Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com
facebook
instagram
twitter


Народни носии





МЪРКВИЧКА – ХУДОЖНИКЪТ БЪЛГАРОФИЛ

09.07.2021
Картината "Ръченица" на Иван Мърквичка

Иван Мърквичка е чешки художник, живял и творил в България в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Смятан е за един от основателите на българската модерна живопис.

Иван Мърквичка (имена по рождение: Ян Вацлав Мърквичка) е роден е в село Видим, близо до град Дуба, Австро-Унгария. Учи в Академията за изящни изкуства в Прага и в Мюнхенската академия. Мърквичка пристига в Пловдив през 1881 г. по покана на правителството на Източна Румелия. Назначен е за учител по рисуване в Пловдив - в гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ (Жълтото училище, известно още като Геровото училище), а по-късно в гимназия „Александър I“.

Той е първият учител по изобразително изкуство в България, който започва да обучава и момичета – което по думите му е било непознато в тези времена дори в Германия.

Автопортрет на Мърквичка.

Преподавателският метод на Мърквичка включва рисуване от натура и по гипсови модели. В автобиографията си той посочва, че по това време не е било възможно да се намери човек, който да позира като художествен модел.

Причината за това е в един тогавашен предразсъдък на българите, свързан с т.нар. „зазиждане"- суеверие, което вещае смърт – не само за хора, но и за животни. Когато е вървял по улицата, Мърквичка често се е спирал и незабелязано започвал да рисувал някакъв сюжет. Веднъж рисувал магаре, но щом неговият стопанин го вижда, веднага го отвежда, за да не бъде „зазидано“ в рисунката на художника.

През 1886 г. чешкият майстор прави първата си самостоятелна изложба, а после още две, заедно с гимназиалния си колега Антон Митов. В Пловдив Мърквичка създава и първите си композиции с маслени бои: „Пловдивски пазар" (1883), „Сакаджии" 1887), „Пловдивски пазар" (1888). Рисува и различни портрети. Заедно с чешкия археолог епиграф и нумизмат Вацлав Добруски, един от основоположниците на българската археология, става съавтор и на герба на Княжество България, който макар неофициално, е използван между 1881-1927 год.

В този период малкото име на Мърквичка бива побългарено и местните хора започват за го наричат Иван.

Иван Мърквичка се свързва се с най-изявените културни дейци в Пловдив – Иван Вазов, Константин Величков, Петко Каравелов, Петко Р. Славейков. Константин Величков започва да взема уроци по живопис при него. Двамата обсъждат възможностите за откриване на рисувално училище в Пловдив, подготвят законопроект, който да бъде внесен в Областното събрание, но обявяването на Съединението на България (1885) осуетява идеята. Рисувалното училище е открито през 1896 г., а Мърквичка става негов първи директор.

През 1889 г. той се мести в София, където рисува основно в селския битов жанр. През 1896 г. е един от основателите на Националната художествена академия. Тогава създава и двата варианта на картината си „Ръченица“ (през 1894 и 1906 г.) и двата варианта на картината „Задушница" (от 1895 и 1899 г.).

В картината „Ръченица“ е запечатан образа на журналиста Джеймс Баучер, кореспондент на„Таймс“, наричан „ирландецът с българското сърце“. Той изиграва фолклорния танц, изобразен от чешкия художник, в една кръчма в софийското село Бистрица.

Срещата между Мърквичка и Баучер е съвсем случайна – файтонджията на журналиста е родом от Бистрица и често го води там.

Мърквичка се връща за кратко в Пловдив през 1892 г., за да организира и участва в първата колективна експозиция в България, наредена в Павилиона на изящните изкуства към Първото българско земеделско-промишлено изложение, предшественик на Пловдивския панаир. На форума Мърквичка се представя с макет на скулптурата „България – покровителка на земеделието и занаятите", както и с 15 картини, сред които и „Улица в Пловдив". Негово дело е и официалният плакат на изложението.

Иван Мърквичка владее класически техники на рисуване и живопис и творбите му са консервативни в стилово отношение, въпреки че се доближават до чешкия символизъм. Той постига най-значимите си постижения в изобразяването на ежедневието, но също така рисува картини с историческа тематика и е автор на много висококачествени портрети (напр. цар Фердинанд I или императрица Елеонора).

„Иван Боримечката“, илюстрация от първото издание на „Под игото“ (1894).

През 1894 г. Мърквичка илюстрира първото издание на романа „Под игото“ от Иван Вазов. Заедно с археолога и нумизмат Вацлав Добруски са автори на тогавашния герб на България. През 1918 г. става член на Българската академия на науките.

През 1896 г. Иван Мърквичка, Константин Величков и Антон Митов основават Държавното рисувално училище в София. Той, Митов и д-р Иван Шишманов изработват законопроекта за създаването на учебното заведение. Мърквичка става пръв негов директор, като в школото преподава и друг чешки художник - Ярослав Вешин.

Заедно с други български общественици Мърквичка основава и първото сдружение на българските художници – Дружество за поддържане на изкуството в България (преименувано през 1893 г. в Дружество на художниците в България). А съвместно с Антон Митов пък редактира първото българско списание за изобразително изкуство – „Изкуство” (1895-1899).

Мърквичка играе важна роля при изографисването на храм-паметника „Александър Невски”. Той е автор на стенописните композиции „Изкушението на Христос на планината", „Христос между книжниците и фарисеите в храма" и др. Тъмните, засенчени очи на неговата Богородица излъчват любов и мъка, тя държи Младенеца в скута си и нежно целува ръчичката му. Този образ е истински завладяващ за разлика от стереотипните Богородици и тайната му се състои в това, че авторът е увековечил образа на една обикновена жена. Нещо повече - тази жена е просякиня.

През 1912. Мърквичка получава задачата да нарисува иконата на Света Богородица за северния олтар. Един ден, излизайки от храма, среща протегнатата за милостиня ръка на бедна циганка. Бръква в джоба си, подава монета и отминава. След себе си чува разтревожения глас на просякинята, която го уведомява, че той очевидно е сбъркал – подал й е златна монета. Мърквичка се обърнал, вгледал се в дълбоките й черни очи и удивен прошепнал: „Няма нищо, такъв ти бил късметът. Да ти е на здраве.“

Тази жена станала прототип на неговата Света Богородица.

"Сватба в Момчиловци" - Иван Мърквичка.

По-късно чешкият художник рисува историческия цикъл „Страдания за свободата на България“ (известен и като „Под игото“), включващ творбите „В кърджалийско време“, „Преследваният въстаник“, „Мъченици“, „Бащина глава“, „Ноктюрно на ужаса“ и „Хайдути“.

Мърквичка е автор на първия образ на Паисий в българската живопис. Заедно с Антон Митов и австрийският инженер и художник Йозеф Обербауер чешкият живописец илюстрира романите на Иван Вазов „Под игото" (неговото второ и трето издание) и „Нова земя“. Прави илюстрации и към стихотворението на Вазов „Боръ", към спомените на Х. Ковачев за Левски, към народните приказки „Педя човек – лакът брада“ и „Мечи син“.

Под влиянието на импресионизма в Париж през 1900 г. Мърквичка създава цяла серия платна с портрети и пейзажи.

Синът му Иван Мърквичка (младши) загива на фронта през Първата световна война като български офицер.

Иван Мърквичка се завръща от България в образуваната наскоро Чехословакия (в областта Бохемия) през 1921 год. Там той се посвещава главно на рисуването на портрети, включително важни политици (напр. Пршемисъл Шамал, Карел Бакса, Вацлав Клофач). Мърквичка живее в Прага до смъртта си на 16 май 1938 г. Дотогава обаче всяка година се връща за по 3-4 месеца в България и рисува композиции из българския живот. Тъкмо тогава той възприема българското си име и започва да се подписва с него.

През 2002 г.. Министерство на културата решава да откупи гробното място на проф. Мърквичка в пражкото гробище „Малвазинки“ в пражкия квартал „Смихов“, като грижата за него пое Българският културен институт в Прага.

На българска територия, обаче, все още няма изграден нито един паметник на този чех, който не само е живял и творил в България, но и е изпитвал истниска обич към нея.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |