News

Сахат тепе се намира в централната част на Пловдив, на около 60-70 метра западно от главната пешеходна зона на града - улица „Kняз Александър I“. В непосредствена близост до тепето се намират голям брой жилищни и търговски сгради. Границите на хълма са ограничени от север от улица „Христо Г. Данов“, от изток от улица „Княз Александър I“, от юг от улица „Дондуков“ и от запад от улица „Преслав“ по цялата й дължина до булевард „Руски“ и след това по самия булевард до кръстовището с улица „Христо Г. Данов“.

Хълмът е висок около 46 метра и е на надморска височина от около 210 м.

Смята се, че в древността на върха на този хълм се е издигал храм, посветен на римската богиня Венера, руините на който са открити при разкопки. По време на разкопките са намерени и останки от водни и слънчеви часовници, което означава, че в древни времена хълмът е бил използван за измерване на времето.

Най-често използваното име на хълма е Сахат тепе (в превод от турски означава Часовников хълм). Името му е дадено от османските жители на града заради часовниковата кула, построена през 16-ти век на върха му. Това име се използва за обозначаване на хълма от началото на османското владичество в тази област. Хълмът е споменат и от турския пътешественик, писател и географ Евлия Челеби в книгата „Пътуване на Евлия Челеби през българските земи в средата на 17-ти век“, написана по време на пътуванията му по българските земи от 1651 до 1654 г., в която той разказва за възвишението, наречено Сахат тепе, на върха на което има часовникова кула, напомняща на минаре, както и за великолепните гледки, откриващи се от този връх към града.

Най-сериозното изменение на хълма през годините е през 1812 година (според арабския надпис над входа).

_{Часовниковата кула. Фото: Ивайло Лазаров.}

Часовниковата кула на върха на хълма, освен че е измервала времето, се е използвала и като пожарникарски наблюдателен пост в периода между Първата и Втората световни войни. Наличието на пожар е било оповестявано от отговорното лице с оръдейни изстрели.

Най-старото име на Сахат тепе е Венерин хълм ( хълм на любовта).

Според елински историци тепето, заедно с древното селище, което се е намирало върху него, е наричано Колиби.

Съществуват мнения, че в миналото Сахат тепе се е казвало Орфеев хълм, но това название не е документирано.

На картата на немския инженер Хохщетер от 1869 г., изготвена на базата на османски официални документи, хълмът е обозначен като две тепета. Южният връх е означен като „Топлартепе“ (от топ, т.е. оръдие). Точно от това място с оръдейни салюти се отбелязвали празниците. Този връх е използван за барутен склад на пловдивския гарнизон. Северният връх е означен като „Сахаттепе“.

_{Изглед към южния връх на Сахат тепе.}

В първия модерен градоустройствен план на Пловдив, изготвен от Йосиф Шнитер и утвърден през 1896 г., хълмът получава ново име - Часовия хълм. През същата година е извършено първото планирано залесяване на тепето с приетия „План за залесяване на хълмовете Сахат тепе“.

През 1900-ата година Сахат тепе е преименувано на градина „Княз Борис“.

За кратко време хълмът носи името на Васил Коларов – бивш държавен глава и министър-председател на Народна република България.

Официалното име на Сахат тепе е Данов хълм. Идеята за назоваване на хълма с това име датира от 1905 г. в памет на инициативата за залесяване на пловдивските хълмове, дошла през 1881 г. с тогавашния кмет на Пловдив Христо Г. Данов. Той обаче също е имал лична привързаност към хълма, тъй като сградата на неговата печатница е стояла в северното му подножие.

Сахат тепе е наричано също така и Тепето на телевизионната кула, заради станцията на радиото и телевизията в Пловдив, чиито радио-предаватели се намират на южния му връх. Радиорелейната телевизионна станция, построена на 18 януари 1956 година (на 1 юли 1960 година започва излъчване).

_{Телевизионната кула на Сахат тепе. Фото: Ивайло Лазаров.}

На върха на Сахат тепе се е намирал турски барутен погреб, известен като „барутницата“. На 3 август 1932 г. Пловдивската община обявява конкурс за построяване на заведение на това място. На 19 февруари 1933 г., ресторантът „Сахат тепе“, представляващ едноетажна постройка с градина, е открит за посещения. След 1944 г. увеселителното заведение, вече под името „Младежка среща“, продължава да работи. През 1975 г. ресторантът е съборен с цел да се издигне нов, по-голям и по-модерен, на име „Хеброс“, но тази идея не е реализирана.

На върха на Сахат тепе се намира паметник на Христо Г. Данов, построен през 1933 година, по инициатива от студентското дружество „Тримонциум“.

_{Паметник на Христо Г. Данов в седловината между южния и северния връх на Сахат тепе.}

В подножието на Сахат тепе се намира площад Джумая, където е разположен северният край на Античният стадион на Филипопол. Филипопол е едно от имената на Пловдив по времето на Древния Рим (другото е Тримонциум).

В основата на тепето се намират също така и сградата на Радио Пловдив и каменното здание на Евангелската съборна църква.

На Сахат тепе се намират нефункциониращи бомбоубежища, в които се помещават заведенията „Скалата” и „Даяна” на ул. „Княз Дондуков-Корсаков”.

Горната част на Сахат тепе се нарича природен паметник Данов хълм. Мястото се характеризира с наличието на сианитни скали, образуващи уникални морфологични форми и специфичен щанд, който отчасти е от паркова зона и отчасти с естествен произход. Сиенитовите скали са подобни на скалите на останалите пловдивски хълмове, които представляват специфика, уникална за Пловдив.

Природният паметник Данов хълм е обявен на територията на района със заповед на Министерството на околната среда № PD-466 от 22.12.1995 год. Природният паметник е обявен на площ от 5,24 хектара. Причината за обявяването на природния паметник Данов хълм е преди всичко опазването на ландшафта с уникални сиенитни геоморфологични образувания, с цел запазване на неговата природонаучна, както и естетическа стойност. Статутът на защита е потвърждаван и изменян няколко пъти през 2004, 2006, 2008 и 2017 год. В допълнение към основната причина за защита - т.е. запазването на уникален ландшафтен обект - са установени и други причини, които са опазването на специфични растителни и животински видове.

Общо 228 вида висши растения се срещат на територията на датския природен паметник, като 6 от тези видове са идентифицирани като видове с природозащитно значение в това находище. От тях три вида са включени в Червената книга на България, а четири вида представляват балкански ендемити. От видовете, които могат да бъдат намерени на територията на природния паметник, но с рядко срещано явление като цяло на територията на България или региона, 6 вида са значителни. Това са влакнодайно коило (Stipa capillata), южна копривка (Celtis australis), смокиня (Ficus carica), лерхенфелдово плюскавиче (Silene lerchenfeldiana macedonica), хинап (Ziziphus jujuba) и храстовиден смин (Jasminum fruticans ). Общо 12 вида, срещащи се в Сахат тепе, са инвазивни (не са естествено разпространени това място).

От представителите на влечугите е защитен балканския гекон (Mediodactylus kotschyi). От птиците, живеещи в България, по-голямата част попадат под известна степен на защита и това се отнася и за всички видове птици, срещащи се в Сахат тепе, от които има общо 33. Въпреки това, има само един вид, който е включен в Червената книга. Това е дивият гълъб (Columba livia). От гризачите, срещащи се в хълма, само обикновената катерица (Sciurus vulgaris) има статут на защита, въпреки че не е включен в Червената книга на България, но попада под закрила в рамките на Международния съюз за защита на природата. Други гризачи, открити на Сахат тепе, са домашната мишка (Mus musculus) и тъмният плъх (Rattus rattus). От прилепите 14 вида се появяват на територията на природния паметник и не може да се твърди със сигурност, че всички те са с постоянно съществуване. От тези 14 вида всички са защитени, от които 12 са включени в Българската червена книга под различни степени на защита. Освен гризачи и прилепи, в зоната на природния паметник има само един представител на класа бозайници, обикновената къртица (Talpa europaea) и тя няма статут на защита. От безгръбначните, срещащи се на територията на датския природен паметник, не е установен вид с определена консервационна стойност.

Природният паметник Данов хълм е разделен на три зони:

Зона А: т.нар предназначена зона с ниска степен на защита - тя представлява част от територията в западната част на природния паметник, където се намира лятно кино Oрфей. Растителността в тази част на природния паметник е предимно с декоративен характер.

Зона Б: хълмиста зона със средна степен на защита - състои се предимно от горната част на хълма. Растителността е отчасти паркова, отчасти естествена. В тази зона вече има видове с природозащитно значение.

Зона В: зона с висока концентрация на видове с природозащитно значение с висока степен на защита - това е зона, разположена на юг от радио-телевизионната кула и в която има уникални видове от гледна точка на опазването за природния паметник.