Той обяснява своите философски възгледи в „Gedanken zu einer Weltanschauung vom Standpunkte des Ingenieurs“ (Размисли върху светогледа от едно инженерно мнение, Берлин, 1931 г.). В работата си Стодола се доближава до социалните, политическите и натурфилософските проблеми на периода, в който е живял като инженер. Той подчертава значителното влияние на технологиите върху развитието на човешката цивилизация. Стодола сравнява техниката с „пулсиращ кръвен поток, който храни целия материален живот“. Той обаче забелязва и противоречието на последиците от техническото развитие и посочва негативните форми на неговото използване. Стодола посочва внимание на негативните аспекти на капитализма и обръща голямо внимание на положението на работниците: „Често забравяме, че работникът и ние инженерите сме еднакво незаменими, еднакво съществени елементи на голям технически организъм ...“.

Според Стодола положителният възход на технологиите има потенциала да издигне човека и неговото съществуване до нов етап, в който остатъците от робството и тежкия труд изчезват. Такъв облекчен човек ще може да развие и развие своите умствени и умствени способности. Стодола забелязва постепенната автоматизация и механизация на производството и връзката им с заетостта на работническата класа. Той обръща голямо внимание на икономическите кризи. Стодола осъзнава необходимостта от икономическо планиране. В края на книгата той се занимава с някои философски категории причинно-следствена връзка и съвременни философски и идеологически насоки (бихевиоризъм, неопозитивизъм, психоанализа ...). Стодола подчертава значението на изкуството в човешкия живот.

_{Аурел Стодола}

Аурел Бохуслав Стодола е роден на 11 май 1859 г., в град Липтовски Микулаш, Кралство Унгария (днес градът е част от Словакия). Младият Аурел Стодола посещава немското училище в град Левоча, завършва Висшето държавно училище в град Кошице. От 1876 г. учи инженерство в Будапеща, а от 1877 г. - машиностроене в Цюрих. През 1883 г. продължава обучението си в Техническия университет в Шарлотенбург в Берлин. Завършва обучението си през 1884 г. в Сорбоната в Париж. След това работи в Чешко-Моравския инженерен завод в Прага, но не след дълго преминава в инженерната компания Ruston a spol. От юли 1889 г. става главен дизайнер на компанията, като натрупва практически опит в проектирането, сглобяването и тестването на енергийни машини. Когато през 1892 г. получава предложение да преподава в Политехническия университет в Цюрих, го обмисля, допитва се до семейството си и въпреки други изгодни предложения от европейски университети и инженерни компании, в крайна сметка приема поканата и остава верен на Политехниия университет в Цюрих, който той самият завършва, до пенсионирането си, т.е. в продължение на 37 години.

Наричан още приживе „бащата на турбините“, Стодола, който също така е притежавал и изключителен музикален талант, е от онези словашки учени и техници, които поради националния гнет и лошите социални условия не намират работа на родна земя, а в чужбина. Науката в Словакия през втората половина на 19-ти век и в началото на 20–ти век е съществувала в изключително трудни условия. Нямало е истински научни институции, нито лаборатории с оборудване.

Стодола оставя дълбока следа в университета в качеството си на учен и педагог. Като ръководител на катедрата по машиностроене, той се посвещава на нов отдел на парни турбини и газови (горивни) турбини. Стодала предвижда огромното развитие и използване на тези топлинни машини толкова точно, че теоретичните му изследвания и математическите изчисления са все още актуални и днес.

През 1892 г. Аурел Стодола приема покана като доцент в Техническия университет в Цюрих, където скоро става професор (1893) и остава там до пенсионирането си през 1929 г.

Той изнася първата си лекция на 23 октомври 1892 г. , на която присъстват 80 слушатели. Три години след пристигането си той получава одобрение да подготви лаборатория. Изграждането на лабораторията се извършва през годините 1897 - 1899 и дава възможност на Стодола да изучава точно физичните процеси и да експериментира.

През 1897 г. Стодола е поканен на Международния конгрес на математиците в Цюрих, където изнася и доклад. През 1900 г. е поканен като съдебен заседател на Световното изложение в Париж.

Аурел Стодола поддържа професионални и приятелски контакти с много важни учени, включително Алберт Айнщайн, който го уважава дълбоко. Информацията, която се появява в някои източници, че Айнщайн е бил ученик на Стодол, не е вярна по простата причина, че Айнщайн е учил в друга политехника и не е посещавал официално предметите, които е преподавал Стодола.

През 1892 г. Стодола основава турбомашинна лабораториа, известна днес като Лаборатория за Преобразуване на Енергия.

Аурел Стодола става известен като специалист в областта на турбомашините и топлинните машини. Формулира закона за производителността на турбината, наречен на него. Консултациите на Стодола допринасят за създаването на първата многостепенна турбина, изобретена от Хенри Зоели през 1903 г. и на първата готова за производство турбина – дело на Ханс Холцварт през 1905 г.

