News

Йозеф Швейк е чех, пехотинец от запаса, търговец на откраднати кучета и кучета-помияри с фалшифицирани родословия. Веднъж, вече уволнен от австро-унгарската армия поради „слабоумие“, той отново бива призован като „пушечно месо“ с избухването на Първата световна война. Потискан от бюрократите, полицията, лекарите, весел и приказлив, но в никакъв случай простодушен, както изглежда на пръв поглед, Швейк с нежелание следва своите дълът и труден, но пълен с приключения и забавни ситуации, път към фронтовата линия.

Швейк е гражданин на Прага, който познава и обича своя град много добре. Той споменава, че е живял в Прага, първо на улица Опатовичка, а след това и на улица Кременцова (между другото, тази улица е мястото, където се намира знаменитата бирария „При Флекс“, която многократно се споменава в романа). Освен това, Швейк познава добре географското разположение на различни чешки региони, от което може да се предположи, че е пътувал много из Чехия – която по онова време е част от Австо-Унгария. Швейк потвърждава това и посочва също, че е посетил и немския град Бремен.

Като момче Швейк е учил аптекарско дело, преди провеждането на паричната реформа от 1892 г. в Австро-Унгария. Ако се приеме, че това е началото на 1890-те години и Швейк по това време е на 8-10 години (възрастта, когато децата тръгват на училище), то тогава се оказва, че той е роден в началото на 1880-те, и към момента на събитията, описани в романа, вече е навършил тридесет години. Освен това, прогнозната възраст на Швейк е свързана с годината на раждане на Хашек - 1883 год.

_{Швейк, изобразен от Йозеф Лада}

Известно е също, че Швейк е участвал във военни учения в град Писек през 1910 г., а през 1912 г. е бил даден на военен съд в град Терезин. Като се има предвид, че срокът на активна служба в общите имперски части на Австро-Унгария е три години, това значи, че Швейк е служил за първи път в армията през 1909-1912 или 1910-1913 год. Въз основа на възрастта за призоваване на наборните войници в редиците на армията (21 години), става ясно, че Швейк може да е роден през 1888 или 1889 г. и в началото на повествуванието той е на 25-26 години.

За роднините на Швейк не се споменава почти нищо. Известно е, че той има брат, който работи като гимназиален учител и е офицер от запаса.

На пръв поглед Швейк създава впечатление за простоват, глупав човек. Всъщност той е талантлив диверсант, безкористен авантюрист, за когото диагнозата „идиотизъм“ е само прикритие за неочакваните му лудории. "Официалният идиотизъм" на Швейк в романа е само средство за подчертаване на всеобхватния милитаристки и полицейски идиотизъм на агонизиращата Австро-Унгарска империя.

Швейк съхранява в паметта си най-различни истории от своя пълен с приключения живот. Всяко произшествие, което се случило с него, той е готов да коментира с подходящ поучителен или хумористичен разказ.

За първи път Швейк се появява в сборника с разкази на Хашек „Добрият войник Швейк и други удивителни истории“, публикуван през 1912 год.

_{Швейк в затвора. Илюстрация към поредица от разкази преди Първата световна война, където известният герой се появява за първи път.}

През 1915 г., по време на Първата световна война, Ярослав Хашек, който участва във войната като войник от австро-унгарската армия, попада в руски плен – заловен е в битката при село Хорупан (на около 12 км северозападно от украинския град Дубно). Впоследствие се присъединява към Чехословашките легиони в Русия.

Хашек отново се връща към образа на Швейк: през юни 1917 г. разказът „Храбрият войник Швейк в плен“ е публикуван в Киев в скромно джобно издание. Този разказ става най -популярната сред книгите, публикувани през тези години в Киев. От тиража обаче са оцелели само няколко копия. Тази книга се превръща в пролог към романа на Хашек. След завръщането си в Прага, писателят създава монументален роман в шест части – главен герой отново е войникът Йозеф Швейк. В края на 1922 г. Хашек започва четвъртата част на романа, но не успява да я доведе дори до средата. Последният път, когато той диктува, е на 29 декември 1922 год. Ярослав Хашек умира на 3 януари 1923 год. Смъртта му не му позволява да завърши „Приключенията на добрият войник Швейк по време на Световната война“..

