News

Уотсън е най-добрият приятел на Холмс, негов съквартирант и помощник в детективската му дейност. Заедно с Шерлок Холмс, д-р Уотсън се появява за първи път в романа „Етюд в червено“ (1887). Последната работа на Дойл с участието на Уотсън и Холмс е разказът "Имението Шоскъмб" (1927).

Уотсън е разказвач от първо лице на всички истории, с изключение на четири от случаите.

В ранните общи очертания на сюжета помощникът на Холмс е наречен Ормънд Сакер, преди Дойл най-накрая да го назове Джон Уотсън. Малкото име на Уотсън се споменава само четири пъти в разказите за Шерлок Холмс.

Средното име на Уотсън е Хамиш. Предположението се основава на два факта от книгите: първоначалното "H." и споменаването на името Джеймс. Коментаторите намират изход в шотландската версия на името Джеймс - Хамиш. Британският сериал „Шерлок“ също използва това второ име.

Самият Конан Дойл се счита за прототип на д-р Джон Х. Уотсън, но сър Артър в мемоарите си посочва за такъв майор Алфред Ууд, който е секретар на Конан Дойл и прекарва близо 40 години с него в това си качество.

Възможни прототипи са и Уилям Смит, остеопат от Лунди (Шотландия), лекарят от Саутси Джон Уотсън, който е служил в Манджурия, както и военният хирург Александър Франсис-Престън.

_{Илюстрация на д-р Уотсън отляво и Шерлок Хормс.}

Годината на раждането на Уотсън не е посочена в разказите. Предполага се, че е роден на 7 юли (или7 август) 1852 г., но има вероятност и да е през 1853 год.

През 1872 г. Джон Уотсън постъпва в Лондонския университет, работи като хирург в болница „Свети Вартоломей“.

През 1878 г. получава степента на доктор по медицина. Постъпва на военна служба като военен лекар. Присъединява се към британските сили в Индия с 5-ти Нортънберлендски полк, преди да бъде прикрепен към 66-и (Беркширски) пехотен полк, участва във Втората англо-афганистанска война, бива ранен в битката при Maйванд (юли 1880 г.) от куршум от джезаил (ръчно изработена дълга пушка), страда от ентерична треска и е изпратен обратно в Англия на военния кораб „Oронтес“ след като се възстановява от раните си. След като здравето му е разклатено, той започва да получава дневна пенсия от 11 шилинга и 6 пенса в течение на девет месеца.

Местоположението на огнестрелната рана на Д-р Уотсън не е съвсем ясно. В „Етюд в червено“ Уотсън казва, че е ранен в рамото. В „Знакът на Четиримата“ той споменава, че мястото на раната е в крака му. В „Приключението на благородния ерген“ пък споделя, че този куршум е поразил един от крайниците му.

През 1881 г. д-р Уотсън се среща с Шерлок Холмс и става негов съквартирант на 221B Бейкър Стрийт.

Между 1883 и 1887 Уотсън известно време живее в САЩ. Има частна медицинска практика в Сан Франциско.

През 1888 г. брат му Хенри умира. Уотсън среща Мери Морстън (клиентка на Холмс, появява се в „Знакът на Четиримата“) и се жени за нея. Създава собствена лекарска практика в лондонския квартал Падингтън, която продава през 1891 г. и се връща в квартал Кенсингтън. Мери Морстън умира през 1893 г. или в началото на 1894 год.

През 1894 г. Уотсън прекратява дейността си в Кенсингтън и се връща на Бейкър Стрийт. През 1902 г. той се премества в апартамент на улица „Портата на кралица Ан“. Сключва нов брак, връща се към медицинската професия.

Датата на смъртта на Уотсън е неизвестна.

Доктор Уотсън е описан като класически джентълмен от викторианската епоха. Той е проницателен и интелигентен, въпреки че не владее дедуктивните умения на приятеля си. Дойл изгражда образа на Уотсън така, че прагматизмът на доктора да бъде допълнение към донякъде ексцентричния характер на Холмс.

В „Етюд в червено“, току-що завърнал се от Афганистан, Уотсън е описан „тънък като летва и кафяв като орех.“ В следващите текстове той е описан по различен начин като силно изграден, със среден или среден ръст, малко над средното, с дебел, силен врат и малки мустаци.

Уотсън е бил спортист: в „Съсексият вампир“ (1924) се споменава, че той е играл ръгби за Блекхийт, но се страхува, че физическото му състояние е спаднало от този момент. В „Смъртта на Чарлз Август Милвъртън“ (1899) Уотсън е описан като „средно голям, добре сложен човек - квадратна челюст, дебела шия, мустаци ...“

Уотсън става свидетел на уменията на Холмс в първото им общо дело. Когато случаят е решен, Уотсън се ядосва, че на Холмс не му се дава никаква заслуга от пресата. Когато Холмс отказва да запише и публикува разказа си за приключението, Уотсън се стреми да го направи сам. С времето Холмс и Уотсън стават близки приятели.

_{Сър Артър Конан Дойл (1859–1930), създател на Шерлок Холмс и д-р Уотсън. Снимка от 1914 г.}

В разказите на Дойл Уотсън е представен като биограф на Холмс. В края на първата публикувана история - „Етюд в червено“, Уотсън е силно раздразнен от претенциите на Скотланд Ярд по разрешаването на случая и заявява, че ще направи всичко, за да изтъкне заслугите на детектива. Холмс отговаря сериозно: „Можете да правите това, което ви харесва, докторе“.

Уотсън предоставя на Холмс редица ценни услуги: спасява живота му или поне разсъдъка му (в разказа „Дяволският крак“), съветва го по редица специални въпроси, свързани главно с медицината (например в разказите „Сребърен пламък“, „Имението Шоскъмб“, „Етюд в червено“).

В по-късните истории, написани след пенсионирането на Холмс (около 1903–04 г.), Уотсън многократно споменава, че след приключване на дейността си, Холмс проявява нежелание да продължава да публикува своите преживявания.

Уотсън е добре наясно както с границите на способностите си, така и със зависимостта на Холмс от него. Понякога Уотсън се опитва сам да разреши престъпления, използвайки методите на Холмс. Например, в „Баскервилското куче“, докторът ефективно разкрива няколко от многото загадки, с които се сблъскват двамата, а Холмс го хвали за неговата усърдие и интелигентност. Тъй като обаче Уотсън не е надарен с почти свръхчовешката способност на Холмс да се съсредоточава върху съществените подробности по случая и неговата необикновена гама от специализирани знания, той има ограничен успех в други случаи.

Уотсън е твърде хитър, за да бъде подходящ детектив. И все пак, както Холмс признава, той има неочаквани дълбочини за него; например, той има определена разновидност на „тих хумор", както детективът отбелязва в „Долината на страха“.

Уотсън не владее дедуктивните методи на Холмс, но може да бъде достатъчно проницателен, за да следва разсъжденията на приятеля си. В „Приключението на червения кръг“ се открива рядък случай, при който Уотсън, а не Холмс, тълкува правилно наличен факт. В „Баскервилското куче“, Уотсън показва, че е усвоил някои от уменията на Холмс да се справя с хора, от които се иска информация. (Както той отбелязва, „Не съм живял години с Шерлок Холмс за нищо.“)

Доктор Уотсън е много дискретен по харатер, а също и притежава изострено чувство за чест. Въпреки честото изразяване на възхищението си към Холмс, наличието на много стрес и напрежение от живота и работата с детектива водят до епизодична рязкост на характера, проявявана от Уотсън. Като например, откровеността на доктора относно употребата на наркотици от Холмс. Въпреки че употребата на кокаин е била законна и често срещана в ерата на Холмс, Уотсън директно критикува навиците на детектива.

С образа на д-р Уотсън Дойл създава прототип в криминалната литература, който оттогава е използван в множество детективски истории. Това не е действителният следовател, често представян като „гениален“, който разкрива престъплението, а неговият лоялен спътник, който съобщава за събитието и служи като посредник за читателя, на когото той винаги предоставя с толкова информация, колкото е необходимо. Обикновено има три функции:

1. Служи като контраст на главния герой, чиято гениалност е особено подчертана от неговото възхищение.

2. Записва всички данни, на които се основават заключенията на детектива.

3. Олицетворява социалната норма на епохата.

Освен това ролята и функцията на Уотсън са съществена част от прототипния разказен анализ. Тъй като почти всички истории за Шерлок Холмс са разказани от гледна точка на Уотсън, те също са силно зависими от неговото възприятие. Функцията на Уотсън като явен разказвач се отразява в текста, като описва външните взаимоотношения на героите и предметите, както и езика и мислите на персонажа (персонажите). Този тип разказвач позволява също оценка и коментар на събитията. Тъй като тези основни функции са отлично разработени от Дойл и поради огромното им значение са незаменими, Уотсън е важен прототип на изричен, авторски разказвач от първо лице.

Въпреки че Уотсън е най-известното въплъщение на такъв спътник на разказа, самият герой има предшественик в безименния разказвач от първо лице на разказите на Едгар Алън По за частния детектив Огюст Дюпен („Двойното убийство на ул. Морг“, „Тайната на Мари Роже“ и „Откраднатото писмо“).

Партньорството между Холмс и Уотсън повлиява на създаването на подобни криминални екипи в британската детективска литература през двадесети век, от детектива Еркюл Поаро и спътника на Поаро капитан Хейстингс (създаден от писателката Агата Кристи през 1920 г.), до инспектора на Колин Декстър Морс и сержант Луис, представен през 1975 г. Уотсън също така е повлиял на създаването на други измислени разказвачи, като Бъни Мандърс (помощникът на крадеца-джентълмен Артър Рафълс, създаден от писателя през Ернест Хорнунг през 1898 г.) и Арчи Гудуин (асистент на детектива Неро Уолф, създаден от писателя Рекс Стоут през 1934 г.).

_{Уотсън чете лоши новини на Холмс в "Петте оранжеви пипса". Една от емблематичните илюстрации на Сидни Пейдж.}

В Русия има музикална група "Доктор Уотсън", именувана на този герой. Специализирала е в изпълнения на ретро музика.

Шерлок Холмс и д-р Уотсън са герои на многобройни анекдоти.

Популярният израз „Елементарно, Уотсън“, използван от Шерлок Холмс, не се среща в нито един от разказите на Конан Дойл.

В телевизионния сериал Д-р Хаус, приятелят на главния герой д-р Джеймс Уилсън е директна препратка към образа на д-р Джон Уотсън (както д-р Хаус е препратка към Шерлок Холмс).

В произведенията за Батман, образът на Робин също е заимстван от този на д-р Уотсън.

На 27 април 2007 г. в Москва, на ул. Смоленская набережная, срещу британското посолство, е открита скулптурната композиция „Шерлок Холмс и доктор Уотсън“ (скулптор Андрей Орлов).

В чест на д-р Уотсън е наречен астероид открит през 1983 год.