През 1903 г. Стодола става известен с книгата си „Парните турбини и техните перспективи като топлинни машини“. В нея той обобщава практически всички предишни знания от областта на парните турбини, за които сам допринася значително. В допълнение към термодинамичните проблеми, свързани с проектирането на турбините, книгата обсъжда аспекти на газовата динамика, якост на вибрации, устойчивост на материали от конструктивни елементи, включително бързо въртящи се, концентрация на механични напрежения върху отвори.

Книгата е публикувана в няколко издания, които професор Стодола непрекъснато допълва, шестото от 1925 г. представлява публикация с 1157 страници и 1141 рисунки и 14 диаграми. Преведена на руски, френски, английски и китайски, препечатвана многократно до 1945 г., книгата е изучаван акато класически учебник от няколко поколения машинни инженери по целия свят.

През 1915–1916 г. Стодола си сътрудничи с немския хирург Фердинанд Зауербрух, с когото разработва усъвършенствана ръчна протеза с механично задвижване. Това сътрудничество бележи един от първите документирани примери за обединяване на усилията на хирург и инженер. Зауербрух казва: "Оттук нататък хирургът, физиологът и техникът (протезист / инженер) ще трябва да работят заедно."

Айнщайн казва за Стодола: „Ако беше роден през Ренесанса, той щеше да стане велик художник или скулптор, защото най-големият импулс на личността му беше нуждата от творчество и въображение. Той предаваше тази мощен устрем на своите ученици в продължение на много години от плодотворната си педагогическа дейност. Въпреки че основната движеща сила на творчеството му беше процъфтяващата творческа дейност, силата му си оставаше в постоянното желание за знания и необикновената яснота на идеите му. "

В научната си работа той се фокусира върху областта на теорията на автоматите. регулиране на машините, положи научните основи за проектиране и изграждане на парни и горивни турбини. За парата той изчислява и прилага т.нар. Ентропичната диаграма на Молиер, която продължава да допълва.

Стодола е разработчикът на термопомпата. Неговата термопомпа от 1928 г. все още работи в Швейцария и загрява кметството в Женева с отвеждане на топлината от водата на езерото (представлява затворен кръг).

През 1928 г. Стодола погребва по-голямата си дъщеря, чието самоубийство понася много зле и решава да се пенсионира. Той обаче продължава своите изследвания, подготвя експертизи, оценки, участва в експерименти и тестове. Публикува свой труд, посветен на философията на технологиите. Той внимателно изучава работата на А. Айнщайн и на 80-годишна възраст посещава лекции за най-новите постижения в теоретичната физика.

Стодола също така се занимава с философски и икономически въпроси и води кореспонденция с Алберт Айнщайн и близкия си приятел Алберт Швайцер – известния германски лекар, философ и филантроп. Аурел Стодола насърчава швейцарските предприемачи да предоставят финансова подкрепа за болница „Швайцер“ в Африка.

_{Стодола по време на теста на първата 4000 кВт газова турбина от Brown, Boveri & Compagnie, 1939 г.}

Стодола работи в тясно сътрудничество с индустриите за разработването на първите практични газови турбини, по-специално с швейцарската компания Brown, Boveri & Cie, която построява първия електрогенератор, задвижван с газови турбини през 1939 г.

Поздравителното писмо, написано от Айнщайн и М. А. Бес до Стодола по случай 70 -ия му рожден ден, е добре известно.

Умира на 25 декември 1942 г. в Цюрих. Погребан е в Липтовски Микулаш от 1989 г.

Публикации и отличия

Парните турбини и техните перспективи като топлинни машини (Берлин, 1903)

Парни и газови турбини (Берлин, 1922)

Мисли за мирогледа от инженерна гледна точка (Берлин, 1931)

Загадъчният природен мироглед (Цюрих, 1937).

_{Бюст на Аурел Стодола в Словашкия Технологичен университет в Братислава.}

През 1901 г. Стодала е назначен за почетен доктор на университета в Цюрих, през 1905 г. е удостоен със званието д-р. инж. хон.кауз аи четир от Висшиятехнически университет в Хановер и години по-късно от Политехническия университет в Цюрих. През 1908 г. е удостоен с най-високото отличие с медала на немските инженери Грасхоф, а през 1940 г. Англия му присъжда златния медал Джеймс Уат. Той е удостоен и с почетен доктор от Немският технически университет в Бърно и през 1929 г. от Чешкия технически университет в Прага. Бил е и член-кореспондент на Френската академия на науките. Номиниран за Нобелова награда седем пъти.

Астероидът 3981 Stodola е именуван в чест на Аурел Стодола. По случай 150-годишнината от рождението му Словашкият технологичен университет в Братислава обявиява 2009 г. за Година на Аурел Стодола. По този повод Националната банка на Словакия издава първата колекционерска евромонета на Словашката република с портрет на Стодола. Номиналната стойност на сребърната монета е 10 евро. Монетата има статут на законно платежно средство, но само в Словакия.