Класическият визуален образ на Швейк и други герои в романа е създаден от приятеля на Хашек, художника Йозеф Лада. Неговите няколкостотин илюстрации (рисунки с мастило) биват използвани не само в различни издания на романа, но са публикувани и като отделни книги.

„Приключенията на добрия войник Швейк по време на Световната война“ далеч не е само хумористичен роман. Това произведение е и сатира, изобразяваща много убедително с помощта на всякакви карикатури, странни фигури и необичайни ситуации плачевните условия, преобладаващи в Австро-Унгария. Хашек също така използва жанра гротеска и фарс, борави с прости и разбираеми изразни средства, всичко е насочено към осмиване на безсмислената война и стария ред.

Романът има продължение, написано от чешкия журналист Карел Ванек, озаглавено „Приключението на добрия войник Швейк в руски плен“ (1923).

Смята се, че Хашек е имал намерение да напише, че след Октомврийската революция Швейк „преминава на страната на народа и заедно с народа участва в освободителните битки в Китай“.

В „Разказ за доблестния шведски войник“ (1907) за първи път Хашек представя гротескно изображение на „доблестен войник“, който смята за най-висше щастие да умре за своя господар – образът на войника може да се разглежда като скица на бъдещата „защитна маска“ на Швейк. Предполага се, че един от възможните прототипи на Щвейк е героят на хумореската на Иван Олбрахт „Историята на Емануил Умачени”, публикувана през 1909 г. в пражкото хумористично списание „Koприва”, с което Хашек скоро започва активно да си сътрудничи. Смята се също, че прототипите на Швейк са били двама души, с които Хашек се е познавал: ефрейтор Йозеф Швейк и Франтишек Страшлипка – прислужващ войник на лейтенант Лукаш, командир на 91-пехотен полк на австро-унгарската армия - частта, в която служи Хашек по време на Първата световна война.

_{Мини-скулптура на фасадата на бирения бар "Гамбринус" в Одеса.}

Образът на Швейк предизвиква противоположни оценки: преди Втората световна война преобладават отрицателните отзиви; след установяването на социализма този художествен герой като цяло се тълкува положително, като носител на революционен и антивоенен дух. Швейк има чертите на „малкия чешки човек“, но няма съдбата на чешкия войник, нито пък обобщава в себе си чертите на чешкия национален характер. Неговата фигура е обгърната от мистерия, не нищо в поведението му не се променя, не подлежи на развитие. Въпреки реалистичните ситуации, в които се намира, той изглежда като дошъл от друга реалност, приличайки повече на митично същество, отколкото на обикновен човек. Чревоугодник и любител на алкохола, Швейк се приспособява към статуквото и използвайки груби шеги и цинизми, разкрива абсурда в света. Сегашното масово възприемане на образа на Швейк се допълва от вулгаризираното му популяризиране като символ на бирената култура, активно експлоатирано от туристическия и сувенирния бизнес.

Думите „швейк“ и „швейковщина“ стават (в преносен смисъл, като синоним за глупост) част от чешкия словарен запас.

Астероидът (7896) Швейк е наречен така в чест на добрия войник Швейк.

Първият паметник на Швейк се появява на 12 октомври 2000 г. в град Хуменне, Източна Словакия.

През 2003 г. в Санкт Петербург е издигнат паметник на Швейк, намиращ се на Балканския площад по протежението на улица Ярослав Хашек. През същата година скулптура на Швейк се появява в град Омск - на булевард „Карл Маркс“, близо до кръчмата „При Швейк“.

Също така в Русия има паметници на Швейк, монтирани в Москва, Бугулма и Самара. В град Анапа има дървена скулптура на Швейк, намираща се на улица Горки.

В Украйна паметници на Швейк са монтирани в Одеса, Ужгород, Лвов, Донецк, Луцк и Киев, както и в село в Скеливка, Лвовска област.

През 2014 г. се появява първият паметник на Швейк в Чехия - в село Путим, Южночешки край.

Паметници на Швейк се издигат и в полските градове Санок и Пшемисъл, както и в чешките Оломоуц, Липнице над Сазавоу и Кралупи над Вълтавоу.