News

Конкретната работа с филмовата клапа се извършва от втория асистент-оператор на филмовата продукция.

В ерата на немите филми основното изискване за идентификация на филмовата лента по време на снимки е плочата за писане.

Клапата във форма на две пръчки, свързани заедно, е изобретена от австралийския режисьор Франсис Уилям Тринг, който по-късно става ръководител на Efftee Studios в Мелбърн, Австралия. Клапата е усъвършенствана от Леон М. Леон (1903-1998), пионер в звуковото инженерство.

_{Франсис Уилям Тринг}

Клапата съчетава плоча с „филмови пръчици“ или „пляскащи пръчици“. На плочата са написани името на продукцията, сцената и „дубълът“, който предстои да бъде заснет, и др. информация. Асистент-орераторът държи дъската с пръчициге, така че плочата е да е в полето на камерите, след което „затваря“ пръчиците.

Затварянето на филмовите пръчици лесно се идентифицира във визуалния трак, а острият „пляскащ“ шум лесно се идентифицира на отделния аудио-трак. Двата трака по-късно могат да бъдат точно синхронизирани чрез съвпадане на звука и движението. Тъй като всеки запис е идентифициран както на визуалните, така и на аудиозаписите, филмовите-сегменти лесно се съчетават с аудио-сегментите.

Съвременните клапи обикновено се състоят от чифт дървени пръчици върху бяла дъска или полупрозрачна плоча от акрилно стъкло. На филмовите пръчици има диагонално преплетени черно-бели линии, чрез които се осигурява ясна визуална представа за „пляскането“ при повечето условия на осветление. През последните години в употреба навлизат пръчки с калибрирани цветни ивици.

Използват се и дигитални клапи, които представляват обикновени клапи с вградени електронни кутии, показващи електронен SMPTE-времеви код. Времемият код, показван на клапата, ще бъде синхронизиран с вътрешния часовник на камерата, така че за редактора е лесно да изтегли метаданните за времевия код от видео файла и звуковия клип и да ги синхронизира заедно. Пръчиците на клапата все още трябва да бъдат затваряни, за да се гарантира възмажността за ръчна синхронизизация на заснентия материал и аудиото, ако съвпадането с електронния времеви код не успее.

_{Филмова клапа, 1953 год.}

Клапата обикновено включва датата, заглавието на продукцията, името на режисьора, името на орератора, и информация за сцената, като за това се използват две системи:

- Американска система: номер на сцена, ъгъл на камерата и номер на заснемане; напр. сцена 24, В, дубъл 3;

- Европейска система: номер на таблицата, номер на дубъла (с буквата на камерата, заснемаща таблицата, ако използвате настройка на няколко камери); напр. плоча 256, дубъл 3С.

Често европейската система включва и номера на сцената; обаче може да се използва отделен лист, който картографира номера на таблицата с номера на сцената, ъгъла на камерата и номера на снимката, ако номерът на сцената не е включен в таблицата.

Клапата обикновено се използва за идентифициране на всички изпълнения на продукция, дори и такива, които не изискват синхронизация, като например MOS (стандартно съкращение на жаргон във филмовата продукция, използвано в отчетите на филмовата продукция, за да се покаже, че свързаният филмов сегмент няма синхронен аудио-трак). Когато една плоча се използва за отбелязване на MOS, тя се държи полуотворена, с ръка, блокираща пръчиците, или затворена, с ръка над пръчиците.

Вторият асистент-оператор обикновено отговаря за поддръжката и експлоатацията на клапата, докато помощник-сценаристът отговаря за определянето на коя система ще се използва и какви номера трябва да има дадения дубъл. Помощник-сценаристът обикновено се счита за краен арбитър в случай на неясна ситуация.

_{Филмова клапа}

Понякога в края на филмовия дубъл се заснема т. нар. "опашка" (анг. tail slate), като клапата се държи с главата надолу. Това се прави, когато плочата не е заснета в началото на заснемането, поради това, че камерата е настроена за заснемане по такъв начин, че дъската не може да бъде заснета, например когато е настроен конкретен фокус или рамка и не може да бъде се променя докато дубълът не е завършен. „Опашките“ също се използват често, когато режисьорът решава, че „пляскането“ на плочата в началото на сцената би отклонило вниманието на актьора, например при заснемане на силно емоционално представление.

Съществуват конвенционални клапи, които имат задържащо устройство за таблет или смартфон и реагират на затварянето на клапата. Така че на практика може да се комбинира „интелигентното“ с „конвенционалното“ и да се получи чиста точка на синхронизация.