един от тях. Разбойникът често твърдял, че е изсипвал златни дукати в шапките на бедняци, а в други случаи им е подарявал платове. Жилка неведнъж влизал с хората си в селата и нахлувал в общинските сгради, за да търси сметка на чиновниците, които злоупотребявали с властта си, вгорчавайки живота на селяните.

_{Широколистни дървета в гората Доубрава, изглед от околностите на село Ратишковице.}

В едно от преданията за Жилка се разказва за известен богат търговец, който тръгнал от Бзенец към Ходонин, за да продава на тамошния пазар зеленчуците си. Със себе си той носел стъклен съд с ракия и често отпивал от него. По някое време замаяният от алкохола търговец полегнал в каруцата, за да си подремне. Изведнъж Жилка се появил на пътя, завъртял каруцата в противоположна посока, извикал силно и стрелял във въздуха. Стреснат, търговецът скочил бързо и без да чака, си плюл на петите. Но какво било неговото учудване, когато щом стигнал края на гората, видял очертанията на замъка Бзенец, а не на замъка Ходонин! Без да знае, той се бил върнал обратно. Но вече било късно за ново пътуване до пазара и не му оставало нищо друго, освен да съжалява за непродадената си стока и пропуснатата печалба.

Жилка бил труден за залавяне. Селяните го възприемали като свой закрилник и не издавали местонахождението му на властниците. Местните аристократи често изпращали групи въоръжени люде да го издирят и спипат, но той винаги успявал да измъкне от преследвачите си. Тогава господарят на замъка Стражнице обявил на всеослушание, че голяма сума пари ще бъде дадена на този, който помогне за залавянето на словашкия бандит. Един бракониер, който бил приятел на разбойника, поблазнен от звъна на жълтиците, издал местоположението на Жилка и посочил хората с които той поддържа връзка.

Властниците решили да поставят капан. Жилка винаги провеждал нападенията си по един и същ начин: криел се в храстите, скачал в движещата се каруца в подходящия момент и насочвал пушката си към превозвачите или търговците, докато хората му разграбвали ценния товар. Веднъж разбойникът отново извършил такава агресия. Той се появил внезапно в минаваща през гората конска кола и веднага извикал: „Стой или ще стрелям!“.

После насочил пушката си към превозвача, който спокойно пуснал юздите и вдигнал ръце. Отнякъде наоколо изсвирил рог. Жилка се учудил, но помислил, че в гората са тръгнали ловци. Тогава той забелязал, че нещо се движи под платнището на каруцата. А там били скрити въоръжени войници. По всичко изглеждало, че Винценц най-накрая щял бъде заловен. В този момент обаче един невнимателен войник надникнал изпод платнището, Жилка го видял, скочил обратно и изчезнал в гъсталака. Стигнал до стар издълбан дъб и бързо се покачил в короната му. Там, под преплетените клони имало направено гнездо, подобно на легло, на което при хубаво време той често спял или кроял планове за нападения.

Ловци, жандарми и охранители, подпомагани от войниците, се спуснали по дирите на разбойника, навлизайки в гъстия лес. Той обаче сякаш бил потънал вдън земя. Накрая преследвачите спрели под сянката на висок дъб и седнали на поляната да си починат. Един от войниците тъкмо се канел да полегне, когато забелязал въжена стълба, стърчаща измежду листата на дървото. Той посочил стълбата на другите и те веднага разбрали какво означава това.

В друго предание пък се казва, че Жилка е бил ранен и по следите от капките кръв преследвачите му стигнали до дъба, в чиято корона бил скрит разбойника. Те призовали Жилка да слезе и да се предаде. Бандитът обаче не направил това. Войниците открили огън по него, като той отвърнал на стрелбата им. Казват, че Жилка улавял с ръка изстреляните към него куршуми и ги хвърлял обратно към атакуващите го стрелци. Разбойническият лидер забелязал, че сред тях има предател - неговият приятел-бракониер. Кръвта нахлула в главата на разгневения Жилка, той стрелял и бракониерът паднал на земята мъртъв.

Престрелката се ожесточила. Тогава, според преданието, един от войниците, който бил привършил патроните си, отхапал копче от униформата си, заредил го в пушката си и се прицелил. Жилка се почесал смутено зад ухото. Проехтял изстрел. Точно изстреляното копче улучило разбойника и той паднал мъртъв на земята. Има и друго предание, в което се твърди, че Жилка, който се отбранявал заедно с хората от дружината му, бил улучен фатално от няколко куршума. Когато стрелбата от дъба спряла, войниците се покачили на дървото и видяли, че разбойникът е мъртъв.

След това и останалите разбойници били заловени и хвърлени в тъмница, но никой от тях не издал къде е дукатите и другите ценни вещи, заграбени от Жилка. Златото, скъпоценностите и бижутата, за които се твърди, че са били скрити от разбойника в кухини в клоните на дъба, не са намерени и до днес. Името на Жилка престанало да стряска съня на богатите търговци, но бракониерите продължили да преследват дивеча. А тялото на разбойника било предадено на семейството му, както повелявал стария обичай. На погребението върху гробището бил поставен дъбов ковчег с отворен капак, за да може вдовицата му да оплаче своя мъртъв съпруг. Там били засадени цяла група малки дъбове и мястото се нарича „при Жилковия дъб“.

_{Жилковият дъб, 2019 год.}

Дървото, наречено Жилков дъб (чеш. Žilkův dub) представлява дърво-паметник, издигащо се в гората Доубрава, разположена в окръг Ходонин, в Южноморавския край на Чешката република. Намира се на два километра от селището Бзенец-Прживоз (намиращо се между градовете Бзенец и Стражнице), недалеч от горския път, водещ до туристическата база Литнер и по-нататък към село Ратишковице. Дъбът е висок 22 метра, стволът му е с обиколка 4,8 метра и диаметърът на короната е около 34 метра. Жилковият дъб представлява само една част от малкото останки от първоначалната тривековна дъбова стойка, според която местността се нарича Доубрава (което означава „Дъбрава“), въпреки че днес там растат предимно борови дървета. Жилковият дъб е защитено дърво от 10 август 2001 год. В близост до него е монтирана информационна табела и беседка с места за сядане. Този дъб и ясеновото дърво, издигащо край порутения замък Долни Мощенице в моравското село Хисли, са най-големите дървета в Чехия. През зимата на 2012-2013 г. Жилковият дъб изсъхва.