Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com
facebook
instagram
twitter


Народни носии





ОБЛАКЪТ НА ООРТ

28.08.2021
Облакът на Оорт.
Изображение: Pablo Carlos Budassi

На всеки 24 часа Земята се завърта около оста си, а на всеки 365 дни се завърта около Слънцето. Като част от Слънчевата система, Земята изглежда стабилна и неизменна, но не може да се каже същото и за Облака на Оорт.

Хаос царува на 50 000 AU от Земята (1 AU е разстоянието между Земята и Слънцето). На това разстояние, в студените дълбини на нашата Слънчева система, откриваме Облака на Оорт. На малко над 7,4 трилиона км от слънчевата повърхност, плътният облак очертава хипотетичната граница на влияние на Слънцето.

Тази част от нашия квартал е почти една четвърт от разстоянието до Проксима Кентавър, най-близката звезда до Слънцето. Облакът на Оорт е дом на няколко трилиона отделни обекта, по-големи от 1 км и няколко милиарда обекта с диаметър над 20 км. Смята се, че тази огромна маса обекти е остатъкът от ранната слънчева система. Тя се състои от всичко, което не се е сляло в планети, не е погълнато от Слънцето и не е станало част от астероидния пояс, между Марс и Юпитер.

За разлика от планетите, които обикалят приблизително в една и съща равнина на Слънчевата система, Облакът на Оорт е сферично разпръснат материал, обгръщащ Слънцето. Гравитационното взаимодействия между обектите ги променя и измества, като изпраща някои от тях във вътрешната планетарна област и изхвърляйки други извън Слънчевата система.

Облакът на Оорт

За първи път идеята за съществуването на такъв облак е представена от естонския астроном Ернст Йопик през 1932 г . Независимо от него през 50-те години на миналия век идеята е представена от холандския астрофизик Ян Оорт, с цел да се обясни факта, че повечето комети биват унищожавани само след няколко преминавания през вътрешността на Слънчевата система. Според теорията, облакът на Оорт съдържа милиони кометни ядра, които са стабилни поради факта, че се намират на значително разстояние от Слънцето и само понякога биват отклонявани по орбити, преминаващи през вътрешността на Слънчевата система.

Кометите в този облак биват разглеждани като късопериодни и дългопериодни. Кометите с кратък период имат орбитален период от около 200 години средно. Някои от дългопериодичните комети имат орбитални периоди от десетки хиляди години. Например, кометата Hyakutake за последно е видяна да преминава близо до Слънцето през 1996 г., само на 14,8 милиона км от Земята. За съжаление никой жив днес няма да я види отново. Орбиталният период на Hyakutake е повече от 70 000 години (така че ако не доживеете до 71996 година, вероятно няма я видите).

След като тези външни гости преминат близо до Слънцето, те могат да се движат в Слънчевата система в продължение на хиляди години, ако не бъдат изхвърлени в междузвездното пространство, или ако не се сблъскат с някоя планета или голям астероид.


 Ваньо Янков
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |